Решение № 56 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пазарджик, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500046 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК

Образувано е по жалба вх. 581/19.01.2026 г. по описа на ПзОС / № 36811/23.10.2025 г. по описа на ПлОС /вх. № 110290/29.09.2025 г. по описа на ЧСИ/, подадена от А. А. А. с постоянен адрес : гр. П. , ул. „С.Н.Ш. „ № 10 , действащ чрез пълномощника си адв. М. Ч.

АК – П. , в качеството на длъжник, срещу действия на ЧСИ с рег. № 824 на Камарата на ЧСИ, с район на действие П.ски окръжен съд, по изпълнително дело № 20208240400903, изразяващи се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа, че произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело доколкото извършените по изпълнителното дело действия, които са прекъсвали давността са : налагане на запор на дружествени дялове на 21.04.2022 г. и две частични плащания направени съответно на: 15.10.2020 г. лично от длъжника А. и на 28.06.2022 г. от трето лице. Твърди се , че след извършване на последното такова в продължение на повече от две години срещу него не са извършвани изпълнителни действия.

Счита, че изпращането на покана за доброволно изпълнение, извършване на различни справки, вкл. и цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника или снабдяване с документи не се считат за изпълнителни действия и не влияят на двугодишния срок съгласно утвърдената съдебна практика. С оглед на това, моли съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, като постанови прекратяване на посоченото изпълнително дело.

Взискателят по изпълнителното дело – Окръжен съд П., в законоустановения срок по чл. 436, ал.3, изр.1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което я оспорва като неоснователна излагайки подробни съображения в тази насока. Заявява, че с насроченият с разпореждане от 04.04.2024 г. на ЧСИ П. опис на движими вещи се прекъсва погасителната давност за вземането , доколкото с него се инициира „ извършването на опис, оценка на вещи „ , като се поддържа , че без правно значение е дали самото изпълнително действие е било успешно или не.

По делото са представени мотиви на ЧСИ К. П. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

1

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Пазарджишки окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнителното дело № 20208240400903, по описа на ЧСИ К. П. е образувано на 22.06.2020г. по молба на взискателя Окръжен съд -П., ЕИК:000471760, въз основа на представен Изпълнителен лист, издаден на 16.06.2020 г. от Окръжен съд – П. , на основание Споразумение № 26/18.03.2020 г. по НОХД № 519 от 2020 г. на Окръжен съд - П., с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя , определените от съда и закона суми, както и дължимите такси и разноски, съгласно ТТРЗЧСИ.В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл.

18 ЗЧСИ, вкл. определяне на изпълнителния способ при събиране на вземането от длъжника.

В хода на изпълнителното производство са връчени на длъжника покана за доброволно изпълнение /на 15.10.2020 г. е изпратена ПДИ на длъжника , получена от него „ лично „ на същата дата/, както и са предприети различни изпълнителни способи за събиране на вземането.

На 28.07.2020 г. Държавата - НАП-П. е присъединен като взискател по делото с представено удостоверение /лист 19/.

На 15.10.2020 г. длъжникът е подал молба /лист 26/, е която е заявил , че изцяло признава вземанията по основание по размер, но е поискал от ЧСИ разсрочване на плащанията по 400,00 лв. до 15-то число на месеца, като на 09.11.2020 г. извършил и частично плащане на сумата 400,00 лв. /лист 28/.

С ППИ изх. №: 37864 / 21.04.2022 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника - за 16.06.2022г. /лист 37/.

Със Запорно съобщение изх. №: 37865 / 21.04.2022 г. на ЧСИ К. П. е наложен запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове в П. ЕВЪНТС 2019 ООД /лист 43/.

На 28.06.2022г., отново е постъпило частично плащане на 300,00 лева за погасяване на дълга на длъжника, като плащането е извършено от трето лице/ л. 51/.

С Разпореждане на ЧСИ К. П. изх.№: 36231 / 04.04.2024г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника на регистрирания от него настоящ адрес - за 26.06.2024 г. /лист 57/.

На 19.08.2025г. е депозирана молба с вх.№ 94584/ 19.08.2025 г. от длъжника /лист 69/, с искане за прекратяване на изп. производство на осн. чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

По тази молба с обжалваното в настоящото производство разпореждане с изх. 109369 / 26.08.2025г. ЧСИ К. П. е отказал да прекрати производството, с подробна аргументация, за неоснователност на направеното искане /лист 70/.

Срещу издаденото от ЧСИ К. П. разпореждане е депозирана настоящата жалба с вх.

№ 110290 / 29.09.2025г. от длъжника А. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. "С.Н.Ш." 10, чрез неговият процесуален представител адвокат М. Ч., АК - П..

Жалба е подадена от легитимирано лице в предвидения в чл.436 ал.1 от ГПК срок и обхваща подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, поради което същата се явява допустима.

По същество. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на 2 експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Следва да се отбележи, че в процесната хипотеза, взискателят е поискал с молбата си за образуване на изпълнително производство/ възлагателно писмо вх. № 35497/22.06.2020 г./ от частния съдебен изпълнител да извърши всички изпълнителни действия посочени в чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Т.е. на ЧСИ е възложено да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните две хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване на посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни правото да обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на движение в процеса по принудително изпълнение.

В случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е трябвало да поиска осъществяване на ново изпълнително действие започва да тече от датата на последното предприето от ЧСИ изпълнтително действие с разпореждане от 04.04.2024 г. за насрочването на опис на движими вещи на настоящия адрес на длъжника – 26.06.2024 г.

Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на изпълнителни действия, тази молба сама по себе си не е предприемане на принудително изпълнение / такива са наложения запор, извършените частични плащания с признание на вземанията, насочване на изпълнението върху движими вещи на длъжника с описа за 26.06.2024 г./ Последните прекъсват давността, с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря/ например след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане/.

Настоящият случай не е такъв. Напротив , видно от материалите съдържащи се в копието от изпълнителното дело,за провеждането на описа длъжникът не е бил открит на неговия настоящ адрес , при извършените три посещения от длъжностното лице към канцеларията на ЧСИ.

Въззивната инстанция не споделя доводите развити във въззивната жалба.

Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК следва да се тълкува в смисъл, че перемция е налице не само когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, но и когато такива не са извършени от ЧСИ в хипотеза на възлагане от страна на взискателя извършването на изпълнителни действия от

ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ.

Възлагане извършването на изпълнителни действия е способ за прехвърляне от взискателя 3 на ЧСИ отговорността и задължението по принудителното изпълнение и даването му на пълна свобода какъв изпълнителен способ да приложи с оглед на конкретните обстоятелства, като в тази втора хипотеза ЧСИ следва да предприема и извършва успешни или неуспешни / без това да е по вина на взискателя/ изпълнителни действия по своя преценка минимум в срок по-кратък от две години. Освен това възлагането на действия на ЧСИ от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ касае целия изпълнителен процес, освен ако не е обвързан от взискателя с конкретен по-кратък срок или до определен момент от развитието на изпълнението и ЧСИ, следва да извърши изпълнителни действия, освен ако изрично откаже да му бъдат възложени такива действия от взискателя, или последният /взискателят/ сам оттегли възлагането им п о чл.18 от ЗЧСИ. В случая такива данни не са налице, поради което ЧСИ в рамките на предоставената му компетентност е осъществил процесните изпълнителни способи. Няма основание за приемане, че молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство е нередовна и подлежаща на връщане, което да влече след себе си порочност на извършените изпълнителни действия, които освен това не са атакувани от длъжника по реда на чл.436 във връзка с чл.435 от ГПК като незаконосъобразни и да се иска тяхната отмяна, поради което същите следва да бъдат зачетени.