Решение № 294 от 11.11.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Нови пазар, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20223620100322 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от „Лавенде“ ЕООД, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на НПРС срещу ответника „ЕКО БИО БРИ“ ЕООД, за сумите от 5331,60лв. главница и за 146,62 лв. мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.

Ищецът твърди, че съгласно договор за покупко – продажба от *** г., сключен в гр.

Д. е продал на ответника движими вещи – слама, в количество от 100 т., за което е издадена фактура № *** г. Ищецът сочи, че е изпълнил задълженията си по договора и е предал стоката на купувача. Ищецът твърди, че дължимата за продадената стока сума не е платена от купувача.

Предвид на горното, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че вземанията му за сумата от 5331,60 лв. за доставено и предадено количество от 88,860т. бали слама по договор от *** г., съгласно приемо-предавателен протокол от *** г. и фактура № *** г., както и законната лихва за забава върху главницата за периода от *** г. до *** г. в размер на 146,62 лв., за които е издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г., съществуват.

Ищецът желае присъждане на разноски по делото.

В срока за отговор на исковата молба, от името на ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват основателността и доказаността на исковете. В срока за 1 отговор, ответникът е предявил и насрещни осъдителни искове спрямо ищеца по делото.

Предявените от ответника искове са по чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000лв., главница и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1135лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от *** г. до *** г., както и законната лихва върху главницата, от подаването на насрещните искове на *** г.

Исковете се основават на неизпълнено задължение от ищеца към ответника по фактура № ***/*** г. за извършена от ответника услуга на ищеца, и съгл. стокова разписка от *** г. са пакетиране на пелети.

Поради това, че ищецът по делото не е изпълнил задължението си към ответника, основано на посочената фактура, ответникът моли съда да осъди ищеца да му заплати посочените суми на основание чл. 79 от ЗЗД от 6000лв., главница и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1135лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от *** г. до *** г., както и законната лихва върху главницата, от подаването на насрещните искове.

Претендира направените по делото разноски.

От името на ответника по насрещните искове, ищец по делото не е постъпил писмен отговор по тях.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

По главния иск, съдът установи следните факти:

По делото са приложени копия от 2 бр. пълномощни, с нотариална заверка на подписите по тях, като с първото, представителят на ищеца П.П.П., роден *** г., е упълномощил лицето М.Н.К. от гр. Д. с права да го представлява, освен многото посочени дейности, и с това да го представлява пред всички контрагенти в РБ и чужбина, както и да сключва договори за наем, арендни, при каквито цени и условия намери за добре, както и други договори. С пълномощното е дадено правото на пълномощника да преупълномощава трети лица. Пълномощното е заверено на *** г. при Нотариус с РД РС Д..

С последващо пълномощно от *** г. пълномощникът М.К. е преупълномощил лицето П.В.П., род. *** г., баща на управителя на ищеца, с правата, които последния му е бил предоставил, вкл. и правата относно сключването на договори с конрагенти в РБ и чужбина.

Според обясненията на представителя на ищцовото дружество, самият той в периода от м. юни 2020 до м. юни 2021 г. е бил в София, а дейността на фирмата е била организирана от баща му, съгласно даденото пълномощно.

Страните по делото са търговски дружества, регистрирани по ДДС и отношенията помежду им, вкл.и сключения между тях договор се уреждат като търговски.

Страните по делото „Лавенде“ ЕООД и „Еко Био Бри“ ЕООД на *** г. в град Д. са сключили договор за покупко-продажба на 100 тона бали слама. Съгласно чл. 3 от договора, е уговорено вещите да се предадат на купувача и настоящ ответник до 10.06.2021 г., като 2 цената, която купувача дължи е 50 лева на тон, с включен ДДС.

От приемо-предавателен протокол от *** г. е удостоверено предаването на 88,860 тона бали слама, с отбелязване в протокола, че стоката е натоварена с автомобили на купувача. По повод тази сделка е издадена и фактура № *** г., съгласно която е платена сумата от 5 331,60 лв. с вкл.ДДС, отбелязан начин на плащане - по посочена във фактурата банкова сметка и получател за платеца Г.И.. Фактурата е съставена от П.П.. Представен е и аналитичен регистър на „Лавенде“ ЕООД от *** г. до *** г., носещ подписи на гл.счетоводител и проверител, в който е осчетоводена посочената фактура, отразен оборот 5331,60 лв. и сумата включена в крайното салдо.

От дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения от представителя на ищеца се установява, че договорът е подписан от бащата на представителя на ищеца, а фактурата е издадена от баща му, който също се казва П.П., който е подписал и приемо – предавателния протокол на л. 5 от делото.

От назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че фактура № *** г., издадена във връзка със сключения договор за слама, не е осчетоводена в счетоводството на дружеството – ответник и не е представяна там. Осчетоводена е в счетоводството на ищеца, отразена в дневник продажби и в справка-декларация по ЗДДС за 09.2021 г. без отразено плащане по нея.

От така приетите от съда доказателства, писмени и гласни, съдът приема, че в действителност от името на ищцовото дружество, по силата на надлежно преупълномощаване бащата на управителя на дружеството е сключил договор за продажба на 100 тона бали слама. Самият договор е търговска сделка по смисъла на чл. 318 от ТЗ и съгласно чл. 321 от ТЗ, е издадена фактура, както и приемо предавателен протокол.

Самият договор е произвел своето облигационно действие между страните по него с факта на подписването му. Относно изразяването на съгласие с клаузите по договора и неговото подписване от управителя на ответното дружество не се правят възражения и съдът приема, че договорът е породил действие между двете търговски дружества.

Във връзка с изпълнението на договорните ангажименти по сключения на *** г. в град Д. договор за покупко-продажба на 100 тона бали слама, на *** г. от ищеца на ответника са били предадени общо 88,860 т. слама. Доказателство за извършеното предаване на стоката е изготвения от страните приемо-предавателен протокол, с отбелязване в протокола, че стоката е натоварена с автомобили на купувача. Самият протокол е бил подписан от страните по него и това не се оспорва от ответника.

На *** г. е издадена фактура № *** г., отразяваща продадените 88,860 т. слама на стойност с 50лв./тон, но без вкл. ДДС или с вкл. ДДС общо 5 331,60 лв. Не е необходимо нарочна експертиза, за да се установи по прост математически начин на изчисление, че 50лв. с вкл. 20 % ДДС е 60 лв., която цена умножена по количеството предадена слама е равна на посочената във фактурата стойност от 5 331,60 лв.

3

Самата фактура е издадена значително след определения по чл. 113, ал.4 от ЗДДС срок от 5 дни след данъчното събитие, което съгласно чл. 25, ал.2 от ЗДДС се е състояло на *** г. Това обаче е само основание за търсене на административнонаказателна отговорност евентуално по чл. 182 от ЗДДС, но това няма пряко отношение върху облигационните отношения между страни, а само е доказателство за стойността на извършената сделка.

От посоченото от съдебно счетоводната експертиза се установява, че фактурата е осчетоводена е в счетоводството на ищеца, отразена в дневник продажби и в справкадекларация по ЗДДС за 09.2021 г., но по нея няма отразено плащане. В дружеството на ответника фактурата не била осчетоводена и не е представяна там.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че в действителност ответникът не е платил стойността на закупените от него общо 88,860т. слама. Това количество слама според договорените в чл. 4.1 от договора условия следва да бъде остойностено по 50 лв., която сума е крайна и включва ДДС. Следователно за закупените и предадени, съгласно приемо предаватален протокол количества слама се дължи сумата от 4443,00лв., а не тази която е посочена във фактурата в резултат на повторно калкулиране на данък добавена стойност върху крайната договорена цена. За закупените количества 88,860 т. слама стойността без ДДС би била 3 554,40 лв. и върху тази стойност когато се калкулират 20% ДДС се получава крайна цена от по 50лв/тон или общо 4443лв.

Съдът намира, че ищецът е доказал наличието на неизпълнено от ответника задължение, за което със Заповед № *** г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС му е присъдена сумата от 5 331,60 лв. Ответникът от своя страна не е доказал изпълнението изцяло или частично на посоченото задължение, произтичащо от договор за продажба на бали слама, сключен на *** г.

Задължението за плащане за ответникът по делото, основано на издадената фактура възниква от момента на нейното получаване в счетоводството му, а не с факта на издаването й, което както се установи е станало и много по- късно от датата на възникване на самото данъчно събитие. За да бъде платена сумата по фактурата, цялата или част от нея, както се установи поради неправилното начисляване на ДДС върху крайната договорена цена, следва съгласно чл. 303а, ал. 3, изр. 1-во от ТЗ, тя да е получена от него. От съдебно счетоводната експертиза, се установява, че тази фактура не е налична в счетоводството на ответника. Едва след получаването на фактурата, възниква за платеца по нея задължението за плащане. Това съответства с посоченото от чл. 84, ал.2 от ЗЗД общо изискване относно изпадането в забава, в случаите когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за плащане за ответника е възникнала с получаването на заповедта за изпълнение от ответника по делото, *** г. Преди тази дата, ответникът не е получавал нито фактура, нито покана за плащане и следователно не дължи лихва, за времето преди получаване на съдебните книжа относно издадената заповед за изпълнение.

Съдът намира, че предявения от ищеца иск е доказан и установен само за сумата от 4443 лв. и следва да се отхвърли за разликата до предявения му размер от 5 331,60 лв., за 4 който е била издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС, ведно със законната лихва от *** г.

Относно искът на ищеца за мораторна лихва, съдът установи следното:

Сключената между страните по делото сделка, както бе посочено е търговска по смисъла на чл. 318, ал.1 от ТЗ и за нея съгл. чл. 321 от ТЗ са издадени както фактура, така и приемо предавателен протокол.

Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

В ал. 3 е посочено, че относно сроковете на плащане се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа. Това препраща към нормата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, доколкото в договора или във фактурата не е уговорен срок за плащане. В чл. 4.1 от договора е посочено, че цената, ще бъде преведена от купувача по банкова сметка, посочена във фактура, издадена от продавача. Това означава, че за да бъде извършено плащането по сделката е необходимо издаването, но и получаването на фактурата от купувача по нея.

По делото не се представиха от ищеца доказателства, че фактурата е била изпратена на купувача, респ.че е получена от него.

Предвид на това, съдът намира, че предявения установителен иск за съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 146,62лв., представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., е неоснователен и следва да се отхвърли.