Решение № 188 от 19.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Ботевград, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Н. Гражданско дело № 20241810100509 по описа за 2024 година

С исковата молба от В. С. П. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 272,43 лв., представляваща такса за бързо разглеждане по Договор за потребителски кредит № 500037120/05.01.2021 г., платена без основание по клауза, прогласена за нищожна по съдебен ред. На 05.01.2021 г. ищцата сключила Договор за потребителски кредит № 500037120 с ответното дружество за сумата от 1500 лв. В договора имало клауза, съгласно която искането за кредит подлежало на бързо разглеждане, поради което се дължала сума в размер на 524,89 лв., или общо 35 % от размера на главницата. Въпросната клауза била прогласена по съдебен ред за неравноправна и в този смисъл нищожна. По същество се иска ответникът да бъде осъден да върне недължимо платеното. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Заявява, че не оспорва факта, че процесната сума от 272,43 лв. такса за бързо разглеждане - е била заплатена от ищцата на ответника.

В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищцата в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си, заявени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

1

По силата на сключения Договор за кредит № мах_500037120 от 05.01.2021 г., подписан и от двете страни, кредиторът предоставя на кредитополучателя сума главница в размер на 1500 лв., като кредитът следва да се погаси на 11 месечни вноски, всяка в размер на 159,55 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 35,70 % и годишен лихвен процент (ГЛП) 32,55 %. В чл. 1, ал. 2 е разписано, че с подписване на договора, кредитополучателят декларира, че е запознат и приема Общите условия (ОУ), неразделна част от договора. В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 524,89 лв.

С Решение № 40/21.02.2024 г. по гр. д. № 1717/2023 г. по описа на РС – Ботевград, влязло в сила на 23.03.2024 г., съгл. служебна справка, клуазата на чл. 9, ал.1 от процесния договор, предвиждаща такса за бързо разглеждане, е обявена за нищожна.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) че е платил процесната сума (свое обедняване); 2.) че ответникът е получил сумата (негово обогатяване) и 3.) нищожност на клаузата, основание за плащане.

Между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, като правоотношението има потребителски характер – едната страна е физическо лице, а другата търговец.

По процесния договор ищцата е заплатила сумата от 272,43 лв. – такса за бързо разглеждане, който факт изрично е признат от ответника и в този смисъл не е спорен между страните.

Клаузата, от която е произтичало задължението за плащане, впоследствие е обявена за нищожна по съдебен ред, т. е. същата следва да се счита за несъществуваща в правния мир.

В заключение плащането на процесната сума е извършено без основание, поради което е осъществен състав на неоснователно обогатяване. Затова предявеният осъдителен иск за връщане на недължимо платеното е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. На същия следва да се присъди сума от общо 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) от които 50 лв. – държавна такса и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД от Б.Е.Д.К.“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на В. С. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *, сумата от 272,43 лв. (двеста седемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки), представляваща недължимо платено като такса за бързо разглеждане по нищожна клауза – чл. 9, ал. 1 по Договор за потребителски кредит № 500037120/05.01.2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.Е.Д.К.“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на В. С. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *, сумата от общо 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща разноски в производството, от които 50 лв. – държавна такса и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 3