Решение № 71 от 05.04.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Разлог, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов. при участието на секретаря К. И. Т. разгледа докладваното от Атанас Иванов, Гр. дело № 20201240100835 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от “Д.К.“АДСИЦ, вписано в ТР към АВ с ЕИК*, с адрес в г.С., б.„Х.К.”№43, представлявано от Г.А.Г. - ИД, действащо чрез упълномощен представител - юрисконсулт И.З., против М.Г.Ю., с ЕГН*.

Навежда се в молбата, че с Договор за продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и Приемо-предавателен протокол към него „БДСК"ЕАД, ЕИК*, прехвърля на "Д.К."АДСИЦ, ЕИК*, вземания по договори за кредити, предоставени на физически лица, срещу посочената в чл.3.1. от този договор цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента.

Поддържа се, че в съответствие на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответникът М.Г.Ю. е уведомена за извършената цесия и за новия кредитор Д.К.АДСИЦ.

Твърди се в исковата молба, че процесните вземания произтичат от сключен на 23.12.2014 г. между „БДСК"ЕАД и М.Г.Ю., ЕГН*, Договор за стоков кредит №72132, по силата на който дружеството е предоставило стоков кредит от 749.00 лв., за закупуване/заплащане на стока от търговец „Т.Б.”АД, а ответникът М.Ю. се е задължила да върне кредита за срок от 6 месеца заедно с начислените договорни/възнаградителни лихви разсрочено, на 6 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които от 132.77 лв., при падеж 5-то число на месеца, за който се отнасят и последна изравнителна от 125.31 лв. и падеж - 23.06.2015 г. На 23.12.2014 г. разрешеният кредит е бил усвоен еднократно, безкасово, по сметка на търговеца, от когото е закупена стоката, след получаване на оригиналните документи в банката за сключения договор за продажба.

Твърди се, че в срока на действие на договора за кредит, ответникът М Ю. не е изпълнявала коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от ответника сума възлиза на 484.59 лв. и включва:

290.66 лв. - главница, дължима за периода от 05.03.2015 г. до 23.06.2015 г. вкл., 53.39 лв. договорна лихва, дължима за периода от 05.04.2015 г. до 23.06.2015 г. вкл., 120.00 лв. начислени такси съгласно раздел IX, т.11 от Тарифата за таксите, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица и 20.54 лв. - наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 17.04.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл.

Твърди настъпила изискуемост на вземането и поради липса на изпълнение подаване на заповед за изпълнение, но поради връчването й по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на длъжника от заповедния съд са дадени указания за подаване на установителен иск. При тези факти се обосновава правен интерес от иска.

1

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането от 290.66 лв. - главница, дължима за периода от 05.03.2015 г. до 23.06.2015 г. вкл., съгласно погасителен план, съдържащ се в сключения между Ю. и „БДСК"ЕАД, Договор за стоков кредит №72132 от 23.12.2014 г. ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2019 г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата; сумата от 3.39 лв. - договорна лихва, дължима за периода от 05.04.2015 г. до 23.06.2015 г. вкл.; 120.00 лв. - начислени такси съгласно раздел IX, т.11 от Тарифата за таксите, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица и сумата в размер на 20.54 лв. - наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 17.04.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл., както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете.

Навежда се, че не са изложени достатъчно факти и твърдения на които се основава самият иск и не е посочено какво се има предвид под некоректно изпълнение, дали ответникът въобще е плащал някакви суми и какви или въобще не плащал. Твърди се, че не става ясно как ищеца е определил, че към датата на договора за цесия е формирано това задължение на ответника Ю., как е определен размера на главницата за посочения период, тъй като този период съгласно приложения погасителен план съдържа няколко анюитетни вноски и разбивка на остатъка на главницата, който сумарно е в повече от посочения в исковата молба размер, както и за претендираната договорна лихва.

Твърди, се че не става ясно също така как е определен размера на посочената наказателна лихва и как е определен периода за който се дължи.

Сочи се, че задължението включва и 120.00 лв. начислени такси, съгласно тарифата на Банка ДСК, като не става ясно коя е тази тарифа, към кой момент е начислена тази такса или са няколко различни такси, към кой момент е действала тази тарифа, като същата не е приложена към исковата молба в редакцията си, действаща към момента за който е начислена таксата/таксите. Твърди се, че е невъзможно да се вземе отношение по този въпрос и да се прецени както от ответницата, така и от съда дали тази такса е законосъобразно начислена или не, респективно дали същата не се явява нищожна, тъй като се касае за договор за потребителски кредит и следва да се преценяват всички негови клаузи, като в случая се излиза извън договора, чрез препращане към други актове, какъвто в случая е тарифата на банката.

Сочи се, че не става ясно посочената в исковата молба такса за кой период от време не е била внесена, поради което и не би могло да се оредели размера й.

Твърди се, че липсва изложение в обстоятелствената част на исковата молба за това, по какъв начин е определен размера на дължимата се договорна лихва, като не е посочен размера на тази договорна лихва. Сочи се, че в обстоятелствената част на исковата молба не са посочени нито периода, нито лихвения процент, от които би могло да се формира размера на претендираната договорна лихва.

Твърди се, челипсва изложение в обстоятелствената част на исковата молба и за това по какъв начин е определен размера на претендираната наказателна лихва (неустойка) и не е посочен размера на тази наказателна лихва, както и периода, нито лихвения процент, нито главницата, от които би могло да се формира размера на претендираната наказателна лихва (неустойка).

Сочи се че, не е установена активната легитимация на иска, в частност процесуалното представителство на лицето, подписало исковата молба и от представеното към исковата молба, пълномощно не води до извода, че лицето подписало исковата молба, работи на посочената в същото длъжност. Сочи се, че следва да бъде приложено също така извлечение от регистъра на НАП за регистриран трудов договор с посочена длъжност, доколкото представяне на копие от трудов договор не е гаранция, че същият е регистриран по 2 съответния ред и отразените в него обстоятелства са истински. Също така е необходимо да бъде представено и удостоверение за придобита правоспособност по реда на ЗСВ, която е необходимо условие за да може придобилият юридическо образование да упражнява юридическа професия.

Сочи се, че оспорват изцяло всички фактически твърдения в исковата молба. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ответницата е сключила описания договор за стоков кредит №72132 от 23.12.2014 г. и че е усвоила сумата по този договор, както и твърдението в исковата молба, че до датата на предявяване на исковата молба ответницата не е изпълнила коректно задълженията си.

Оспорват твърдението в исковата молба, че Ю. е редовно уведомена за извършената цесия и за новият кредитор и от представеното към исковата молба писмо е видно, че същото изхожда само и единствено от ищеца и отразява благоприятни за него факти, като няма данни същото да е връчено /получено/ от ответницата и в този смисъл следва да бъде задължен ищеца да представи доказателства, че процесното уведомително писмо е получено от Ю. и че последната е наясно с неговото съдържание.

Твърди се, че ответницата не е подписвала договор за стоков кредит №72132 от 23.12.2014 г., поради което и същата не е изразила воля за сключване на този договор. В този смисъл същият е нищожен поради липса на съгласие от страните за сключването му. Твърди се, че ответницата не е изпаднала в просрочие на която и да било месечна вноска.

Твърди се, че Ю. не е надлежно уведомена за извършената цесия, тъй като от така представеното уведомително писмо не може да се направи извод, че същото е получено от ответницата, както е и че последната се е запознала с неговото съдържание.

Сочи се, че е неоснователна претенцията за заплащане на сумата посочена за главница, както и претенцията за заплащане на договорна лихва в посочения размер, претенцията за заплащане на наказателна лихва (неустойка), тъй като такава не е договорена между страните и не е предмет на договора за кредит.

Оспорва истинността, относно автентичността, на искане за стоков кредит, договор за стоков кредит; погасителен план; общи условия. В тази връзка, следва да се изиска становище от ищеца дали ще се ползва от тези писмени доказателства.

В съдебно заседание, ищецът не се явява, взема становище по иска и е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ответникът не се явява лично, не се явява особения представител.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. №394/ 2019 г. по описа на РС-Рг, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове- по първия иск е спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, което вземане е правото на заемодателя по договор за заем да иска връщане на заетата сума по договора при изпълнение на задължението си спрямо заемодателя, която правна квалификация е чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.4, във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗЗД, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл.86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл.78 от ГПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен 3 договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за наказателна надбавка, размер на същата, клауза за такса за разходи за изискуем кредит, напарва на разходи, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.

Видно от договор за стоков кредит №72132/ 23.12.2014 г., „БДСК“ЕАД, като кредитодател е предоставила на ответника, като кредитополучател стоков кредит от 749.00 лева, за закупуване на преносим компютър НР - с цена 749.00 лева, продавани от „Т.Б.“ЕАД. В договора е уговорена възнаградителна лихва от 21.49% годишно. Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва, да бъде издължен за срок от 6 месеца, считано от 23.12.2014 г. до 23.06.2015 г..

Видно от уведомително писмо ответникът е декларирал, че е получил от „Т.Б.“ЕАД стоките, предмет на договора за кредит. Представена е и фактура и касова бележка за заплащането и предоставяне на стоката, предмет на договора за кредит и финансирана от него, в които като клиент е посочен ответника, а под получател е положен негов подпис.