Определение № 2159 от 07.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2159 гр. Пловдив, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502132 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 против Определение № 7812/25.06.2024г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 12204/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на заявителя за изменение в частта за разноските на Решение № 1835/23.04.24г. по гр. д. № 12204 по описа на съда за 2023г. Молителят е отправил искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на акт, с който се присъжда едно адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна, отчитащо правната и фактическа сложност на делото, без да се начислява ДДС върху него. На основание чл.633 вр. чл.631, ал.1, изр. 1 ГПК се иска спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕС с окончателен съдебен акт по дело № С744/23.

В срока за отговор от отсрещната страна е постъпило становище от С.

П. П., ЕГН ********** за неоснователност на молбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

1

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК, с която се иска изменение на Решение № 1835/23.04.24г. по гр. д. № 12204/2023г. в частта с разноските, като се определи възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна в размер на 300 лева, вместо така определеното в размер на 1 000 лева. С постановеното решение първоинстанционният съд е признал за установено в отношенията между С. П.

П. и „Ай Ти Еф Груп“АД, че Анекс № *** към Договор за потребителски кредит № *** е нищожен на основание чл. 22 от Закон за потребителския кредит, вр. с чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК; отхвърлил е предявените от „Ай Ти Еф Груп“ АД против С. П. П. насрещни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1600,94 лв.- главница по Анекс № *** към Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законна лихва от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 93,10 лв.възнаградителна лихва за периода от 29.08.2023 г. до 27.09.2023 г. т.е. 8-ма и 9та; осъдил е С. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 1183 лева - главница, дължима на основание чл. 23 ЗПК по недействителен Анекс № ***към Договор за потребителски кредит № ***, както и разноски в размер на 547, 76 лв.

По релевираните съображения в частната жалба съдът намира следното:

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела. С Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С428/16 СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Ето защо съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г.

2 по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение/.

В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи, проведено е едно открито съдебно заседание, на което процесуалния представител на С. П. не се е явил, събрани са само писмени доказателства, както и съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Съдът счита, че адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лева с ДДС (300лв. по уважения главен иск на ищеца и 300лв. по отхвърления насрещен иск) за осъществените от процесуалния представител на ищеца действия в производството е съответно на посочените критерии.

Направеното искане за спиране на настоящото производство се явява неоснователно, доколкото в същото не се решава правен спор между страните със сила на присъдено нещо.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7812/25.06.2024г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 12204/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на заявителя за изменение в частта за разноските на Решение № 1835/23.04.24г. по гр. д. № 12204 по описа на съда за 2023г, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 1835/23.04.24г. по гр. д. № 12204/2023г по описа на РС Пловдив в частта с разноските, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, гр. София, бул.

„Александър Стамболийски“ № 84-86 да заплати на адв. А. З. Д., *** сумата от общо 600 лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ по главния и по отхвърления насрещен иск.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производство на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1, изр. 1 ГПК.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4