Определение № 5981 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5981 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510842 по описа за 2025 година

Производство по чл.423, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по подадено от Н. П. К. с ЕГН **********, чрез адв.Ц.Р.-В. възражение по чл. 423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 3220/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав в полза на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, в едномесечен срок от узнаването й от ЧСИ на 26.03.2025 г., с което прилага доказателства за това, че заповедта не му е била връчвана до момента на узнаване за образуваното изпълнително производство.

Поддържа се, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно поради неспазване на изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК при връчването и че районният съд не му е назначил особен представител, съгласно чл.47, ал.6 и ал.7 от ГПК. Също така, че в периода, когато е предприето връчването на заповедта за изпълнение от съда, той е пребивавал в Чехия.

В указания срок, „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с която оспорва възражението с доводи, че връчването е извършено в съответствие с разпоредбите на ГПК и че разпоредбата на чл.47, ал.7 от ГПК не е приложима в заповедното производство. Съобразно действащата към момента на връчването редакция на чл.47, ал.3 от ГПК, за заповедния съд въобще не било налице задължение да проверява и местоработата на длъжника и счита доводите на жалбоподателя за неоснователни.

С частна жалба с вх.№ 118217/03.04.2025 г. Н. К., чрез адв.Ц.Р.-В. обжалва и разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 26.10.2015 г. възоснова на заповедта за изпълнение на парично задължение с искане, в случай, че съда не уважи възражението му по чл.423 от ГПК, да го отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

В срока за отговор „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД оспорва частната жалба, като недопустима и неоснователна.

Софийски градски съд, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл.423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл.414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок 1 от узнаване на заповедта, когато са налице някои от обстоятелствата по чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Възражението по чл.423 ГПК е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна и законоустановения едномесечен срок, който е започнал да тече от връчването на съобщение до длъжника за образуване на изпълнително производство с изх.

№6995/02.04.2025 г., връчено на 09.04.2025 г.) Разгледано по същество възражението е неоснователно.

Производството пред СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и след като го е уважил, съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.08.2015 г. за претендираните суми и разноски. Видно от справка за предоставени данни от НБДН по искане № 12797 от 28.09.2015 г. длъжникът (индивидуализиран с ЕГН) има постоянен и настоящ адрес гр.София, район Люлин, ж.к.******** от 25.10.2011 г. Връчването на издадената заповед за изпълнение е предприето на същия адрес и по реда на чл.47, ал.1 ГПК, видно от разписка от уведомление от 21.09.2015 г., като е залепено на входната врата и пуснато в пощенската кутия на адреса. В този случай съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК след изтичането на двуседмичен срок за получаването му от адреса в канцеларията на съда, съобщението се счита връчено.

Съдът е приел редовността на връчването на заповедта за изпълнение със съобщение по реда на чл.47, ал.1 от ГПК (редакция преди изм. с ДВ бр.86/2017 г.) на дата 05.10.2015 г.

След като срокът за възражение е изтекъл и заповедта е влязла в законна сила, районният съд е постановил обжалваното разпореждане от 26.10.2015 г. за издаване на изпълнителен лист.

Софийски градски съд, счита че на първо място- в процеса на връчване на заповедта за изпълнение е спазена изцяло процедурата по чл.47 ГПК, изискваща да бъдат осъществени няколко посещения на адреса по различно време в рамките на месец, при които лицето да не е открито, както и да не е намерено лице, съгласно да получи книжата, след което връчителят следва да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, или ако до тях няма достъп - на входната врата или друго видно място. Ако връчителят намери сведения, било че адресата не живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, респ. от кога и за какъв период и по какъв повод отсъства, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. В хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 (редакция преди изм. ДВ бр.100/2019 г.), и сегашна т.5 ГПК - когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта заповедният съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република България, но в случай, че такива има и следователно може да се извърши редовно връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на дейност в страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 4 – сегашна т.5 ГПК може да се релевира единствено по пътя на възражението пред въззивния съд. В този смисъл е Тълкувателно решение №4/2014 по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС - т. 3б. В образуваното по възражението по чл.423 ГПК настоящо производство, от длъжника не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че към момента на връчване на заповедта той е имал обичайно местопребиваване в Чехия. В чл. 48, ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на понятието „обичайно местопребиваване“ на физическо лице, според което под това понятие се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. Тази проверка се извършва от въззивния съд възоснова на всички доказателства за обичайното местопребиваване на длъжника, без да е обвързан от адресната регистрация по националния закон, когато длъжникът се нуждае от извънреден способ за защита срещу ненадлежно издадени и връчени заповеди за изпълнение, какъвто способ се 2 явява разглеждането на възражението пред въззивния съд. От извършената служебна справка от НБДН се установи, че нито постоянния му, нито настоящия му адрес са променяни и са тези установени в заповедното производство. По делото не са посочени и не са събрани доказателства, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение, длъжникът е имал обичайно местопребиваване в Чехия и не е пребивавал на адреса си по регистрация, както и че поради това заповедта не му е била връчено лично.

Ето защо, не са налице основанията по чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за приемане на възражението от въззивния съд и следва да се постанови определение в този смисъл.

Разпоредбите на чл. 407 и чл. 423 ГПК имат различно приложно поле. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта или не му е била връчена лично и в деня на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд, респ. в хода на образуваното исково производство при приемане на възражението. След като съдът не приеме възражението и не е налице възможността за оспорване на вземането чрез възражение, то защитата му се осъществява чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. С оглед на това подадената частната жалба против разпореждането от 26.10.2015 г. по чл.404 и сл. от ГПК е допустима. Подадена е в законния срок, който тече от деня на поканата за доброволно изпълнение - чл.407, ал.1 от ГПК, в случая на съобщението за образуване на изпълнително дело (09.04.2025 г.) и против подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.2 от ГПК във вр. с чл.404, т.1 от ГПК, компетентен да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист е първоинстанционният съд, разглеждал делото и постановил съдебното решение или определение, или заповедите за изпълнение, които подлежат на изпълнение, когато същото е влязло в законна сила и съставлява подлежащ на изпълнение акт. По изложените по –горе мотиви връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е надлежно, но в законовия срок от връчването длъжникът не е подал възражение против заповедта (респ. възражението по чл.423 ГПК не е прието) и заповедта е вл. в законна сила – чл.416, ал.1 ГПК.

Обжалваното разпореждане е за издаване изпълнителен лист възоснова на вече влязла в сила и подлежащата на принудително изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което същото е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Съгласно т.I от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по описа на ВКС по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК, въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл.407, ал.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК от Н. П. К. с ЕГН **********, чрез адв.Ц.Р.-В. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.08.2015 г., издадена по ч.гр.дело № 3220/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав в полза на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.10.2015 г. по ч.гр.дело № 3220/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав за издаване на изпълнителен лист в полза на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД , възоснова на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.08.2015 г.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4