Определение № 646 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Пазарджик, 01.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500715 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4913/02.10.2024 г. от „С. Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „О. П." №*, чрез пълномощника - адвокат Г. М., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Г. Б." №* п р о т и в Разпореждане № 816/30.09.2024 г., постановено по гр. д. № 20245230100376 по описа за 2024 г. на Районен съд – П., с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба с вх. № 4866/30.09.2024 г. срещу постановеното по делото Решение № 139/05.09.2024г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, немотивирано, необосновано и недопустимо. Сочи, че с постановеното по делото решение са уважени предявените срещу ответника обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 226, ал. 2 от КТ. Решението получил на 24.09.2024 г., като подал въззивна жалба на 30.09.2024 г. Намира за неправилен изводът на съда, че двуседмичния срок за обжалване на решението бил изтекъл на 19.09.2024г., поради което съдът върнал въззивната жалба като просрочена, доколкото делото било разгледано по реда на глава 25 от ГПК бързо производство, а решението било обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК на 05.09.2024г., от когато започнал да тече и срокът за въззивно обжалване. Сочи, че разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК е приложима само по отношение на бързото производство, но не и по отношение на общия исков процес, като в съдебната практика и в доктрината нямало спор, че исковете, спрямо които е приложимо бързото производство, са изчерпателно изброени в чл. 310, ал. 1 от ГПК и че разширително тълкуване на посочената правна норма е недопустимо. Намира, че доколкото два от предявените обективно 1 съединени искове, а именно тези с правно основание - чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 226, ал. 2 от Кодекса на труда, не са сред изчерпателно изброените в чл.

310, ал. 1, т. 1 от ГПК, то приложима е разпоредбата на чл. 310, ал. 2 от ГПК, съгласно която при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство, съответно делото се гледа по общия ред, при който срокът за обжалване на въззивното решение започва да тече от връчване на препис от него на съответната страна. Тъй като в случая делото е подлежало на разглеждане по общия исков ред, и след като препис постановеното по делото решение му бил връчен на 24.09.2024г., намира, че срокът за обжалване на същото не е изтекъл на 19.09.2024г., както е посочено в обжалваното разпореждане. Отделно от това намира, че съдът не е спазил за постановяване на съдебното решение, обявен в съдебното заседание, поради което важали постановките на Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г. на ОСГК НА ВКС, съобразно което когато решението е вписано след датата, обявена на страните от съда, предвид невъзможността да се гарантира целия срок по чл. 259 и чл. 283 ГПК, то началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване, е връчването на съобщението, с което страните се уведомяват, че актът е изготвен и получават препис от него, като в този случай приложими са правилата на общия исков процес. Видно от решението същото било постановено на 05.09.2024г. в 17:24:59 часа, след изтичане работното време на съда, поради което нямало как да бъде в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК в този ден. Сочи, че дори и въпросното решение да е било вписано в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК, до него няма как да се получи достъп от страните след работното време на съда, а следвало да се има предвид и това, че 06.09. е празничен ден, а 07.09 и 08.09. били съответно събота и неделя. Поради това намира, че срокът за организиране на защита срещу него, чрез запознаване със съдържанието му и изготвяне на въззивна жалба, значително се съкращавал, съответно срокът за подаване на жалбата следва да се счита от датата на получаване на препис от решението, съобразно правилата на общия исков процес. По изложените аргументи намира, че подадената жалба не е била просрочена и моли обжалваното разпореждане за връщането й да бъде отменено, а делото да се върне първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и изложеното в жалбата и като провери законосъобразността на обжалваното разпореждане, намери за установено следното:

След извършена проверка за допустимостта и редовността на подадената жалба, съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 20245230100376 по описа за 2024 г. на Районен съд – П. е образувано по предявени обективно съединени искове с 2 правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 226, ал. 2 от КТ от ищцата И. Р. В., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „Е." №* срещу ответника „С. Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „О. П." №*, за признаване за незаконно на уволнението на И. В., извършено със Заповед № 62/19.04.2024г. на управителя на „С. Г.“ ООД и неговата отмяна, осъждане на ответника „С. Г.“ ООД да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца в размер на 5 665,44 лева, считано от датата на уволнението, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни към датата на уволнението в размер на 219,25 лева и заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в размер на 3 776,96 лева за периода 29.01.2024 г. 20.05.2024 г.

В последното проведено по делото съдебно заседание от 22.08.2024 г., в което са слушани устните състезания и делото е обявено за решаване, първоинстанционният съд е уведомил страните, че ще се произнесе с решение на 05.09.2024 г.

Решението по делото е постановено на 05.09.2024 г., като е него е посочено, че подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок о датата, на която решението е обявено – 05.09.2024 г.

Препис от решението е изпратен на ответника „С. Г.“ ООД, връчен на 24.09.2024 г., като в съобщението, удостоверяващо връчването на преписа, изрично е записано, че връченото решение подлежи на обжалване, както е посочено в него. Ответникът е подал въззивна жалба срещу решението на 30.09.2024 г.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че към този момент правото на жалба е упражнено след изтичане на срока за обжалване, започнал да тече от 05.09.2024 г. и изтекъл на 19.09.2024 г., доколкото производството е разгледано по реда на глава 25 от ГПК – „Бързо производство“, в последното по делото заседание е уведомил страните, че ще се произнесе с решение на 05.09.2024г. при условията на чл. 315, ал. 2 от ГПК и същото е обявено на посочената дата, като изпратения препис имал само информативен характер, а не за последица започване течението на нов срок за обжалване.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира подадената жалба за основателна, а обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК, по реда на „Бързото производство“ се разглеждат следните искове: 1/ за трудово възнаграждение, 2/ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, 3/ за възстановяване на предишната работа, 4/ за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и 5/ за поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи. Според изричната разпоредба на чл. 310, ал. 2 от ГПК, при обективно съединяване на иск, предвиден в чл. 310, ал. 1 от ГПК, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, в съдебното заседание, в което се изслушват устните състезания, съдът посочва 3 деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Касае се за решения по производства, които се разглеждат по реда на глава 25 от ГПК – „Бързо производство“, и правилата, предвидени за разглеждането му, дерогират тези на общия исков процес. В посочената специална правна норма е уреден различен от общото правило момент, от който започва да тече срокът за въззивно и касационно обжалване. Идеята на чл. 315, ал. 2 от ГПК е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата по съдебния спор и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, като от тази дата до крайната за обжалване имат на разположение онзи срок, определен в чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 283 от ГПК. По дела, подлежащи на разглеждане по посочения ред на бързото производство, изпращането на препис от решението до страната по чл. 7, ал. 2 ГПК има само информативен характер и не променя началния срок за подаване на жалба срещу него, освен, когато то е обявено на дата, различна от посочената от съда, или в самото решение е указан различен срок за обжалване от обявения. В този смисъл и Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС.

В случаите обаче, когато производството по делото е следвало да се разгледа по общия исков ред, с оглед разпоредбата на чл. 310, ал. 2 от ГПК, когато някой от обективно съединените искове не е измежду изчерпателно посочените в чл. 310, ал. 1 от ГПК, а съдът го е разгледал по реда на бързото производство, срокът за обжалване на решението по чл. 315, ал. 2 от ГПК е неприложим и следва да се приложи общата разпоредба за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съгласно която жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.

Такъв е и процесният случай, доколкото по делото са предявени и разгледани, освен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, и съединените с тях искове по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.

226, ал. 2 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка.

Последните два иска не фигурират в разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ГПК, което на основание чл. 310, ал. 2 от ГПК представлява пречка за разглеждане на делото по реда на бързото производство и същото следва да се разгледа по общия такъв. Разпоредбите на глава 25 от ГПК – Бързо производство, са в част трета – Особени искови производства, и следва да се тълкуват стриктно, а не разширително, т.е. в чл. 310 ал. 1, т. 1 от ГПК изчерпателно са изброени трудовите спорове, които подлежат на разглеждане по този ред и измежду тях не попадат тези за обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 226, ал. 2 от КТ , чийто ред за разглеждане е общият исков процес. Ето защо в настоящия случай са приложими общите правила, съгласно които съдът се произнася със съдебно решение най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, а решението му подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страната, независимо, че първоинстанционният съд е уведомил в последното по делото съдебно заседание, на което е присъствал и жалбоподателят, датата на която ще обяви съдебния си акт, съответно е посочил в решението си датата от която последното подлежи на обжалване.