Определение № 1250 от 20.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1250 гр. Велико Търново, 17.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500537 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. Р. В. – процесуален представител на въззвиниците – С. Г. П. и А. Г. П., с която се отправя искане до съда, постановеното по делото Решение № 476 от 28.08.2023 г. да бъде допълнено в частта за разноските и по-конкретно в частта, с която съдът се е произнесъл по дължимите от въззивниците разноски в първоинстанционното производство и присъдените разноски в полза на адв. В. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв за настоящото производство.

Постъпил е отговор на подадена молба от въззиваемия – „ПЪРВА ИНВЕСТЕЦИОННА БАНКА“ АД, в който се взема становище относно неснователността на подадената молба, като се поддържа, че решението в частта за разноските е правилно, законосъобразно и като такова не следва да бъде изменяно.

Молбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, Великотърновския окръжен съд намира молбата за частично основателна, поради следните съображения:

1

По отношение на искането за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която първоинстанционното решение е отменено частично във връзка с размера на разноските, които следва въззвиниците да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТЕЦИОННА БАНКА“ АД за сторените от банката разноски в първоинстанционното и заповедното производство, то в тази си част искането е неоснователно. Настоящият съдебен състав счита, че предвид частичната отмяна на първоинстанционното решение, съответно частичното отхвърляне на предявения от „ПЪРВА ИНВЕСТЕЦИОННА БАНКА“ АД иск против въззивниците за приемане на установено, че същите дължат на ПИБ солидарно сумата 2293,67 евро – просрочена договорна лихва за периода от 15.09.2013 г. до 15.07.2020 г. /в тази си част решението е частично отменено за разликата над сумата от 508,17 евро до присъдената от ВТРС сума в размер на 2293,67 евро/, то искането се явява неоснователно, тъй като разноските са определени правилно и съобразно отхвърлителната част.

Относно искането за изменение на решението в частта, с която в полза на адв. Владова е присъдена на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сума в размер на 366,42 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

Основателно е оплакването на адв. В., изложено в процесната молба, че доколкото предмет на разглеждане във въззивното производство са два самостоятелни субективно съединени иска, макар и основани на общ факт, възнаграждението по чл. 38 ЗА следва да бъде определено поотделно за всеки иск. В тази връзка съдът като взе предвид обжалваемият интерес по всяка една от двете въззивни жалби достигна до следния извод – по отношение на осъщественото процесуално представителство на С. П. на адв. В. се дължи сумата от 415 лева, изчислена съобразно уважената част от въззивната жалба /3497,49 лв. при обжалваем интерес от сума в размер на 4692,59 лева/ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, представляваща адвокатско възнаграждение; по отношение на осъщественото процесуално представителство на А. П. на адв.

В. се дължи сумата от 393 лева, изчислена съобразно уважената част от въззивната жалба / 3497,49 лв при обжалваем интерес от сума в размер на 5299.09 лева/ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, представляваща адвокатско възнаграждение.

2

По изложените съображения постановеното въззивно решение следва да се допълни, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати на адв. Р. В. сумата от общо 808 лева за осъществено процесуално представителност пред въззивната инстанция на двамата жалбоподатели при условията на чл. 38, ал.

1 ЗАдв.

Водим от горните съображения и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 476 от 28.08.2023 г., постановено по в.гр.д. № 537/2021 г. на ВТОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА „ АД с ЕИК 831094393 да заплати на адв. Р.

Владовкса сумата от 808 / осемстотин и осем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъществена правна защита и съдействие на С. Г. П. и А. Г. П. във въззивното производство, като ОТХВЪРЛЯ молбата на адв. В. по чл. 248, ал. 1 от ГПК в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3