Присъда № 6 от 06.03.2024, Районен съд - Сливница

Районна прокуратура – гр. Сливница е внесла за разглеждане в Районен съд – гр.

Сливница обвинителен акт, с който се повдига обвинение срещу О.А.О., роден на ........ год. в гр. София, българин, с българско гражданство, неосъждан, с висше образование, неженен, работещ на длъжност „охранител“ във фирма „...........“ - ЕООД, притежаващ лична карта с № ........, изд. на ........ год. от МВР - София област, с постоянен адрес: гр. ............., за това, че:

1. На 03.07.2018 год. около 11:30 часа в гр. Сливница, обл. Софийска на кръстовището на ул.”Христо Ботев” и ул.”Доктор Памукчиев” противозаконно е пречил на орган на властта - на автопатрул при РУ - Сливница в състав мл. инспектор М.Х. /мл. автоконтрольор/ и мл. инспектор М.Л. да изпълнят служебните си задължения по Закона за движение по пътищата (да извършат проверка на лек автомобил „Джип Чероки” с рег. № ......... и неговия водач на основание чл. 165, ал.2, т.1 от ЗДвП: „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т.1: имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз“), като осуетил извършването на проверката, напускайки самоволно мястото, на което бил спрян от полицейските служители, потегляйки рязко и не спирайки с управлявания от него лек автомобил „Джип Чероки” с рег.

№ ........., въпреки подадените светлинен и звуков сигнал от обозначения служебен автомобил марка „КИА”, модел „СИЙД” с рег. № ........ и предприетото преследване на водача от страна на служителите до навлизането му по черен път и земеделски земи – престъпление по чл.270, ал.1 НК;

2. На 03.07.2018 год. около 11:30 часа, в гр. Сливница, обл.Софийска по ул.”Христо Ботев”, с посока на движение от ул.”Паисий Хилендарски” към ул.”Патриарх Евтимий”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Джип Чероки, с регистрационен № ........., в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 - 0344 - 000058 / 09.03.2018 год. на Началника на РУ Сливница - Е.С.С., връчена му на 05.05.2018 год., влязла в законна сила на 20.05.2018 год., за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл.343в, ал.3 във връзка с ал.1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия О., като счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се направи категоричен и непротиворечив извод за това, че подсъдимият е автор на деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност и моли да бъде признат за виновен в извършването на престъпленията по чл. 270, ал.1 НК и по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 НК. Прокурорът заявява, че от доказателствения материал по делото, по категоричен начин е установено, че на 03.07.2018 г. около 11,30 ч. в гр. Сливница на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Доктор Памукчиев“ подсъдимият противозаконно е попречил на орган на властта, каквато функция са имали полицейските служители от състава на дежурния автопатрул към РУ - Сливница, да изпълнят служебните си задължения по ЗДвП, а именно да проверят управлявания от него автомобил и самия него и на същата дата и място е предприел управление на МПС в срок, в който е бил с наложена ПАМ за отнемане на СУМПС. Представителят на държавното обвинение изтъква, че подсъдимият е реализирал изпълнителното деяние по чл.270, ал.1 НК чрез предприемане на активни действия, с които е успял да осуети извършването на проверката - напуснал е самоволно мястото, на което е спрян, потегляйки рязко и увеличавайки скоростта без да спира, въпреки подадените светлинен и звуков сигнал от полицейския служебен автомобил, като от субективна страна е съзнавал качеството на служителите на МВР, тъй като те са били в униформи и с обозначен с лого „Полиция“ служебен автомобил. Съответно деянието по чл.343в, ал.3 НК подсъдимият е реализирал като е предприел управление на МПС в срок, в който е изтърпявал наложена с влязла в сила 1 заповед ПАМ за отнемане на СУМПС и е съзнавал обстоятелството, че СУМПС му е отнето временно и че все още не е изтекъл срока на това отнемане. Прокурорът поддържа, че всички надлежно събрани доказателства са еднопосочни, логични и последователни и установяват именно тази фактическа обстановка. При тези съображения пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага да му бъде наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“ за всяко едно престъпление и кумулативно предвиденото за престъплението по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 НК наказание глоба в размер на 800 лева, като при приложението на чл.23, ал.1 и 3 НК му бъде определено едно общо най –тежко наказание в същия размер, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 НК с тригодишен изпитателен срок и да бъде присъединено изцяло наказанието „глоба“.

Прокурорът счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.343г НК и на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, което по реда на чл.23, ал.2 НК да се присъедини към определеното общо найтежко наказание „лишаване от свобода“.

Подсъдимият О.А.О., не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение. Заявява, че на процесната дата се намирал в дома си в гр.............. и преди обяд установил, че липсва джипът, който управлявал и който бил паркиран на улицата пред жилищната сграда. Твърди, че за липсата уведомил баща си, който подал сигнал в полицията, че автомобилът е откраднат. Той е отишъл в районното и е обявил автомобила за откраднат. Отрича да е управал лекия автомобил, тъй като в този момент е бил лишен от право да управлява МПС, заради предходно управление след употреба на наркотични вещества. Затова моли да бъде пирзнат за невиновен.

Защитникът на подсъдимия адв. Т. от САК поддържа, че в хода на делото не са събрани доказателства, които по безспорен и категоричен начин да доказват повдиганото срещу подзащитния й обвинение. Изтъква, че липсват други доказателства, които да подкрепят свидетелските показания на разпитаните полицейски служители относно фактите и обстоятелствата за времето, мястото и начина на извършване на проверката и конкретно, че подзащитният й е управлявал спрения за проверка автомобил. Защитата счита, че при липсата на категорични и безспорни доказателства за възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка, не може да се направи извод, че подзащитният й е извършил деянията, за които е предаден на съд. При тези съображения адв. Т. моли подзащитният й да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Към 03.07.2018 г. подсъдимият О.А.О. е бил неправоспособен водач. Свидетелството му за управление на МПС било отнето по силата на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0344000058/09.03.2018 год. по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на Началника на РУ - Сливница до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за извършено на 08.03.2018 г. нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП. Заповедта била връчена лично на подсъдимия О. на 05.05.2018 г. и влязла в законна сила на 20.05.2018 г.

С влязла в сила на 08.11.2018 г. присъда (споразумение) № 197/08.11.2018 г. по н.о.х.д.№ 514/2018 г. по описа на РС – гр. Сливница подсъдимзият е признат за виновен за извършено на 08.03.2018 г. на престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което са му е наложени наказания 10 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години и „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 на подсъдимия било наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 (девет) месеца, като на основание чл.59, ал.4 НК било приспаднато времето от 08.03.2018 г. до 08.11.2018 г., през което той фактически е бил 2 лишен по административен ред от това право.

На 03.07.2018 г. за времето от 08:30 до 20:30 часа свидетелите М.Л. и М.Х. и двамата полицейските служители при РУ - Сливница, били на работа, като изпълнявали служебните си задължения в състава на АП - 88, обслужващ територията на гр. Сливница. При обход на района със служебен автомобил марка „Кия“ модел „Сийд“ с рег. № ........, около 11:30 часа, свидетелите Л. и Х. забелязали насрещно движещ се автомобил марка „Джип“, модел Чероки” с рег. № ........., движещ се по, пътното платно на ул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Княз Александър I Батенберг“ към ул. „Паисий Хилендарски“ в гр.

Сливница. Свидетелите разпознали водача на автомобила - подсъдимия О.А.О., защото скоро преди това са го спирали за проверка, при която било установено, че шофира след употреба на наркотични вещества. Свидетелите знаели, че подсъдимият е неправоспособен водач и затова решили и този път да го спрат за проверка. За целта те обърнали служебния автомобил и последвали лекия автомобил, управляван от подсъдимия, като му подали звуков и светлинен сигнал за да спре. Подсъдимият О. отбил и спрял управлявания от него автомобил марка „Джип“, модел „Чероки” с рег. № ......... на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Доктор Памукчиев“. Свидетелите Л. и Х. спрели служебния автомобил непосредствено зад него, на около два-три метра. Свидетелят М.Л. излязъл от полицейския автомобил от дясната предна врата и се отправил към управлявания от подсъдимия автомобил за извършване на проверка на водача. В този момент подсъдимият О. потеглил с висока скорост с управлявания от него л.а. марка „Джип“. Свидетелят Л. се върнал в служебния автомобил и заедно със свидетеля Х. потеглили след управлявания от подсъдимия автомобил.

Свидетелите последвали подсъдимия в посока с. Алдомировци, но след летището подсъдимият завил и поел по черен път. Полицейските служители го следвали към м.”Гълъбовска река”, като стигайки до реката, подсъдимият я преминал, а полицейските служители спрели, тъй като автомобилът им не бил високопроходим и нямало да могат преминат през реката. В този момент, полицейските служители изгубили визуален контакт с преследвания автомобил. Контролните органи се обадили на ОДЧ, за да бъде изпратен проходим автомобил, за да последват управлявания от подсъдимия джип. След около 20-30 мин. при тях пристигнал свидетеля Ц.К., с управляван от него проходим автомобил, марка „Лада“, модел „Нива“. Свидетелят М.Х. се качил при него и двамата тръгнали по следите, оставени от управлявания от подсъдимия автомобил. В местността „Деянова воденица” свидетелите открили изоставен управлявания от подсъдимия автомобил „Джип“, модел „Чероки” с рег. № ........., който бил затънал в калта извън черния път. Автомобилът бил празен. Свидетелите извикали дежурната група, която след пристигането си извършила оглед на автомобила, който бил намерен с неработещ двигател. На стартера на автомобила нямало поставен контактен ключ, а вътрешността му била силно запрашена. В задната му част били натоварени метални предмети. Бил извършен оглед на местопроизшествието и превозното средство било иззето.

Междувременно около 12:00 на същата дата бащата на подсъдимия - св. А.Т., посетил полицейското управление в гр. Сливница, за да обяви за издирване собствения си лек автомобил марка „Джип“, модел „Чероки” с рег. № ........., като разказал на дежурния полицай, че по - рано през деня получил обаждане от сина си Огнян, който му обяснил, че докато товарел железа в автомобила, паркиран пред дома им на ул. „........, някой го бил откраднал. Св. Т. и разполагал с резервен ключ за него, който предоставил на органите на МВР. От своя страна св. дежурният служител – св. в.М., сравнил номерата и установил, че става въпрос за същия автомобил, за който по-рано получил информация, че бил преследван от колегите му Л. и Х.. Свидетелят Т. имал намерение да подаде жалба, но след след проведен разговор по телефона се отказал и си тръгнал.