Решение № 94 от 07.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000147 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 25 ал.4 изр.2 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по въззивна жалба, подадена от името на „ЛЕЙДИ БЪГС“ООД, ЕИК 207780462, чрез адв. Ц., против решение №35/30.01.2025г., постановено по електронно дело 20253100900007 ( ТД №7/2025г. по описа на ОС-Варна), в частта, с която е бил потвърден отказ рег. № 20241216141711/18.12.2024 г. на длъжностното лице по регистрация за вписване по партидата на това дружество на заявено заличаване на съдружника Т.Г..

При служебната проверка апелативният съд намира, че жалбата е подадена от надлежно овластен адвокат (действал като заявител от името на законен представител на търговеца в регистърното производство) срещу обжалваемо решение на първоинстанционния съд по чл. 25, ал. 4 от ЗТР, като е спазен преклузивен седемдневен срок. Внесена е такса за обжалване.

Предявената жалба е допустима и надлежно администрирана с участие на регистърната администрация.

Жалбоподателят „ЛЕЙДИ БЪГС“ООД, чрез упълномощен от управител Т.Г. адвокат, действал и като заявител в регистърното производство, излага оплаквания за неправилно прилагане на закона, като сочи, че уреденото в чл. 125 ал.2 ТЗ прекратяване на членство настъпва по право и затова изискването на изпълнение и на други условия (решение на Общо събрание за освобождаване на съдружника, изменение на дружествен договор и уреждане на последици от прекратеното членство) не съответства както на закона, така и на персоналния характер на този вид дружество. Сочи, че ограничаването на огласяването на прекратеното членство накърнява и 1 публичния интерес, като създава привидност за съхранено членство и така лишава кредиторите от възможност да предприемат действия в своя защита, ако последиците за капитала са останали неясни. Предвид изложеното моли за отмяна на потвърждаването на отказа за регистриране на промяната и съответно уважаване на подадената жалба с отмяна на незаконосъобразен акт на административния орган с указания за извършване на исканото вписване на заличаването на напусналия съдружник.

Агенция по вписванията не е заявила становище по връчената жалба.

За да се произнесе по жалбата съставът на въззивния съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ съответства на сезирането с редовна жалба срещу отказ на административния орган, постановен в рамките на регистрирано заявление, подадено като образец обр. А4 за вписване на промени в обстоятелствата от името на търговеца, чрез адвокат Ц., упълномощена от вписан към този момент управител Т.Ц.Г. Упълномощителят изрично е овластил адвоката като орган на дружеството, поради което въззивният съд възприема като заявител този законен представител, респективно и разглеждането от първата инстанция на спорните въпроси по същество на заявлението на това лице е изцяло съответно на допустимото сезиране от този жалбоподател.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор по установените в първата инстанция факти по сезирането на регистърната администрация:

Подадено е заявление с вх.№ 20241216141711 в електронна форма за вписване на промени по партидата на „ЛЕЙДИ-БЪГС“ ООД, между които заличаването на Т.Г. като управител и като съдружник в дружеството. Към преписката е налична декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ подадена именно от Т.Ц.Г. а като заявител по смисъла на чл. 15 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ в подписано с електронен подпис заявление се е легитимирал адвокат, упълномощен от същото лице, упражняващо права като орган на дружество.

При това положение не може да име съмнение, че адвокатът е действал от името на търговеца като пълномощник на заявител по чл. 15 ал. 1 т.1 ЗТРРЮЛНЦ, а не от името на друго заинтересовано лице. Охранителното производство по това заявление е допустимо.

За да е обосновано такова заявление, освен документите, посочени за установяване на настъпване на заявените нови обстоятелства(прекратено членство на доброволно напуснал съдружник), следва да бъдат заявени и съответно доказани и всички изискуеми от закона предпоставки за продължаване на дейността на дружеството след промяната.

Както в теорията, така и в съдебната практика по въпросите на отношения между съдружник и юридическо лице – дружество, няма съмнение, че с изтичането на предизвестието членственото правоотношение 2 се прекратява по право и породените от него последици могат да бъдат упражнени като вече възникнало облигационното право на вземане за ликвидационен дял от кредитора (вече бивш съдружник) спрямо дружеството – длъжник (решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК). Регистърното производство обаче няма отношение към вътрешните отношения, тъй като вписването цели противопоставяне на обявените обстоятелства на трети спрямо дружеството лица. Затова и доводите на жалбоподателя са изцяло неотносими към този вид производство.

За да може да се ползва от исканото оповестяване на нови данни за променения членски състав при съхранена дейност занапред, дружеството следва да обяви и последиците от тази промяна за капитала на дружеството, чрез съответно изменение в дружествения договор, тъй като именно с него се разпределят дяловете, формиращи като общ сбор регистрираната стойност на капитала. Прекратяването на участието на един от съдружниците „освобождава“ титулярството на притежаваните до този момент дялове, а това автоматично нарушава изискването на чл. 117 ал.2 ТЗ и налага юридическото лице да предприеме или действия по съхраняване на размера на капитала, чрез попълване на празнотата в членския състав(било като приеме нов съдружник или като преразпредели дялове между останалите съдружници) или да намали регистрирания капитал съразмерно на прекратеното членство. Само при „изравняване“ на сбора от броя на дяловете, притежавани от лицата, вписани като членски състав на дружеството с размера на вписания уставен капитал, заявената от търговеца промяна ще може да бъде законосъобразно противопоставима и на трети за дружеството лица. Затова без да предприеме съответните на интересите на юридическото лице действия, законният му представител(респективно овластен от него пълномощник на дружеството) няма право да иска да се оповести само факта на причината за предстоящата промяна. В този смисъл необосновано е оплакването, че нито законът, нито Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър предвиждали прилагане на допълнителни документи за установяване на други условия за настъпване на прекратяването на членството. Такива документи са предвидени именно за доказване на онези обстоятелства, които жалбоподателят не е заявил, но без които промяната не би била съответна на законовите изисквания за съответствие на капитала с персоналния състав.

Същевременно при така попълненото заявление от името на търговеца, в което единственото заявено за вписване обстоятелство е заличаването на един от съдружниците, длъжностното лице не може да дава и указания на заявителя, тъй като непълнотата на заявлението не касае приложенията, а самото сезиране. Изпълнението на евентуалните указания би изисквало позоваване на бъдещи обстоятелства(провеждане на събрание, приемане на нов дружествен договор, внасяне на „освободени“ дялове от новозаписващия ги титуляр или пълна процедура по намаляване на капитал след уведомяване на кредитори или ликвидация на дружеството поради нежелание за попълване на състава), а указването на бъдещо законосъобразно поведение на заявителя би противоречало на диспозитивното начало. В този смисъл, без да дължи каквито и да са допълнителни указания, длъжностното лице в изпълнението на правомощията си по чл. 21 ал.1 и 4 ЗТРРЮЛНЦ може да констатира пречката за извършване на исканата регистрация и да обоснове с нея отказ за 3 вписване. В случая, самостоятелно заявяване само на заличаване на членство на напускащ съдружник при съхранен размер на уставния капитал не отговоря на императивни изисквания относно покритие на капитала на този вид дружество и затова и настоящия съд преценява постановения отказ по тази част от заявлението за изцяло обоснован и законосъобразен.

За пълнота на изложението по въззивния контрол, настоящият съд намира за недопустимо обосноваването на интереса на търговеца да заявява само заличаване на съдружник(без да е коригирано и съответно заявено и ново разпределение на дяловете) с интерес на третите лица да разкриват породените от неизпълнените задължения на дружеството несъответствия в покритието на капитала. Заявителят, като орган или пълномощник на търговеца, действа винаги в интерес на титуляра на регистърната партида и затова е юридически несъстоятелно да се поддържа искане за регистрация, което да вреди, а не да ползва юридическото лице. Същевременно, искането за вписване не може да се обосновава и с личен интерес на самия напускащ съдружник, доколкото липсва нарочна законова норма(подобна на тази по чл.

141 ал. 5 ТЗ) която да го овластява да действа като трето за регистърната партида лице и да иска регистрация на собственото си заличаване. Доводите на жалбоподателя не са съобразени със съществуващата разлика между материалното право за свободно да напусне дружество по чл. 125 ал. 2 ТЗ(притежавано от самия съдружник като част от правоотношението му с ЮЛ) и процесуалното право за вписване промяна в идентификационните обстоятелства за статута на конкретното дружеството в търговския регистър ( притежавано от самото ЮЛ). Напускането на съдружника не е обстоятелство, което да възниква от вписване и самото заличаване няма конститутивно значение за членственото правоотношение (прекратено по-рано по силата на закона, а не от регистриране на промяната). Затова не могат да се приемат за убедителни доводите за нужда от регистърна защита за осуетяване на накърняване на право на свободно напускане при съхраняването на записа в регистъра като „привидно“ удостоверено членство в ООД. По арг. на обратното от чл. 140 ал. 2 и 3 ТЗ всеки напуснал съдружник би могъл да се позове пряко на факта на изтекло предизвестие, за да обоснове пред други лица липсата на членствена принадлежност към определено търговско дружество, независимо дали последиците от този факт са вече уредени от юридическото лице и оповестени в актуализиран дружествен договор, подлежащ на вписване. Това е така, защото като трето за партидата лице, бившият вече съдружник може да установи напускането си спрямо други трети лица независимо от наличието или липсата на предприети от самото дружество, чрез органите му, действия по регистърната партида (чл. 7 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ). Спрямо самото дружество бившият съдружник разполага както с искова защита за отричане на съществуването на членството му, ако самото дружество отказва да признае прекратяването, така и с право на обезщетяване за понесени вреди от липсата на съдействие за оповестяване на иначе признато напускане.

Затова и настоящият съд в заключение приема, че макар съставът на членовете да е обстоятелство подлежащо на регистрация, легитимиран да го заяви за вписване е само титулярят на партидата и то само едновременно с другите промени относно разпределение на капитала като елементи от един 4 общ фактически състав за противопоставимост на третите лица и в частност на дружествените кредитори на последиците от настъпилите промени. Без изпълнението на тези допълнителни изисквания би бил накърнен общественият интерес, а именно за да бъде той гарантиран е предвидено служебното начало във всяко охранително производство (чл. 533 ГПК) и в частност е възложено като служебна проверка в чл. 21 т.4 ЗТРРЮЛНЦ.