Решение № 334 от 19.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: РосИ. Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. М. П.а като разгледа докладваното от РосИ. Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800501211 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 112 от 03.11.2025 г., постановено по гр. дело № 781/2024 г. по описа на Районен съд - Пирдоп е отхвърлен иска, на основание чл. 45 от ЗЗД, на ищеца Ц. Ц. К. с ЕГН: **********, срещу ответника З. Н. В. с ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за вследствие изречени обидни думи от ответника спрямо ищеца, като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Ц.

Ц. К. е осъден да заплати на ответника З. Н. В. с ЕГН: ********** сумата от 1200,00 лева - разноски по делото.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба о т ищеца в първоинстанционното производство Ц. Ц. К., чрез пълномощниците му адв. И. С. и адв. Г. Ц. с доводи за неправилност, незаконосъобразност, постановено при неправилно приложение на чл.

45 от ЗЗД. Излага, че първоинстанционният съд неправилно приел, че изразите използвани от ответника не представляват обида и е тълкуват превратно значението на израза „команда“. Излага, че посочените изрази от З. В. не са мнения, а твърдения за факти и обстоятелства, 1 представени като истини. срещу Ц. К.. Посочва, че целта на ответника била да отправи унизителни за частта и достойнството на ищеца изрази. С оглед на обстоятелството, че репликите са отправени на публично място, възприети от ищеца и от присъстващите на заседанието следвало е съда да се произнесе с решение, с което да ангажира спрямо ответника деликтна отговорност по смисъла на чл.

45 от ЗЗД. Сочи, че съдът неправилно оценил доказателствата и по конкретно показанията на св. М. М. и св. П. П., които заявили за сочене с пръст, директно обвиняване, напускане на заседанието от ищеца, видимо разстроен, както и последващи обществени коментари.

Излага, че първоинстанционният съд е изложил мотиви само относно значението на израза, изречен от ответника „командва“ като липсват мотиви относно използването, значението и последиците от използваните изрази: „Всички знаят, че г-н К. командва Златица и тия общински съветници, толкова години върнаха Златица в блатото….какво представлява Златица, какво стана, защото един човек, който има голямо его, той командва“; „той командва общинските съветници“; „Заради амбициите на г-н К. оставихте хората без дърва“. Заявява, че отправените реплики не са израз на мнение, а твърдения за конкретни факти, представени като истини. пред присъствието на граждани, общински съветници, медии и в присъствие на адресата. Сочи, че съдът напълно игнорирал, че ищецът няма никаква власт над общинските съветници, не участва в разпределение на дърва и няма правомощията да „командва“ когото и да е в общината. Ответницата не доказва истинността на изнесените твърдения, поради което изводът за липса на противоправност е неправилен и необоснован. Посочва, че изявленията на ответницата надхвърлят пределите на допустимата критика, защото приписват на ищеца фактическа действия, представляващи го като нелегитимен ръководител, манипулатор и виновник за социален проблем. По същество прави искане решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемия З. Н.

В., чрез пълномощника й адв. А. Д. е подала писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище за неоснователност. Посочено е, че съдът е обсъдил в решението значението на думата „командвам“ и правилно е приел, че не представлява обида, нито клеветнически, 2 вулгарен и недопустим език. Излага, че била провокирана да направи такова изказване, от изказване на Ц. К., обективирано в страница 12 на Протокол № 13 от 31.07.2024 г. на заседанието на Общински съвет Златица, чрез налагане на критерии на размера на пенсиите на инвалидите, като сравнява броя на инвалидите в община Златица с броя на инвалидите в община Пирдоп. Отправя искане решението да бъде изцяло потвърдено като претендира и присъждане на разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът Ц. Ц. К. е предявил срещу ответника З. Н. В. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 за осъждане на ответника да му заплати сумата от

5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени вследствие на изречени обидни думи от ответницата в две поредни заседания на Общински съвет - гр.

Златица.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата З. Н. В. е подала отговор на исковата молба, с която я оспорва. Посочва, че нито е обидила нито злепоставила с изказването си Ц. К..

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частно правни субекти.

3

Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Решение № 250/27.06.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.; Решение № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.; Решение № 14/07.02.2014 г. по т.д. № 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Решение № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Решение № 702/05.01.2011 г. по гр. д. № 1036/2009 г. ІV г.о. и др.

В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми.

Въззивният съд приема решението и за правилно, като във връзка с оплакванията на въззивника следва да се добави и следното:

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1 деяние /действие или бездействие/, 2. вредата; 3. противоправност на деянието, 4. вИ. и 5. причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

ВИ.та се предполага до доказване на противното – чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.

В настоящият случай, ищецът претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди от изречени обидни думи от ответника на проведеното редовно заседание на Общинския съвет Златица на 31.07.2024 г. и на 30.09.2024 г., които са протоколирани в протокол № 13/31.07.2024 г. и протокол № 15/30.09.2024 г.

В чл. 39- 41 от Конституцията на република България и в чл. 10 Конвенцията защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. Разпоредбата на чл.

10 т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, 4 включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Свободата на словото обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности – каквито са доброто име и правата на другите граждани - чл. 39 ал. 2 КРБ, чл. 10 т. 2 КЗПЧОС, като във всеки случай на посегателство върху тях – деецът носи отговорност за причинените вреди.

При тази отговорност от съществено значение е разграничаването на твърденията от мненията и оценките, също така и целта, с която определени злепоставящи твърдения са разпространени, ако впоследствие се окажат неверни. В тази връзка важно е да се отбележи, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на изказването.

Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на автора, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения, /решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29. 012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др./.

Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факти, които са неверни, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.

Видно от протокол № 13/31.07.2024 г. на проведеното редовно заседание на Обищински съвет - Златица, ответницата е направила следното изказване - „За тези дърва това, което го правите не ви прави чест. Всеки един, който е тука знае, кой командва тази част тука, знае обаче си мълчат хората, но вече няма да мълчим, Г- К. е тука, той да каже". , ,, той когато им каже нещо да се изпълнява, не каже ли г-н К.

5 не се изпълнява и сега понеже много милее за Златица. Той даде тази идея за дървата, но сега мълчи тука" ; стр. 12 от същият протокол „ Значи един човек, да си приказва, но Златица си го знае, кой командва общинските съветници. Недейте се правете на ..да ..да."; ,, Всички знаят, че г-н К. е човека който командва Златица, и тия общински съветници, толкова години върнаха Златица в блатото, ние повъзрастните знаем какво представлява Златица, какво стана, защо един човек, който има голямо его, той командва"; Протокол № 15 /30.09.2024г. стр. 16 на редовно заседание на Общински съвет Златица „ Към г-жа Герасимова много добре този път сте се постарали за социалната програма, но това което изчетохте и след това няма нищо общо. Как Ви се обясни, защото когато доплащане на нещо не се иска доход. А Вие слагате доход, разберете го това е незаконно. Доход да искате за дърва. Ние не ви искаме безплатно, тези които ги иска безплатно съгласна съм. Ние си ги плащаме, толкова години никога не е било да ми се иска дохода. Това социална програма, но Вие тук го правите не социална програма. Вие ни оставихте почти целият град без отопление аз тази зима. Заради амбициите на г-н К.. Вече трябва да се казва истината.та в очите. Защо г-н К., когато говори да види кой го слуша и какво говори. Защото ние сме хора. Не сме някои да ни командва, да кажат така трябва. Колко време е това нещо".