Решение № 385 от 11.12.2025, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 1126/2025
- Вид
- Решение № 385
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 20.01.2026
- Състав
- Галина Николова
Цитирани разпоредби
- Чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 402 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 402, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 385 гр. Нови пазар, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Николова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20253620101126 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Предявени са два обективно кумулативно съединени искове по чл. 439, ал. 2 ГПК от ищеца Б. Ю. Й. от гр. Н., срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за признаване спрямо него, че за вземанията по издадени срещу него изпълнителни листи не се дължат от ищеца по делото.
Предявените искове са следните:
1/ иск по чл. 439, ал. 2 ГПК, относно вземанията по Изпълнителен лист от *** г. на РС Н. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н. и за което е образувано изпълнително дело ищецът не дължи сумата от 13259,67лв., и
2/ иск по чл. 439, ал. 2 ГПК, относно вземанията по Изпълнителен лист от *** г. на РС Н. по ч.гр.д. № *** г. на РС Н. и за което е образувано изпълнително дело ищецът не дължи сумата от 927,23 лв.
Исковете са предявени при условията на обективно съединяване.
Ищецът твърди, че по ч.гр.д. №*** г. на НПРС е издаден Изпълнителен лист от *** г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, по който е осъден да заплати сумата от 9 753,70 лв. непогасена главница, лихви за просрочие, вкл. такси закъснение от *** г. до *** г., в размер на 2756,69 лв., както и съдебни и деловодни разноски в размер на 250,19 лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 500,19 лв.
1
Ищецът твърди и това, че по ч.гр.д. № *** г. на НПРС е издаден Изпълнителен лист от *** г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, по който е осъден да заплати сумата от 500 лв. непогасена главница, лихви за просрочие, вкл. такси закъснение от *** г. до *** г., в размер на 302,23 лв., както и съдебни и деловодни разноски в размер на 25,00 лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.
Относно вземането по ИЛ по ч.гр.д. №*** г. на НПРС, ищецът твърди, че е издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, като на *** г. бил сключен договор за цесия между кредитора и ОТП Факторинг България ЕАД, с който вземането на банката е било прехвърлено на цесионера. За вземането е било образувано ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ.
Ищецът твърди, че по това дело последното изпълнително действие било призовка за ПДИ от м. *** г. ИД било прекратено от ЧСИ на *** г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
На основание същия ИЛ кредиторът е поискал образуването на ново ИД и такова е било ИД № *** г. на същия ЧСИ.
Ищецът твърди, че вземането по образуваното ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ е погасено по давност на основание чл. 110 ЗЗД и не се дължи.
Относно вземането по ч.гр.д. № *** г. на НПРС ищецът твърди, че е издаден Изпълнителен лист от *** г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, вземането по който по силата на Договор за цесия от 12.087.2012 г. е прехвърлено на ОТП Факторинг България ЕАД. След цесията е образувано ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ. По това дело последното изпълнително действие било през 2019 г. С договор за цесия от 19.03.2020 г., вземането на ОТП Факторинг България ЕАД било прехвърлено на ответника „ЕОС Матрикс“, който на *** г. бил подал молба за конституиране като взискател по делото. ИД било прекратено от ЧСИ на *** г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
На основание същия ИЛ кредиторът е поискал образуването на ново ИД и такова е било ИД № *** г. на същия ЧСИ.
Ищецът твърди, че вземането по образуваното ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ относно присъденото по ИЛ вземане е погасено по давност на основание чл. 110 ЗЗД и не се дължи.
В обобщение на горното, ищецът твърди, че везманията по ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ, за сумите по двата изпълнителни листа са погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД и не се дължат.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение спрямо ответника, с което да признае за установено, че вземанията по ИД № *** г. за сумите по двата изпълнителни листа не се дължат.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
От името на ответника е постъпил по пощата писмен отговор в законоустановения 2 месечен срок. С него се сочи, че искът е местно недопустим, поради това, че исковете спрямо ЮЛ се предявяват пред РС по тяхното седалище, съгл. Чл. 108 ГПК.
Сочи, че в исковата молба не се твърдят факти относно наличието на основания за местната подсъдност на иска пред РС Н., вкл. и такива, че ищецът има качеството на потребител.
Поради това, счита, че делото следва да бъде прекратено и изпратено на надлежния съд – Софийски районен съд.
По основателността на иска, ответникът оспорва посочените от ищеца твърдения за настъпила погасителна давност на вземанията по издадените изпълнителни листи. Излага твърдения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и моли съда да я отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приложимия закон, и съгл.чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителните листи по двете ч.гр.д. №№*** г. и *** г. на НПРС са издадени в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, която с договор за цесия от 07.12.2010 г. е прехвърлила вземанията си спрямо длъжника на „ОТП Факторинг България“ ЕООД.
С последващ договор за цесия от 19.03.2020 г., между „ОТП Факторинг България“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД са прехвърлени всички придобити от цедента вземания.
По фактите относно изпълнителните дела, по време на тяхното образуване:
1/ Относно ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ:
Срещу ищецът е бил издаден и изпълнителен лист (ИЛ) от *** г. по ч.гр.д. № *** г. на РС Н., л. 9 от делото, съгласно който ищецът Б. Ю. Й. е осъден да плати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 500 лв. главница, 302,23 лв. лихва за просрочие, вкл.такси закъснение от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от подаване на молбата – 20.01.2011 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воденото пред НПРС ч.гр.д. №*** г. е било архивирано и унищожено с Акт № *** г. на НПРС, съгласно справка по делото на л. 67.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело (ИД) № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕООД.
По това дело, съгласно положените щемпели върху изпълнителния лист са извършвани плащания от страна на длъжника в полза на взискателя, като последното плащане от ЧСИ към взискателя е било на 09.05.2016 г. на сумата от 158 лв.
Върху копието на ИЛ на стр. 23 от ИД е положен пемат за прекратяване на ИД на *** 3 г.
От ИД се установява, че са извършени следните изпълнителни действия:
Изпратена е ПДИ на *** г., получена на *** г.от лице, различно от адресата, но живущо на адреса и със задължение да я предаде.
На *** г. е изготвен протокол за опис на движимо имущество, л. 62 от ИД. Липсва протокол за описаното имущество от тази дата.
На *** г. е било изпратено запорно съобщение до длъжника, за налагането на запор върху трудовото му възнаграждение. Съобщението е прието на *** г. от служител във фирмата – работодател „***“ ЕТ, л. 113 от ИД. Запорът е приет от работодателя, съгласно писмо от 20.01.2016 г.
Изпратени са запорни съобщения до различни банки, но само от Юробанк България АД, л. 142 и от Банка ДСК АД, л. 143, са потвърдени наличието на банкови сметки на длъжника. На 25.08.2017 г. от Юробанк е отговорено, че длъжникът има сметки, но в тях няма авоар. На 28.08.2017 г. от Банка ДСК е отговорено, че е наложен запор върху разплащателната сметка на длъжника.
На 07.05.2019 г. е изпратено ново запорно съобщение до „***“ ЕТ, л. 151 от ИД.
Запорът е приет от служител на работодателя на 30.05.2019 г.
По ИД е приложена молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който уведомява ЧСИ за извършената цесия, желае конституиране по делото като взискател и е поискал насрочването на опис на движимо имущество на длъжника. Това е станало на *** г.
На *** г. е бил насрочен опис на движимо имущество на длъжника, л. 167 от ИД, която е получена от съпругата му на 07.08.20г.
С призовка от *** г. до длъжника, същия е уведомен за насрочения на *** г. опис на движимите вещи, открити на адреса му. Призовката е получена от съпругата на длъжника С.С. на *** г.
На *** г. ИД е прекратено с Постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Вдигнати са наложените запори.
2/ Относно ИД № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ:
Срещу ищецът е бил издаден изпълнителен лист (ИЛ) от *** г. по ч.гр.д. №*** г. на РС Н., л. 8 от делото, съгласно който ищецът Б. Ю. Й. е осъден да плати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 9 752,70 лв. главница, 2756,59 лв. лихва за просрочие, вкл.такси закъснение от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от подаване на молбата – *** г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 250,19 лв. такса и 500,19 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воденото пред НПРС ч.гр.д. №*** г. е било архивирано и унищожено с Акт № *** г.
4 на НПРС, съгласно справката на л. 67.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело (ИД) № *** г. на ЧСИ Д.З. с рег. №*** на КЧСИ по молба на „ОТП Факторинг България“ ЕООД.
По това дело, съгласно положените щемпели върху изпълнителния лист не извършвани плащания от страна на длъжника в полза на взискателя.
На гърба на изпълнителният лист е отбелязано, че е била изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на *** г., както и е положен печат на ЧСИ за прекратяване на ИД на *** г.
Копие от образуваното ИД е приложено по настоящето дело.
От ИД се установява, че са извършени следните изпълнителни действия:
На *** г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на *** г., л. 34 от ИД.