Разпореждане № 1092 от 11.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1092 гр. Благоевград, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200501101 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 7129/13.07.2026 г., подадена от адв.В. А. в качеството й на пълномощник на А. И. Ч., ЕГН *******************, с адрес: с. ***, общ. Гърмен, обл. Благоевград, насочена срещу решение № 234/22.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 1335/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя ревандикационен иск за признаване правото на собственост и осъждане на ответника да предаде владението върху реални части с обща площ от 71.78 кв.м., намиращи се в УПИ - парцел XIII, имот с планоснимачен номер 82 от квартал 2 по действащия план на село ***, община Гърмен, област Благоевград (от които 43.91 кв.м. зашриховани в жълт цвят и 27.87 кв.м. зашриховани в светлосин цвят на скицата към заключението на вещото лице), и е уважен предявения от ответника А. М. К., ЕГН ********** насрещен иск за признаване за установено по отношение на А. Ч., че К. е собственик на основание упражнявано давностно владение, започнало от неговите праводатели през 1995 г. и изтекло в пълен обем през 2005 г. на реална част с обща площ от 71.78 кв.м., намираща се в северната част на УПИ - парцел XIII, имот с планоснимачен номер 82 от квартал 2 по действащия план на село ***, община Гърмен, област Благоевград, утвърден със заповед № 1/1994 г. на кмета на общината, индивидуализирана по заключението на съдебно техническата експертиза.

В жалбата са наведени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение.

Твърди се, че неправилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите, водени от ответника, като без да се аргументира защо, е отхвърлилв тези, депозирани от ищцовите свидетели. Обръща се внимание, че св.С. живее в друго населено място от 1986 г., а св.И. няма лични впечатления, а пресъздава тези на нейния баща и на бащата на ответника. В този смисъл се сочи, че показанията на свидетелите на ответника не са достоврени и не е следвало да бъдат кредитирани от РС.

Освен това се подчертава, че от една страна съдът приема, че в частта от 21.87 кв.м ищеца си съхранява дърва а от друга, че тази площ е придобита по 1 давност обаче от ответника.

Въззивникът заявява, че безспорно по делото е установено правото му на собственост върху процесния имот на основание покупко-продажба през 1992 г. Относно упражняваната фактическа власт върху спорните реални части от парцела, въззивникът се позовава на показанията, дадени от водените от него свидетели. По отношение бащата на жалбоподателя се сочи, че той не е страна по делото, а е извършвал определени действия като пълномощник на своя син, поради което няма пречка да се зачетат дадените от него показания.

В жалбата се обръща внимание, че са събрани по делото доказателства за наличието на множество спорове от 2000-2001 г. между страните, вкл. и пред административни органи, което изключва спокойния характер на владението на ответника.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение на РС-Гоце Делчев като уважи предявения главен иск и отхвърли насрещния такъв. Претендира се присъждане и на всички направени разноски в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия А. М. К., чрез адв.К., в който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна оспорва жалбата и твърденията в нея. Изразява сатновище за правилност, обоснованост и законосъобразност на решението на РС-Гоце Делчев.

Според въззиваемия, правилно районният съд е стигнал до своите изводи в постановеното от него решение, тъй като от събраните гласни и писмени доказателства в хода на първоинстанционното производство безспорно е установено и доказано, че твърденията наведени в исковата молба на ищеца не отговарят на действителността, а изложените твърдения в отговора на исковата молба и насрещната искова молба са верни

Обръща се внимание, че въззивникът не оспорва основния и безспорно установен по делото факт, че процесиите реални части се намират във фактическата власт на въззиваемия и неговото семейство от десетилетия, както и не се оспорва съществуването на трайни материализирани белези на тази фактическа власт - ограда, дървена порта, масивна външна тоалетна, стопански постройки, достъп до градина, складиране на дърва и фактическо приобщаване на процесното място към дворното пространство, ползвано от семейство К.и. Според въззиваемия, спорът, който въззивникът повдига пред въззивната инстанция, е единствено относно правната характеристика на това продължило десетилетия фактическо положение.

В тази насока се заявява, че правилно е прието, че владението на К.и е започнало през 1995 г. Акцентира се върху поставена ограда от К.и, изградена впоследствие дървена порта, използване на мястото за осигуряване на достъп до градината, дърварника и стопанските постройки, изгражденето на масивна външна тоалетна, които обективни действия са типични на собственик и категорично външно проявяват намерение за своене. Оспорват се възраженията, че мястото е предоставено за ползване, доколкото не е установено възниквано н аоблигационно правоотношение в тази връзка.

В същото време се сочи, че липсата на пълно ограждане на частта от 27.87 кв.м. не изключва владението на К.и, тъй като законът не поставя изискване един недвижим имот задължително да бъде ограден, за да бъде владян.

2

Въззиваемият изразява пълно съгласие с направения от РС в обжалваното решение анализ на събранит егласни доказателства. По отношение свидетелите на ищеца се сочи, че спряво св.Ч. приложение следва да намери разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид родствената му връзка с ищеца. Освен това се обръща внимание, че е налице противоречие с останалия доказателствен материал досежно спорната площ, с която ответникът е навлезал в имота на ищеца, както и относно началния момент и причините за възникване на споровете между страните.

В обобщение се излагат твърдения, че правилно РС е достигнал до извод за придобиване от страна на ответника /ищец по насрещния иск/ на спорните реални части от ищцовия имот. В тази насока се обяснява, че в случая не е налице фактическо ползване, а владение с двата му елемента – corpus и animus domini. Относно началото на възникналите между страните спорове, въззиваемият се позовава на показанията на св.И., а именно от 2008-2009 г., като изразява становище, че същите не могат да заличат вече настъпилия към този момент придобивен ефект.

Прави се извод и че изискването владението да бъде спокойно касае начинът на установяването му, който не може да включва насилие. Отделни спорове, възражения, жалби до институции или конфликти между съседи относно канализация, отводняване, достъп и други отношения, според въззиваемия, не превръщат едно вече установено владение в насилствено. С оглед на това се сочи, че владението, което въззиваемият е упражнявал притежава всички елементи, които могат да доведат до приложение на института на придобивната давност.

По тези съображения, от въззивния съд се иска да приеме, че предявеният главен иск е неоснователен, а насрещния такъв е изцяло доказан, при което постановеното в този смисъл решение на РС-Гоце Делчев следва да бъде изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на направените пред ОСБлагоевград разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото намира жалбата за допустима, доколкото същата отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирана страна с правен интерес от обжалването, с оглед на което е редовна.

Мотивиран от горното и на основание чл.267 във връзка с чл.262 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в.гр.д.№ 1101/2026 г. по описа на ОС-Благоевград за 03.11.2026 г. от 10.40 часа, за която дата да се призоват страните.

Препис от писмения отговор на въззивната жалба да се връчи на въззивниците.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4