Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260069 от 01.06.2021, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 568/2019
Вид
Решение № 260069
Подписан
01.06.2021
В сила
07.04.2022
Състав
СВЕТОЗАР ЛЮБОМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • §1, т. 6а · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40 · Закон за защита на животните
  • чл. 40, 41 · Закон за защита на животните
  • чл. 42, ал. 5 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
  • чл. 59 · Закон за защита на животните
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е гр. Ихтиман, 01.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ при секретаря Цветелина

Велева, като разгледа докладваното гр.д. №568/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „ДЗИ-

Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. Г.Я. от АК- Благоевград, срещу Община Ихтиман иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5166,66 лева, представляваща регресно вземане по изплатено от застрахователя обезщетение за поправяне на щетите по лек автомобил "Дачия", модел

„Докер“, с peг. № РВ3167ТС, вследствие на ПТП, настъпило на 01.08.2018 г., на АМ „Тракия“, между лекия автомобил и безстопанствено куче, причинени от ответника чрез виновно бездействие, в резултат на извършено нарушение на чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните - непредприемане на действия за овладяване на популацията на бездомните кучета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 06.03.2019 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка в размер на претендираната сума за репариране на причинените на автомобила щети, вследствие на ПТП между лекия автомобил и безстопанствено куче. Твърди, че причина за настъпване на процесният вредоносен резултат е изскочилото на пътя безстопанствено куче, за което отговорност носи общината, независимо че ПТП е настъпило на автомагистрала. Поддържа, че е изпратил покана до ответника за заплащане на съответната сума, но плащане не е постъпило. Твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата.

Ответникът е подал отговора на исковата молба в законоустановения едномесечен срок, с който оспорва предявения регресен иск.

Твърди, че на процесната дата няма подаден сигнал за безстопанствено куче на АМ „Тракия“, като такъв е следвало да бъде подаден от мл. автоконтольор В. П..

Поддържа, че с оглед отдалечеността на населените места от местопроизшествието шофьорът е ударил диво животно, а не безстопанствено куче. Твърди, че АМ „Тракия“ се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което ответникът не носи отговорност. Твърди, че заплащането на сумата от ищеца на автосервиза не се оспорва.

С отговора на исковата молба е направено искане за привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на трето лице- помагач, което е оставено без движение за обосноваване на правен интерес, като с протоколно определение от 17.09.2019г. искането е оставено без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните следните обстоятелства, които се установяват и от представените по делото доказателства, а именно:

· че е възникнало действително застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане, при чието действие е настъпило процесното застрахователно събитие – увреждането на лекия автомобил;

· че на 03.10.2018г. ищецът е заплатил на извършилия ремонта автосервиз „Ауто Ташев“ ЕООД сумата от 5151,66лв., представляваща застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско+“ във връзка с щета №44011511805807.

От уведомление за щета №44011511805807 се установява, че застрахователят е уведомен за причинено от неизвестен извършител застрахователно събитие, настъпило на 01.08.2018г. на извънградски път, при което на процесния автомобил са увредени следните елементи: предна броня, климатичен радиатор и др.. Съдът намира, че едновременното посочване на община Ихтиман и гр. Първомай в уведомлението се дължи на неправилно преценка от страна на декларатора, като мястото на ПТП се установява от останалите доказателства по делото.

От опис-заключение по щета се установява, че на

02.08.2018г. служители на застрахователя са констатирали увреждания по следните детайли на автомобила: облицовка предна броня, спойлер предна броня, решетка предна броня, кора под предна броня.

От опис-заключение по щета се установява, че на

08.08.2018г. служители на застрахователя са констатирали увреждания по следните детайли на автомобила: облицовка предна броня, спойлер предна броня, решетка предна броня, кора под предна броня, аморт., дифузьор радиатор долен, фар ляв, радиатор воден, радиатор климатик, интеркулер, дифузьор радиатор, дифузьор интеркулер, кожух вентилатор, охл. вентилатор, кора под двигател, основа пр. броня, преден капак, престилка предна (маска) на заварка, греда преден мост, маркуч интеркулер, рог пр. десен, рог пр. ляв.

От възлагателно писмо до автосервиз „Ауто Ташев“

ЕООД се установява възлагането на извършване на ремонт на процесното МПС с приложена калкулация.

От регресна покана на ищеца до ответника от

15.02.2019г. се установява, че последният е уведомен за заплащане на сумата и е определен 15-дневен срок за заплащане на регресното вземане.

По делото е представен Протокол за ПТП №

1604911/01.08.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор В. П.. Процесният Протокол за ПТП - в частта, в която е удостоверено, че лекият автомобил е ударил куче, вследствие на което са причинени описаните в него видими увреждания на автодетайли, е съставен само по данни на водача на увредения лек автомобил (в тази част той обективира свидетелски показания в писмена форма, които представляват недопустими доказателствени средства в гражданския процес), поради което в тази част той не представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. не притежава материална доказателствена сила и съдът не може да формира своята правосъдна воля въз основа на обективираните в него правнорелевантни факти. Следователно, въз основа на удостоверените в него обстоятелства не може да се установи чрез пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между излизането на куче на пътя и настъпилия вредоносен резултат. Единственият правнорелевантен факт, който непосредствено е установен от компетентният контролен оран в този документ, поради което в тази част представлява официален свидетелстващ документ, е обстоятелството, че на АМ Тракия, 29+ 300км, посока гр. София процесният автомобил е имал видими щети по предна броня, радиатор за охладителна система, радиатор за климатична система и др. (мл. автоконтрольор е посетил на място твърдяното ПТП). Но както бе изяснено, в останалата част – че тези автодетайли са увредени вследствие на удар с куче протоколът възпроизвежда субективни възприятие на водача на увредения автомобил, поради което обективира свидетелски показания, което обаче не са събрани по надлежния процесуален ред, уреден в ГПК – устно пред съда, в присъствието на страните по делото.

По същество в този смисъл и е задължителната за въззивните и първоинстанционните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства. В случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън предвидените в чл. 125 от Закона за движение по пътищата, би могло да се състави протокол на ПТП при условията на чл. 9 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства… Съставеният по този ред протокол за ПТП не съдържа удостоверително изявление на съставителя относно обстоятелствата, при които е реализирано произшествието. Протоколът за произшествието, съставен само по данни на водача на увреденото МПС за механизма, при който е настъпило увреждането, не съдържа преки възприятия на длъжностното лице - негов съставител, поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред съставителя изявления на водача. При липса на други надлежни доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието, не би могло съдът да приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди /обезщетени от застрахователя по застраховка „Каско”/ и твърдяното произшествие“.

Същевременно механизмът на настъпване на произшествието и обстоятелствата, при които е бил увреден автомобилът биха могли да бъдат установени чрез свидетелски показания.

От показанията на св. Васил Попов (мл. автоконтрольор, съставил протокола за ПТП) се установява, че същият работи като полицай, има опит с ПТП, като в конкретния случай е посетил ПТП на АМ Тракия, 29+300 км, където е констатиран служебен автомобил („баничарка“), водачът на който заявил, че е блъснал куче. Установява се, че в отводнителната канавка, непосредствено до автомобила действително е имало куче и водачът е заявил, че това е удареното от него куче. Водачът е изпробван за алкохол, като пробата била отрицателна. Установява се, че в предната част на автомобила е имало щети по бронята и решетката. Установява се също така, че животното е било куче, като свидетелят няма спомен върху същото да е имало марка, каишка или други отличителни знаци.

От показанията на св. К.Д. (водач на автомобила), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че на 01.08.2018г. на АМ Тракия е управлявал процесния лек автомобил, като е изпреварвал със скорост от около 130-140км/ч. автобус и след прибиране в дясната лента за движение пред автомобила е изскочило куче, което същият е блъснал. Установява се, че вследствие на удара кучето е влязло между радиаторите на автомобила, като по-късно е изпаднало. Кучето било голямо, бяло и черно, като било умряло, вследствие на удара. Свидетелят заявява, че няма спомен кучето да е имало марка, каишка или други отличителни знаци. Установява се също така, че двата радиатора и бронята били счупени, изтекъл е фреонът, като автомобилът не можел да се движи на собствен ход. Установява се, че на магистралата е имало оградна мрежа.

От показанията на св. Ч. А. (еколог при Община

Ихтиман), преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че същият не знае за процесното ПТП, като заявява, че няма сигнали за безстопанствените кучета около магистралата, че същите са в населените места, но същевременно описва случай от преди 2 години с безстопанствено куче именно на магистралата.

От заключението на приетите по делото САТЕ и допълнителни САТЕ на вещото лице В.И. и изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 17.09.2019г., 15.12.2020г., 28.01.2021г. се установява, че е реализиран удар между лек автомобил и животно, което е излязло на магистралата.

От заключението на приетата по делото АТЕ на вещото лице А.Д. и изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 11.05.2021г. се установява, че на 01.08.2018г., към 09,50ч. по АМ Тракия в района на 29+300км в посока Пловдив- София в дясна пътна лента се е движил процесният автомобил, управляван от К.Д.. Установява се, че на пътя е изскочило куче, навлязло е в лентата за движение, ударено е от челната част на автомобила, като причинява подробно описаните в заключението щети, след което кучето се е отделило от автомобила. Вещото лице е категорично, че всички посочени от застрахователя щети могат да бъдат причинени от удар с куче (като това на снимките) при такава скорост. По отношение на пазарната стойност на щетите вещото лице изчислява същата в размер на 5151,66лв.. По отношение на предния мост вещото лице уточнява, че това е конструкция, която ако се ремонтира води до изменение на параметрите на управление и износване на гуми, поради което е логично тази част да бъде подменена, а не ремонтирана.