Решение № 151 от 05.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000083 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК , образувано по въззивна жалба на „Аква Екопроект Системс“ ООД- гр. София, представлявано по пълномощие от адв. Г. М. от АК – гр. София, срещу решение № 260038/17.10.2022 г., постановено по т. д. № 16/2019 г., по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от въззивника срещу „Пътно строителство“ АД – гр. Добрич, ЕИК 124000579, иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл.

266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащането на сумата от 134 181.60 лв., представляваща придобито вземане по силата на договор за цесия от 01.12.2019г. с произход неплатено възнаграждение по договор за обучение на персонала, изготвяне на техническа документация и участие при единични изпитания на оборудване на машини и пуск на ПСОВ по проект, сключен между „Еко Аква Системс“ ООД, ЕИК 201226157 и „Пътно строителство“ АД, за който договор е издадена фактура №042/24.01.2014 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението, 1 поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Изложени са подробни доводи за дължимост на процесната сума от страна на ответното дружество. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на обективна невиновна невъзможност за изпълнение на паричното задължение от страна на въззиваемия. Твърди се, че в сметката на „Обединение Строй Еко Ябланица“ са били налични средства за заплащане на процесните суми преди налагането на запори по същата. Сочи се, че не е налице договор за изработка, а договор за доставка на услуги. В евентуалност се претендира, че дори да е налице договор за изработка, то липсата на възражение за неправилно изпълнение свидетелства за приемането на работата и съответно дължимостта на сумата по договора, като се съобрази и отразяването на фактурата в счетоводството на насрещната страна, включването й в дневника за покупкопродажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС, които факти съставляват признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване. Релевирани са възражения относно непълноти в доклада на делото и бланкетно разпределение на доказателствената тежест. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде изцяло уважен с всички законни последици. Претендират се разноски. Направено е доказателствено искане за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от въззивния съд.

Процесуалният представител на въззиваемото дружество „Пътно строителство“ АД, ЕИК 124000579 – адв. Б. К. от АК – Добрич, е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и направените в същата доказателствени искания, с подробно изложени доводи и съображения. Искането към съда е за потвърждаване на обжалваното решение.

С определение № 162/01.03.2023г. от подготвително заседание по чл.

267 ГПК, след преценка твърденията в жалбата съставът на въззивния съд е намерил, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото, и е оставено без уважение искането на „Аква Екопроект Системс“ ООД за назначаване на допълнителна ССчЕ във въззивното производство.

2

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция представителят на въззивника „Аква Екопроект Системс“ ООД заявява, че поддържа жалбата, като уточнява оплакванията си. Представителят на въззиваемото дружество- адв. Б. К., поддържа становището си по подадения писмен отговор.

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Първоинстанционният ОС– Добрич е бил сезиран с искова молба от „Аква Екопроект Системс“ ООД, ЕИК 201830570, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Пътно строителство“ АД, ЕИК 124000579 да заплати на ищеца сумата от 134 181.60 лева, представляваща придобито по договор за цесия вземане за възнаграждение за обучение на персонал, изготвяне на техническа документация и участие при единични изпитания на оборудване на машини и пуск на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) по проект, съгласно фактура № 42/24.01.2014 г. Предявена е и акцесорна претенция за присъждане на законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на претендираната сума по главния иск, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че е сключен договор за цесия от 25.04.2015г. между „Еко Аква Системс“ ООД, ЕИК 201226157, от една страна като цедент и „Аква Екопроект Системс“ ООД ЕИК 201830570, от друга страна като цесионер, по силата на който са прехвърлени вземанията на цедента по фактура № 42/24.01.2014 г., чиято неплатена част е в размер на 134 181.60 лева. Фактурата е издадена и материализирала в себе си ненаименован неформален договор, сключен по устно възлагане през 2012 г., между „Еко Аква Системс“ ООД и „Пътно строителство“ АД, за обучение на персонал, изготвяне на техническа документация и участие при единични изпитания на оборудване, машини и пуск на ПСОВ по проект „Инженеринг – работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж, и технологично оборудване, и пуск на пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор на гр.

Ябланица“. Сочи се, че уговорените дейности в полза на „Пътно 3 строителство“ АД са приети от същия, осчетоводени са и е направено частичното плащане на сумата по фактурата, без да са правени забележки и възражения, което ищецът счита за извънсъдебно признание на задължението по фактурата.

С отговора на исковата молба ответникът „Пътно строителство“ АД – гр. Добрич е изразил становище за неоснователност на исковите претенции.

Наведени са насрещни твърдения за неизправност на праводателя на ищцовото дружество, а именно, че персонал на „Пътно строителство“ АД не е обучаван, не е изготвяна техническа документация и не е взето участие при единични изпитания, провеждани от „Пътно строителство“ АД, поради което счита, че вземане не е възникнало. Предвид липсата на вземане се позовава на нищожност на договора за цесия, поради невъзможен предмет. Сочи се, че дори и вземане да е възниквало „Пътно строителство“ АД не е изразявало съгласие това вземане да бъде прехвърляно и че в действителност прехвърлянето на вземането представлява злоупотреба с право. Сочи, че „Пътно строителство“ АД не е поемало задължение да заплаща на „Еко Аква Системс“ ООД изработеното със свои средства, а с тези, получени по сметката на консорциума, в който дружествата участват. Позовава се на невиновно неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в невъзможност да бъде изпълнено задължение за заплащане на парични суми по облигационно правоотношение, поради наложени запори на сметката на „Обединение Строй Еко Ябланица“. В условията на евентуалност противопоставя възражение за прихващане със сумата от 273 177.46 лева, включваща сумата от 28 430лв., представляваща неустойка за неточно изпълнение по чл. 22 от Договор за проектиране от изпълнителя, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване – инженеринг № 07-159/11.11.2011г. („договор за обществена поръчка“) и сумата от 242 732.88 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 21 от договора за обществена поръчка и сумата от 2 014.58 лева, преведена авансово от „Пътно строителство“ АД на „Еко Аква Системс“ ООД за изпълнение на дейности по обществената поръчка.

В допълнителната искова молба ищецът се позовава на решение № 202/02.08.2018 г. по в.т.д. № 279/2018 г. на ВАпС, потвърждаващо решение № 46/12.03.2018 г. по т. д. № 141/2017 г. на ОС- Добрич, с което въззивникът в настоящото производство е осъден да заплати на въззиваемия обезщетение за 4 забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимото възнаграждение за извършени услуги в размер на 134 161.60 лв. по фактура № 42/24.01.2014 г., като счита, че същото решение формира сила на пресъдено нещо по отношение на главния въпрос в настоящото исково производство.

Повторно навежда твърденията, изложени в исковата молба. Уточнява, че няма договорни отношения с консорциума, поради което не следва да участва в печалбите и загубите на същия съразмерно с останалите съдружници.

Изтъква, че липсата на парични средства изрично е изключена от закона- по арг. от чл. 81, ал. 2 ЗЗД, като обстоятелство, освобождаващо длъжника от отговорност за неизпълнение, както и че не са налице предпоставките за освобождаване от отговорност по обективни причини.

С допълнителния отговор на исковата молба е оспорен доводът, че горепосоченото решение формира сила на пресъдено нещо по отношение на главното парично вземане по договора за цесия.

За да отхвърли изцяло предявения главен иск с правно основание чл.

266 от ЗЗД, ведно с акцесорната претенция, първоинстанционният съд е направил извод, че процесното парично вземане е недължимо, тъй като ответникът е в обективна невъзможност за неговото изпълнение.

Решението на ОС– гр. Добрич е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

За да се произнесе по спора пред тази инстанция, очертан с жалбата и отговора на насрещната страна, съставът на АпС – гр. Варна приема за установена следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че на 31.01.2011 г. е учредено гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД с наименование „Обединение Строй Еко Ябланица“ и съдружници „Пътно строителство“ АД, „Еко Аква Системс“ ООД „Диц“ ЕООД, „Зип Сайд“ ЕООД, „Витковице Пауър Инженеринг“ АД, чиято цел е участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка 5 с предмет „Инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) с довеждащ колектор на гр. Ябланица“ и изпълнение на договора с възложителя, ако поръчката бъде възложена.

Съобразно уговореното в договора, „Пътно строителство“ АД е определено да ръководи извършваните СМР на обекта, да е „лидер“, който отговаря за управлението на обединението и е упълномощено да поема задължения и сключва договори от името на съдружниците и от свое име, необходими във връзка с нейното изпълнение.

В резултат на проведена процедура по ЗОП, на 11.11.2011 г. е сключен договор за обществена поръчка между възложителя Община Ябланица и изпълнителя „Обединение Строй Еко Ябланица“, по силата на който изпълнителят се е задължил на свой риск и срещу възнаграждение да извърши инженеринг - работно проектиране, съгласуване, строителство, доставка и монтаж на технологично оборудване и пуск на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) с довеждащ колектор на гр.Ябланица. На 05.01.2012г. съдружниците в „Обединение Строй Еко Ябланица“ са подписали споразумение за разпределение на дейности по договора с Община Ябланица, като са възложили на „Пътно строителство“ АД цялостното изпълнение на проект и са му предоставили права да възлага на останалите съдружници и други контрагенти изпълнението на конкретни и подробно описани дейности.