Решение № 166 от 13.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110215725 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-024186 от 14.10.2024 г., издадено началник сектор в СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на П. И. Ш., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Ш., който оспорва наказателното постановление, като твърди, че не е извършил описаното в АУАН нарушение, като се твърди и наличието на процесуални нарушения. Иска се отмяната му.

За съдебното заседание жалбоподателят се явява лично. В пледоарията си по същество, последният иска отмяната на издаденото НП, тъй като било незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебното заседание, но взема писмено становище по жалбата и иска последната да бъде оставена без уважение. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 26.09.2024 г., около 23:00 ч., жалбоподателят Ш. управлявал автомобил – „Хонда”, с рег. № СО 1878 СС, движейки се в гр. София, по бул.

„Черни връх“, с посока на движение от бул. „Никола Вапцаров“ към бул.

„Филип Кутев“, като по време на управлението на посоченото МПС не използвал обезопасителен колан, с какъвто то било оборудвано. В автомобила Ш. пътувал сам. Водачът бил спрян в района на кръстовището с бул. „Хенрих Ибсен“ от полицейските служители А. Я. и А. Стоянов, които възприели лично, че лицето не е използвало обезопасителен колан. Поради това, свидетелят Я. е съставил на Ш. акт за установяване на административно нарушение, с който било установено посоченото административно нарушение. Жалбоподателят подписал съставения му АУАН, като заявил, че има възражения.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-024186 от 14.10.2024 г., издадено началник сектор в СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на П. И. Ш., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел А. Я., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел Я., тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

2

Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се установява, че нарушението е описано по достатъчен начин, като санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

На следващо място, съдът намира, че квалификацията на нарушението е правилна и съответна на установените фактически констатации в АУАН и НП.

Съдът намира, че безспорно е установено от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Не са налични никакви доказателствени материали, които да оборят отразените в АУАН и НП фактически констатации в този смисъл. Освен това, в показанията си актосъставителят заяви недвусмислено пред съдебния състав, че Ш. е шофирал без поставен обезопасителен колан.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер на 50 лева. Ето защо, съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна, а наложеното за него наказание е съответно на извършеното нарушение.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, защото жалбоподателят съзнателно е шофирал без поставен предпазен колан съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването на същите.

Горните доводи мотивират крайния извод на съда, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на СДВР.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-024186 от 14.10.2024 г., издадено началник сектор в СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на П. И. Ш., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА П. И. Ш., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4