Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23657 от 25.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7536/2025
Вид
Решение № 23657
Подписан
25.12.2025
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23657 гр. София, 25.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110107536 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът П. М. М. твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 202203190933300005 на 19.03.2022 г. за сумата от 4 000 лв., при ГЛП 40,92 %, ГПР 49,53 % и обща подлежаща на връщане сума 5 418 лв. Сочи, че в чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че следва да се предостави обезпечение - банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова институция, а при непредоставяне била дължима неустойка в размер на 4 824 лв. съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие със закона и в тази връзка излага, че не са спазени изискванията на ЗПК за шрифт, не е посочен срок на договора, не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, какви разходи включва ГПР, както и какво включва всяка погасителна вноска. Сочи още, че договорът не съдържа информация относно правото на потребителя да получи при поискване извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Твърди, че не са му предоставени ОУ.

Оспорва клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, като нищожна поради накърняване на добрите нрави. Излага, че неустойката излиза извън присъщите й функции, както и че същата не е включена в размера на ГПР, с което се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва клаузата, уреждаща възнаградителна лихва също като нищожна поради накърняване на добрите нрави и счита, че същата не може да надвишава трикратния размер на законната лихва.

С оглед изложеното ищецът прави искане за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 202203190933300005 от 19.03.2022 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата, реглементираща лихвен процент в размер на 40,92 % и на чл. 6, ал. 1, възлагаща в тежест на ищеца да заплати неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита, поради накърняване на добрите нрави.

Ответникът „Неткредит“ ООД оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 4 000 лв., както и че в 1 размера на ГПР не е включена неустойка. Развива подробни съображения в насока, че договорът е сключен при спазване на всички нормативни изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Не възразява делото де се гледа в отсъствие на представител на дружеството.

От фактическа страна съдът установява следното:

На 19.03.2022 г. в гр. София е сключен договор за потребителски кредит № 202203190933300005 между „Неткредит“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ЛС“ № 3, Литекс Тауър, ет. 10, вписано като финансова институция в регистъра на БНБ с удостоверение № BGR00213, представлявано от ИНХ-С, в качеството на кредитор, от една страна, и П. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. „О“ № 145, в качеството на кредитополучател, от друга страна.

Предмет на договора е предоставянето на потребителски кредит под формата на заем в размер на 4 000,00 лв., представляващ чистата стойност и главницата по кредита, като сумата се предоставя еднократно по посочена от кредитополучателя банкова сметка.

Договорът е сключен по инициатива на кредитополучателя и представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Срокът за погасяване на кредита е до 20.09.2023 г., като задължението следва да бъде изпълнявано на месечни вноски съгласно договорения погасителен план. За предоставения кредит е уговорен фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 40,92 %, като лихвата се начислява на база 1/360 от годишния лихвен процент за ден. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е изрично посочен в размер на 49,53 %, като от договора е видно, че общата сума, дължима от кредитополучателя при точно изпълнение, възлиза на 5 418,00 лв., включваща главницата и възнаградителната лихва.

В договора е предвидено задължение на кредитополучателя до края на деня, следващ сключването на договора, да осигури гаранция по кредита – банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция – в размер на 5 418,00 лв. със срок на валидност до 21.09.2023 г.

Подробно е уредена клауза за неустойка при неосигуряване на гаранция (чл. 6), съгласно която при непредставяне на гаранция в уговорения срок кредитополучателят дължи неустойка в размер на 4 824,00 лв. Неустойката се начислява месечно, считано от изтичането на срока за предоставяне на гаранцията, като при по-кратък период се начислява на дневна база – 1/30 от месечния размер. Изрично е уговорено, че неустойката се дължи само за периодите, през които кредитът е без осигурена гаранция, като при последващо предоставяне на гаранция начисляването спира, а при прекратяване действието на гаранцията – се възобновява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска, съобразно договорения погасителен план. Договорът съдържа още клаузи относно предсрочна изискуемост, обезщетение за забава в размер на законната лихва, прекратяване на договора, възможност за цесия на вземането без съгласието на кредитополучателя, както и подробно разписани права и задължения на страните.

2

Към договора е включен погасителен план, който представлява неразделна част от него и предвижда погасяване на кредита чрез 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 301,00 лв., с падеж на 19-то число на всеки месец, считано от 19.04.2022 г. до 19.09.2023 г.

Всяка месечна вноска съдържа две основни пера – възнаградителна лихва и част от главницата, като при всяка следваща вноска делът на лихвата постепенно намалява, а делът на главницата съответно нараства.

В началните вноски лихвата е в по-висок размер (напр. 136,39 лв. за първата вноска), а главницата – по-ниска (164,61 лв.), докато в последните вноски лихвата достига минимален размер (9,93 лв. за последната вноска), а погасяваната главница – максимален (291,07 лв.).

Погасителният план съдържа и информация за непогасената главница след всяка вноска, като тя намалява от 4 000,00 лв. до пълното изплащане.

Общият размер на платената възнаградителна лихва по плана възлиза на 1 418,00 лв., а общо платената сума по кредита – 5 418,00 лв., което съответства на договорената обща дължима сума. Погасителният план служи и като база, към която се добавят евентуално начислени неустойки, когато са налице предпоставките по чл. 6 от договора, като тези неустойки следва да се заплащат заедно със съответната месечна погасителна вноска.

От правна страна съдът намира следното:

Подадената искова молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и подлежи на стриктен контрол за съответствие с императивните разпоредби на ЗПК, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 11, ал.

1, т. 7–12 ЗПК, които имат за цел да гарантират информирания избор на потребителя и прозрачността на цената на кредита.Съдът приема за основателни доводите на ищеца, че в процесния договор ГПР е посочен неточно, тъй като в него не е включен разходът, обозначен като „неустойка при неосигуряване на гаранция“.Макар формално ответникът да поддържа, че този разход представлява санкция за неизпълнение и попада в изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, съдът намира, че в конкретния случай уговорената „неустойка“ не изпълнява присъщите функции на неустойка по чл. 92 ЗЗД, а представлява предвидим, системно дължим и икономически неизбежен разход, обусловен от практически неизпълнимото задължение за предоставяне на гаранция в кратък срок и в размер, равен на общата дължима сума по кредита. Клаузата за гаранция и свързаната с нея „неустойка“ създават конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, в частност Решение по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., което е задължително за националните съдилища. Съгласно това решение, когато даден разход по кредита е прикрит чрез договорна конструкция и не е включен в ГПР, се приема, че ГПР е неточно посочен, а това е порок от такава степен, че води до пълната недействителност на договора за потребителски кредит, като потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита.

3

При включване на този разход реалният ГПР би надхвърлил многократно посочения в договора и би бил значително по-висок от обявения, което лишава потребителя от възможността да направи информиран избор и нарушава основните цели на Директива 2008/48/ЕО и ЗПК. Независимо от горното, съдът намира, че клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 4 824,00 лв. при заем от 4 000,00 лв., е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение, което е практически неизпълнимо; размерът е несъразмерен и почти равен на главницата; тя не обезщетява реални вреди, а цели единствено допълнително възнаграждение за кредитора;начислява се периодично и се интегрира в погасителния механизъм, което я приравнява на скрита лихва.

С оглед на съвкупността от установените нарушения – неточно посочен ГПР, прикрити разходи по кредита, нищожна клауза за неустойка съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло нищожен, като не отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и на принципите за защита на потребителите.

При този изход по главния иск, предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяне нищожността на клаузата за неустойка не следва да бъде разглеждан.

При този изход на делото право на разноски има ищцовата страна, която претендира заплащането на сума в размер на 409, 68 лв. – заплатена държавна такса.

Процесуалният представител на ищеца претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът счита, че на адв. М. Л. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., като за неговия размер взема предвид следното: макар и делото да е с предмет договор за потребителски кредит с предмет предоставянето на кредит в размер на 4 000 лв., то положените усилия от адвоката са за запознаване със съдържанието на договора, написването на исковата молба и написването на едно становище по хода по същество. Съдът взема предвид и консумативните разходи за софтуер на компютъра, на който е написана исковата молба и становището и разходите по отпечатването им.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск на П. Биленов М., ЕГН ******** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Р“ № 165, ет. 2 на Договор за потребителски кредит № 202203190933300005 от 19.03.2022 г., сключен между П. М. М., ЕГН **********, и „Неткредит“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „И“, ул. „ЛС“ № 3, ет. 10 на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „И“, ул. „ЛС“ № 3, ет. 10 да заплати на П. Биленов М., ЕГН ******** със 4 съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Р“ № 165, ет. 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 409, 68 лв. – заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.