Определение № 120 от 14.01.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. София, 14.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Частно касационно гражданско дело № 20248003104137 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. Д., Б. Д. и Л. Д.а, чрез процесуалния им представител адв. Ел-Тал против определение № 1801/17.07.2024 г., постановено от Софийски апелативен съд по ч.гр.дело № 1365/2024 г., с което е оставена без уважение частната им жалба с вх. № 41754/10.04.2024 г. срещу определение № 3608/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2141/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 2141/2024 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по искова молба, предявена от Б. Д., Б. Д. и Л. Д.а срещу Българска академия на науките и Национален институт по метеорология и хидрология.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че заявените от ищците в производството по гр.д. № 2141/2024 г. възражения за нищожност на протоколи от 6.03.1959 г. и от 10.04.1959 г. за замени на недвижими имоти, е следвало да се заявят в срока за отговор на исковата молба по образуваното гр.д. № 10929/2019 г., като пропускът да бъде направено това, не може да бъде саниран посредством предявяването на нов иск. Касаторите поддържат, че за тях съществува правен интерес от предявяване на обективно съединените искове за нищожност на 1 двата протокола за замени, докато спорът за собственост по образувано преди това срещу тях производство е все още висящо, тъй като решението по установителните искове за нищожност на сделките, по които те не са страна, безспорно ще се отрази на тяхната имуществена сфера, което обуславя и допустимост на предявените от тях искове. Отделно от това се поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по всички оплаквания, изложени в частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, а именно - по възражението, че произнасянето на съда по гр.д. № 10929/2019 г. в мотивите на решението по въпроса за нищожността на сделките няма да се обхване от силата на пресъдено нещо на решението по предявения от Българска академия на науките отрицателен установителен иск и по оплакването, че съдът разглеждащ производството по този иск не е постановил определение, с което да укаже на страните, че ще се произнася по въпроса за действителността на двата протокола за замени. На следващо място се поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че в конкретния случай приложение следва да намери разрешението, дадено по ТР № 5/2012 г. по тълк.дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което при пропускане на срока за оспорване истинността на документ и откриване на производство по чл.193 ГПК, е недопустимо предявяване на иск по реда на чл.124, ал.4 ГПК. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като се касае за релевиране на възражения за нищожност на сделка, които могат да се правят и след срока за отговор на исковата молба. Излагат се и съображения, че дори и да се приеме за правилен изводът на въззивния съд, че съдът, разглеждащ спора по отрицателния установителен иск, има задължение служебно да се произнесе по въпроса за нищожността на двата протокола за замени, поради противоречието им със закона, то съгласно постановките на ТР № 1/24.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, за този съд не съществува служебно задължение да се произнесе по въпроса за нищожност на протокола от 6.03.1959 г. поради липса на съгласие.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Налице ли е правен интерес и допустим ли е установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера; 2/ Допустим ли е иск за обявяване нищожност на правна сделка за прехвърляне право на собственост върху 2 недвижим имот, ако страната не е релевирала възражение за нищожност на сделката по висящия спор за собственост. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по първия въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 436/2012 г. и по гр.д. № 318/2001 г. и двете на IV г.о., а по втория въпрос – с решение по гр.д. № 447/2011 г. на III г.о. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Служебното задължение на съда, съгласно ТР № 1/2020 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, препятства ли възможността страна по делото да предяви иск за нищожност на правната сделка в друго производство;

2/ Неизпълнение на задължението на съда, съгласно ТР № 1/2020 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС да постанови определение, с което уведомява страните, че с решението си ще се произнесе по действителността на правна сделка, като им даде възможност да изложат становището си и представят доказателства, обуславя ли правния интерес на страна по делото да предяви иск за нищожност на правна сделка в друго производство и 3/ Постановките на ТР № 5/2012 г. по тълк.дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение възможността за предявяване на иск в отделно производство, при пропускане на срока за оспорване истинността на документ по реда на чл.193 ГПК, следва ли да намерят приложение в случай на непредявени в срока по чл.131 ГПК възражения за нищожност на правна сделка. По отношение на допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е изложена обосновка съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателите в частната касационна жалба приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение, Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 2141/2024 г. по описа на Софийски градски съд, 3 образувано по искова молба, предявена от Б. Д., Б. Д. и Л. Д.а срещу Българска академия на науките и Национален институт по метеорология и хидрология.

За да потвърди определението на районния съд, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че въпросът за нищожността на двата протокола за замяна, предмет на образуваното производство по гр.д. № 2141/2024 г. по описа на Софийски градски съд, подлежи на разглеждане във вече висящото исково производство по гр.д. № 10929/2019 г. по описа на същия съд с оглед задължителните постановки, дадени с ТР № 1/2020 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, вменяващи на съда служебно да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Доколкото и двата протокола за замени са представени с исковата молба, по която е образувано производството по гр.д. № 10929/2019 г. и ищецът - БАН се позовава на тях, обосновавайки, че правният му интерес от предявения отрицателен установителен иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото на собственост, което отрича на правото на ответниците, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по отношение на тяхната валидност, но след преценка дали те са сделка или са част от сложен фактически състав от предвиден в закона ред за придобиване на право на собственост. Споделил е и изводите на първата инстанция, че фактите които ищците излагат в исковата молба, по която е образувано гр.д. № 2141/2024 г., са фактите които са изложени и в исковата молба на БАН, по която е образувано гр.д. № 10929/2019 г. и именно от тези факти следва да бъдат изведени и възраженията на ответниците по отрицателния установителен иск, предявен срещу тях, за които възражения е предвиден процесуалния ред по чл.131-133 ГПК. Ето защо, въззивният съд е приел, че обстоятелството, че ответниците по гр.д. № 10929/2019 г. не са заявили възраженията си по горния ред и срок, не може да обоснове правен интерес от воденото на производството по гр.д. № 2141/2024 г. с предмет искове за нищожност на извършените с процесните протоколи замени на недвижими имоти. Този допълнителен аргумент е обоснован с разясненията, дадени в ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк.дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които макар и да се отнасят до производството по чл.193 ГПК и за невъзможността пропускането 4 на срока за инициирането му да бъде преодоляна с по-късно заведено отделно производство по чл.124, ал.4 ГПК, са приложими и за конкретния случай, с оглед зачитане на ефекта на преклузиите по чл.131 -133 ГК, настъпили в производството по гр.д. № № 10929/2019 г. След като ответниците в това производство не са изчерпали всичките си възражения в срока за отговор на исковата молба, който безспорно е изтекъл, т.е. за тях е настъпила преклузия, недопустимо е последните да бъдат релевирани под формата на самостоятелни искове в ново производство.

След изискване и запознаване с данните по гр.д. № 10929/2019 г. на Софийски градски съд, настоящият състав на ВКС констатира, че производството по делото е образувано по искова молба на Българска академия на науките срещу Б. Д., Б. Д. и Л. Д.а, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на реална част от ПИ с идентификатор ***, а именно на 7 424 кв.м. от 8808 кв.м., представляващи площта на целия недвижим имот, като ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл.10, ал.2 ЗБАН, а ако се приеме, че не налице фактическият състав на посочената норма – че е придобил имота по давност, тъй като го владее от 1955 г. до настоящия момент. В обстоятелствената част на исковата молба, при излагане на твърденията си, че е налице фактическия състав на чл.10, ал.2 ЗБАН, ищецът се е позовал на протокол от 6.03.1959 г. за замяна на 150 дка земя, извършена между Научно-изследователския институт по хидрология и метрология и ОТКЗС с.Симеоново в землището на с.Бояна; последно стопанство от своя страна е предало на ОТКЗС с.Горубляне 150 дка земя на границата на с.Дървеница със с. Драгалевци, а ОТКЗС с.Горубляне е предало на Научноизследователския институт по хидрология и метрология 150 дка площ в землището на с.Дървеница, между които и част от процесния имот. Позовал се е и на извършена с протокол от 10.04.1959 г. замяна на недвижими имоти, по силата на която БАН е предала на Института по хидрология и метрология при ХМС терен от 37,8 дка, намиращ се в западната част на терена, отреден за изграждане на комплекса „ФИ с АНЕБ“, а от своя страна Институтът по хидрология и метрология при ХМС е предал на БАН терен от 37,8 дка, намиращ се непосредствено до южната граница на комплекса „ФИ с АНЕБ“.

От страна на ответниците са постъпили отговори, в които се поддържа, че ищецът няма правен интерес от установителен иск, а от ревандикационен, тъй 5 като ответниците владеят имота; оспорват процесуалната легитимация на ищеца, с доводи че той не е собственик на имота; оспорват иска с възражения, че не е осъществен фактическия състав на чл.10, ал.2 ЗБАН по отношение на процесния имот, както и че те са собственици на последния, тъй като са го придобили чрез правни сделки от трети лица, на които собствеността на имота е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ, а при условията на евентуалност – ако се приеме, че техните праводатели не са били собственици – поддържат, че са придобили собствеността върху имота чрез давностно владение, осъществено от 2004 г. до 2018 г.