Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 476 от 16.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 596/2025
Вид
Решение № 476
Подписан
16.10.2025
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 изр.I · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.73 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.286 · Търговски закон
  • чл.286 ал.1 · Търговски закон
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.293 · Търговски закон
  • чл.294 ал.1 · Търговски закон
  • чл.303а · Търговски закон
  • чл.303а ал.1 · Търговски закон
  • чл.303а ал.3 · Търговски закон
  • чл.309а ал.1 · Търговски закон
  • чл.318 · Търговски закон
  • чл.321 · Търговски закон
  • чл.327 · Търговски закон
  • чл.327 ал.1 · Търговски закон
  • чл.55 ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Велико Търново, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100500596 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№581/22.04.2025г. по гр.дело№1618/2024г. на ВТРС, съдът е: -осъдил Г. К. Т. с ЕГН**********, с адрес с.С. с. Общ.З. в качеството му з. п. с БУЛСТАТ:*** да заплати на „Норд Груп Инвест“ЕООД с ЕИК:205332649, с адрес на управление: гр.София-1000 р-н„Триадица“ бул.

„Витоша“№180, представлявано от Управител В. Вл. А.: сумата 16514.16лв., представляваща цена на продаден и предаден слънчогледов шрот, която доставка е отразена по фактура№**/18.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.05.2024г. до окончателното му изплащане; сумата 3086.90лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва дължимо върху неизпълненото главно парично задължение за периода: 03.12.2022г.-21.05.2024г.; -отхвърлил предявения иск за обезщетение за забава за периода:

19.11.2022г.-02.12.2022г. и за разликата до 3151.00лв, като неоснователен и недоказан; -осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Г. К. Т. с ЕГН**********, с адрес с.С. с. Общ.З. в качеството му *** производител с БУЛСТАТ:*** да заплати на „Норд Груп Инвест“ЕООД с ЕИК:205332649, с адрес на управление: гр.София-1000 р-н„Триадица“ бул.„Витоша“№180, представлявано от Управител В.

Вл. А. сумата 2578.56лв., представляваща направени по производството разноски, съразмерно с уважената част на исковете; -осъдил, на основание чл.78 ал.3 от ГПК „Норд Груп Инвест“ЕООД с ЕИК:205332649, с адрес на управление: гр.София-1000 р-н„Триадица“ бул.„Витоша“№180, представлявано от Управител В. Вл. А. да заплати на Г. К. Т. с ЕГН**********, с адрес с.С. с.

Общ.З. в качеството му з. п. с БУЛСТАТ:*** сумата 6.16лв., представляваща направени по производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

1

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. К. Т. в качеството му з. п. с БУЛСТАТ:*** (чрез адв.М. М.Г. от **АК) против Решение№581/22.04.2025г. по гр.дело№1618/2024г. на ВТРС. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че „Норд Груп Инвест“ЕООД не бил доставил стоката, описана в приложената фактура№**/18.11.2022г. и същата не била получена от ЗП Г. К. Т., което от своя страна не породило задължение за него да заплати нейната цена по счетоводния документ.

Представената фактура не носела подпис на ЗП Г. К. Т. или на негов представител, същата не била получена от него. Стоката не била доставена. Извършените плащания, не следвало да се тълкуват като потвърждение на сключен и изпълнен договор между страните, тъй като съществувала възможността, плащанията да са недължимо направени, какъвто бил и настоящият случай.

Наредител на плащанията било трето лице - фирма О.Ч. ЕООД, а не Г. К. Т.. Счита, че ВТРС не бил разпределил правилно доказателствена тежест в процеса(ищецът да докажел, че доставил стоките по приложената фактура и същите са получени от ответника, което от своя страна е довело до задължение за ответника да заплати тяхната цена, посочена в издадения счетоводен документ).

След като ЗП Г. К. Т. не получил стоката, то той не дължал и цената и. Договорът за продажба(двустранен, възмезден, консенсуален и неформален) следвало да се счита сключен с постигане на съгласие между страните, ако законът не изисквал специална форма. Съгласно чл.321 от ТЗ по искане на купувача продавачът бил длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните и други документи. В конкретния случай продавачът издал фактура, която не носи подписите на страните. Когато са в електронен вариант счетоводните документи трябвало да отговарят на изискванията на ЗДЕП и на ЗСч. Ищецът не бил ангажирал доказателства представената фактура да отговаря на изискванията на ЗДЕП. В приложената фактура се съдържат реквизитите досежно описание на стоките, цена, наименования на страните, начин на плащане, но при наличие на оспорване от ответника, тя не била достатъчно доказателство за реалното предаване на описаните в нея стоки. Главният и акцесорният(за лихва) искове следвало да се отхвърлят. Моли да бъде отменено решението на ВТРС и да бъдат отхвърлени исковете. Претендира разноските в първоинстанционното и въззивното производство.

В съдебно заседание въззивникът Г. К. Т. в качеството му з. п.(чрез адв.М. М.Г. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Норд Груп Инвест“ЕООД(чрез адв.Б. Кр.С. от АК-Р.), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Правилно ВТРС приел, че страните са били обвързани от продажбена сделка с характер на търговска по смисъла на чл.318 ал.1 ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ, по която дружеството-продавач изпълнило основното си задължение да предаде/достави на купувача-ЗП уговореното количество слънчогледов шрот(двустранно подписан Приемо-предавателен протокол от 18.11.2022г. към издадената данъчна фактура№**/18.11.2022г.).

Автентичността не била оспорена в срока по чл.131 ал.1 от ГПК по реда на чл.193 от ГПК.

Извършени били и частични плащания - Извлечение от касова операция от 10.10.2023г.(за 200.00лв.) и платежно нареждане от 02.01.2024г.(за 1000.00лв.). Вещото лице в заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза установило, че процесната фактура била записана по счетоводните книги на ЗП(по сметка 3021 - „Склад основни материали“ и в дневника 2 за покупките по ЗДДС за м.ноември.2022г.), в т.ч. и били направени две частични плащания по нея.

Това обосновало извод за осъществен фактическия състав на сделката, изпълнението и от дружеството и частичното и изпълнение от ЗП. Несъстоятелно било твърдението, че ищцовото дружество не е доставило стоката, както и че ответника не е получавал фактурата. Подписът не бил задължителен реквизит на фактурата съгласно ЗСч. Предаването и получаването на стоката се установявало от двустранно подписания приемо-предавателен протокол. Получаването на фактурата се установявало от факта на нейното осчетоводяване, както и това че същата е цитирана при извършените частични плащания. Налице било пълно съвпадение между описанието на стоката - слънчогледов шрот, количество 25.020 тона, във фактурата и в приемо-предавателния протокол към нея. Датата на издаване на фактурата съвпадала с датата на предаване на стоката. По делото са представени убедителни писмени доказателства относно сключване на сделката и нейното изпълнение, като освен цитираните били представени Извлечения от счетоводните регистри на дружеството - Извлечение от Дневник на продажбите на „Норд Груп Инвест“ЕООД, Извлечение от Разплащания и обвързани документи, Извлечение от Задължения/ вземания по партньори на „Норд Груп Инвест“ЕООД. Процесната фактура била издадена въз основа на извършената доставка и е приета без възражения, тя е осчетоводена в счетоводството на дружеството и включена в ДДС дневниците за продажби. Моли съда да потвърди решението на ВТРС. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявени искове по: чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.

През 2022г. „Норд Груп Инвест“ЕООД(„Ви Ей Макс“ЕООД) извършило доставка на 25.020тона слънчогледов шрот на ЗП Г. К. Т., за което е съставен и подписан Приемо-предавателен протокол от 18.11.2022г. и била издадена данъчна фактура№00000000**/18.11.2022г. за сумата 17714.16лв. с ДДС(приета без възражения и осчетоводена в счетоводството на „Норд Груп Инвест“ЕООД). Получаването на стоката по процесната фактура било удостоверено с подписа на Г.

К. Т., в качеството му на ЗП, в съставения приемо-предавателен протокол. По фактурата имало направени две частични плащания, като на 10.10.2023г. била изплатена сумата 200.00лв., а на 02.01.2024г. в сума в размер на 1000.00лв.

3

Установи се, че първоначално дружеството „Норд Груп Инвест“ЕООД е регистрирано с наименование „Ви Ей Макс“ЕООД(към 10.10.2018г. - според справка от ТР), а впоследствие е променено наименованието на фирмата - „Норд Груп Инвест“ЕООД(към 04.01.2023г. - според справка от ТР).

В първоинстанционното производство била допусната съдебно-счетоводна експертиза. От счетоводството на „Норд Груп Инвест”ЕООД са били изискани и предоставени: Извлечение от счетоводни сметки - Аналитичен регистър на сметки 411 Клиенти аналит.партида Г. Т., 453/2 ДДС на продажбите и 702/1 Постъпления от продажба на стоки; справка-вземания по партньори по дебита на сметка 411 Клиенти по аналитична партида Г. Т.; Дневник на продажбите по реда на ЗДДС за м.11.2022г.; справка за разплащания и обвързани документи. Вещото лице установило, че фактура№00000000**/18.11.2022г. е осчетоводена при „Норд Груп Инвест”ЕООД, със следната счетоводна операция: Дебит с/ка 411 Клиенти-ан.партида Г. Т. - 17714.16лв. и Кредит с/ка 453/2 ДДС на продажбите - 2952.36 лв., Кредит с/ка 702/1 Постъпления от продажба на стоки 14761.80лв. Към момента на проверката от вещото лице, по партида на клиента по дебита на сметка 411 Клиенти-аналитична партида Г. Т., е налице вземане от ЗП Г. К. Т. общо в размер на 16514.16лв., което било формирано от остатъка по фактура№00000000**/18.11.2022г. Съответно, от счетоводството на ЗП Г. К. Т. са били изискани и предоставени: извлечение от счетоводни сметки-Главна книга на счетоводни сметки 3021 Склад основни материали- аналит.партида Слънчогледов шрот, 4032 Доставчици по търговски кредити – „Ви Ей Макс“ЕООД, 4531 Начислен ДДС на покупките и 601 Разходи за материали за периода на 2022г., извлечение от счетоводна сметка 302 Склад основни материали-ан.партида слънчогледов шрот за периода на 2022г., дневник на покупките по реда на ЗДДС за м.11.2022г. Вещото лице установило, че фактура№00000000**/18.11.2022г. е осчетоводена при счетоводна операция: Дебит с/ка 3021 Склад основни материали- аналит.партида Слънчогледов шрот - 14761.80лв., Дебит с/ка 4531 Начислен ДДС на покупките - 2952.36лв. и Кредит с/ка 4032 Доставчици по търговски кредити „Ви Ей Макс“ЕООД - 17714.16лв. Според вещото лице издадената фактура е отразена коректно в счетоводството на дружеството и ЗП. По фактурата от страна на ответника били извършени две частични плащания, общо в размер на 1200.00лв. След направените плащания и към момента на проверката, ЗП Г. К. Т. отчитал неплатено задължение в размер на 16514.16лв. по кредита на разчетна сметка 401 Доставчици-аналитична партида „Ви Ей Макс“ЕООД. Извършената проверка в счетоводствата при страните установила, че била налице еднаквост в разчетите по вземания и задължения, т.е. налице бил дължим неплатен остатък по процесната фактура№00000000**/18.11.2022г. в размер на 16514.16лв., на ЗП Г. К. Т. ответника към „Норд Груп Инвест”ЕООД. Върху неплатеното задължение, вещото лице изчислило мораторна лихва в размер на 3309.16лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и му дава вяра.