Определение № 42 от 09.01.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 16/2025
- Вид
- Определение № 42
- Подписан
- 09.01.2025
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42 гр. София, 09.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500016 по описа за 2025 година за да постанови определение, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
С определение от 11.11.2024г , постановено по т.д. № 55/2024г по описа на ОСБлагоевград, ІІІ състав , съдът е допълнил свое определение от 25.09.2024г по делото, като е осъдил ищеца Х. И. А. да заплати на С“НББАЗ“ сумата от 6177.60лв- разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Така постановеното от ОС- Благоевград определение се обжалва с частна жалба от Х. А., представляван от адв. Р., като незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че няма основание за определяне на такъв висок размер на възнаграждението.
Поддържа, че спорът не е бил сложен, че пълномощникът на ответника е извършил едно процесуално действие- подаване на отговор. Поддържа още, че при размяната на книжата ответникът не е представил списък по чл.80 от ГПК. Този списък дава основание да се търси изменение на решение в частта за разноските, която възможност за ответника била преклудирана. Моли определението на ОС-Благоевград да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Сдружение НББАЗ не депозира писмен отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в законоустановия срок от процесуално легитимирано за това лице и срещу акт, който подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което производството по жалбата се явява процесуално допустимо.
Състав на Софийски апелативен съд , като обсъди данните по делото и 1 направените доводи, намира следното.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОС- Благоевград е бил сезиран от Х. А. с искова молба против Сдружение НББАЗ с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП в размер на 50 000лв и за имуществени вреди в размер на 1980лв.
На ответникът е връчен препис от исковата молба и той, представляван от Адвокатско дружество „ Х., Я., Ц.“, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковата молба и е заявил претенция за разноски. Представено е и адвокатско пълномощно.
С молба от 27.08.2024г ищецът заявява отказ от исковите си претенции.
С определение от 25.09.2024г ОС-Благоевград прекратява производството по делото на осн. чл.233 от ГПК.
С молба от 21.10.2024г ответникът иска изменение на определението в частта за разноските, чрез допълване, като представя и доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение по делото на 12.04.2024г, видно от издадената фактура.
Препис от молбата по чл.248 от ГПК е връчен на ищеца , на 31.10.2024г , като становище по тази молба ищецът не е взел.
Със сега обжалваното определение ОС-Благоевград по реда на чл.248 от ГПК допълва своето прекратително определение като осъжда ищеца да заплати на ответника разноски по делото.
Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК на ответника се дължат разноски и при прекратяване на делото. За да възникне за ответника право да получи от ищцовата страна заплатените от него разноски по прекратеното дело следва разноските да са заплатени след получаването на препис от ИМ и доказателствата по делото – за отговор , във връзка с делото и преди узнаване на обстоятелството , че исковата молба е оттеглена или е заявен отказ от иск. Следва още да бъде установено реалното заплащане на разноски по делото.
Тези обстоятелства се установяват по делото- разноските, търсени от ответника са заплатени след получаването на препис от ИМ /11.04.2024г/ и преди получаване на съобщение за прекратяване на производството по делото/14.10.2024г/. Представената фактура по делото удостоверява заплащането на сумата от 5148лв с ДДС- 6177лв от НББАЗ на упълномощеното адвокатско дружество. Направените разноски от ответника във връзка с исковото производство и преди неговото прекратяване следва да бъдат възложени върху ищцовата страна. Настоящият съдебен състав споделя тълкуването на първоинстанционния съд, че след като производството пред ОСБлагоевград е прекратено преди насрочване на о.с.з. е процесуално допустимо с молбата по чл.248 от ГПК да се представят и доказателствата за реално направените 2 разноски.
По делото след връчването на препис от молбата по чл.248 от ГПК ищецът не е заявил възражение за недължимост или прекомерност на разноските. След връчването на молбата по чл.248 от ГПК и изтичането на срока за отговор такова възражение се явява преклудирано. Възражението следва да бъде заявено с първото процесуално действие след подаването на молбата за разноски / в този смисъл и по аргумент от т.
11 от ТР № 6 /2012 г. ОСГТК на ВКС/като в противен случай възражението се явява преклудирано и неподлежащо на разглеждане.
Независимо от това и за пълнота на мотивите съдът следва да отбележи, че с връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него дело и от този момент той има право да организира защитата си, в това число и чрез ползване на адвокатски услуги. Обемът на защита, за която ответникът упълномошава адвокат и сключва с него договор за правна помощ зависи от интересите на страната и съответно на този обем ответникът следва да заплати на адвоката си възнаграждение. От момента на извършването на плащането ответникът е извършил разноски за адвокат и има възможност да претендира заплащане на същите включително и при прекратяване на делото. Чл. 78,ал.4 от ГПК не предвижда възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение, реално заплатено от ответника за защита в производството, поради това, че процесуалните действия извършени от пълномощника на ответника се изчерпват до подаването на отговор на ИМ. Предявяването на иска и разпореждането с него са право и зависят от интереса на ищеца. Оттеглянето или отказът от иска са действия на ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече че настъпването им не е сигурно.
Поради тази причина чл.78,ал.4 от ГПК н е предвижда възможност за ищеца да се освободи от задължението си за заплащане на разноски –изцяло или частичновследствие собствените си действия. Ако ответникът е заплатил целия договорен размер за защита в производството на своя адвокат, то при оттегляне или отказ на иска, независимо в кой момент ищецът дължи заплащане на направените от ответника разноски. Отговорността на ищеца за разноски за адвокат може да бъде намалена само по реда на чл.78,ал5 от ГПК , ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, при своевременно направено възражение.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателят за това, че искането на ответника е преклудирано и недопустимо поради липса на списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът в отговора на ИМ е заявил искане за присъждане на разноски по делото. Със своето прекратително определение съдът не се е произнесъл по това искане. Молбата по чл.248 от ГПК е за допълване на постановеното определение .
3
Съгласно разясненията, дадени на съдилищата по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 6/2012г, т.8 на ОСГТК при допълване на съдебния акт в частта за разноските не се изисква представяне на списък като предпоставка за допустимост на производството. Ето защо и така поддържаното възражение се явява неоснователно.
С оглед изложеното съдебният състав приема депозираната частна жалба за неоснователна , а определението от 11.11.2024г на ОС-Благоевград- за правилно и подлежащо на потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 572 от 11.11.2024г, постановено по т.д. № 55/2024г по описа на ОС- Благоевград , трети състав, в обжалваната част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 274, ал.3 вр. чл. 280,ал.1 и ал.2 от ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4