Определение № 655 от 23.11.2022, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 655 гр. Габрово, 22.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20224200500419 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.407 ал.1 ГПК .

Образувано е по частна жалба от И. С. С. против Определение № 429/18.06.2021г. по ч. гр. д. № 465/2021г. на PC Габрово, в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- Бургас против жалбоподателя С. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 233/18.03.2021г. по ч.гр. д. № 465/2021г. по описа на Габровски РС за направените в заповедното производство разноски, а именно за сумата от 25.00 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че в обжалваната част определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. При постановяването му не е съобразено, че длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, а не такова по чл. 414а от ГПК. Във връзка с депозираното възражение съдът е указал на заявителя, че в месечен срок от съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането си. Вместо искова молба по чл. 422 от ГПК, в законния срок „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- Бургас депозирало молба, съгласно която задължението на длъжника е погасено, но след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и поискало да му бъде издаден изпълнителен лист за разноските в заповедното производство.

С обжалваното определение позовавайки се на т. 10в от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът постановил да бъде издаден изпълнителен лист за разноските в заповедното производство, като обезсилил заповедта за изпълнение в останалата част.

Жалбоподателят счита, че това разпореждане е незаконосъобразно, тъй като към заявлението на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- Бургас не са приложени никакви доказателства за извършено плащане от страна на длъжника по заповедта за изпълнение, а самият длъжник не е депозирал възражение по чл. 414а от ГПК. С оглед на това според жалбоподателя заповедта за изпълнение е следвало да бъде обезсилена изцяло, включително в частта й досежно направените разноски в заповедното производство.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- Бургас, чието становище е че постановеното определение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

1

Съдът след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- Бургас за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. С. С., за сумата от 50.73 лева главница по фактура № 0037678730/26.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението и за сумата 9.86 лева лихва за периода 27.12.2018г. – 15.01.2021г., начислена при спазване на ЗМДВИППП.

Вземането произхожда от предоставени услуги по доставка, отвеждане и пречиствани на вода за периода 16.09.2014г. – 26.09.2018г. за обект в т.к. Слънчев бряг, в.с.

Елит ІІІ, 7, ап.7, по абонатен № 990614 с абонат И. С. С..

Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 465/2021г. по описа на ГРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 233/18.03.2021г. за сумата от 50.73 лева главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 20.02021г., сумата 9.86 лева лихва за периода 27.12.2018г. – 15.01.2021г., както и за направените в заповедното производство разноски, включващи 25.00 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника, което е прието от съда и с определение № 298/11.05.2021г. е уведомен заявителя, че в месечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение.

В срока за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК е постъпила молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- Бургас, съгласно която на 02.04.2021г. е извършено плащане на главницата и лихвата за забава по издадената заповед за изпълнение против И. С., като не е погасено задължението за разноски по заповедното производство и е направено е искане за издаване на изпълнителен лист за дължимите суми.

С обжалваното определение заповедният съд се е произнесъл по депозираната молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- Бургас, като е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 233/18.03.2021г. издадена по ч. гр. д. № 465/2021г. по описа на ГРС в частта досежно сумата от 50.73 лева главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 20.02021г., както и за сумата 9.86 лева лихва за периода 27.12.2018г. – 15.01.2021г. Постановил е да бъде издаден изпълнителен лист за направените в заповедното производство разноски, включващи 25.00 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Горното определение на Габровски районен съд в обжалвана част е правилно и законосъобразно.

Съгласно т. 10 в от ТР 4/2013 г.на ОСГТК та ВКС, на което се е позовал и първоинстанционния съд процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда начл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по

2 заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК.” Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като не е подал възражение по чл. 414а от ГПК, то първоинстанционният съд е следвало да събере доказателства за твърдяното от заявителя плащане на присъдените със заповедта за изпълнение суми, предмет на заявлението му по чл. 410 от ГПК. Това е така, доколкото в молбата на заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските се съдържа признание, че вземането му по заповедта е погасено чрез плащане и това признание следва да бъде зачетено от съда, като в частта досежно заплатените суми издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена. Съдът обаче следва да зачете и искането за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски, доколкото те са пряка и непосредствена последица от бездействието на длъжника да заплати едно свое действително задължение към кредитора, чието съществуване е признал чрез доброволното му изпълнение в срока за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.

С оглед на горното обжалваното определение на Габровски РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 429/18.06.2021г. по ч. гр. д. № 465/2021г. по описа на PC Габрово, в обжалваната част, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД- Бургас против жалбоподателя И. С. С., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 233/18.03.2021г. по ч.гр. д. № 465/2021г. по описа на Габровски РС за направените в заповедното производство разноски, а именно за сумата от 25.00 лева заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3