Решение № 510 от 10.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Перник, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20231720102000 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано след по иск предявен

ОТ „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, вписано в ТР при АВп с ЕИК: 131001375, представлявано от управителя

СРЕЩУ: К. Р. В., ЕГН ********** с адрес: *****

С искане да бъде установено спрямо ответникът К. Р. В., ЕГН **********, че дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сума в размер на 4500 лв. - част от общо дължима главница в размер на 17526,66 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 28.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи, чрез пълномощника си, е депозирал отговор, в който е изразил становище за неосновтелност на иска, поради погасяване на задълженито по давност. С отговора се прави възражение за погасяване по давност на задължението.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител и изразява писмено становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответника, чрез пълномощника си поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно 1 основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

По безспорен начин в хода на производството беше установено, че на 01.09.2008 г. в гр. София е сключен Договор за потребителски кредит № FL449182 между "Юробанк И Еф Джи България" АД (с настоящо наименование Юробанк България “ АД), ЕИК 000694749 в качеството му на кредитор и К. Р. В., ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател. По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 17700 лв. /седемнадесет хиляди и седемстотин лева/.

Предоставената в заем сума се олихвявала с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора. С подписването на договора ответникът се бил задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски, като били дължими месечни вноски в размер на 287,73 лв. всяка. Последната вноска по кредита била с падеж 01.09.2018 г..

На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на К. Р. В., ЕГН **********, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № FL449182 от 01.09.2008 г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. На адреса на длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия.

Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, съгласно сключения на 01.09.2008 година Договор за потребителски кредит №FL449182, между „Юробанк и Еф Джи България” АД, като кредитор и К. Р. В., като кредитополучател са договорени следните условия на потребителския кредит, а именно: размер на кредита - 17 700,00 лева; годишна лихва в размер на сбор от базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3,70 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е 11,50 процента; годишен процент на разходите по разрешения кредит е 17,12%; погасяването на кредита, ведно с дължимите лихви става на равни месечни вноски по 287,73 лева, посочени като брой и размер в Погасителен план към договора; краен срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви - до 01.09.2018г. Договорени са също начин на усвояване чрез превод по сметка на клиента, с IBAN:

BG61BPBI79401063351401.

Сумата от 17 700,00 лева по Договор за потребителски кредит №FL449182 от 01.09.2008г. е усвоена на 01.09.2008 година, с превод по сметка с IBAN:

BG61ВРВ179401063351401 и основание: усвояване на кредит.

Извършените плащания са 190,15 лева по главницата и 681,16 лева по лихвите.

Съгласно предоставената на вещото лице от ищцовото дружество Справка „Трансакции” за периода от 01.09.2008г. до 18.01.2016г., за титуляр К. Р. В. и Договор № L449182, на 19.02.2010г. дължимите суми по кредита са отписани и са осчетоводени задбалансово, както следва: главница в размер на 17523,66 лева и лихви в размер на 3693,49 лева.

Размерът и видът на непогасените задължения на кредитополучателя по процесния договор за кредит, са главница - 17509,85 лева, лихва - 3013,58 лева, такси за обслужване на сметката 13,81 лева, към датата на задбалансово осчетоводяване на вземанията по кредита.

Към „ЕОС Матрикс” ЕООД не са извършвани плащания.

Съгласно преобладаващата практика на ВКС, сред която и Решение 50173/13.10.2022 по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. на III ГО, решения №65 от 06.07.2018г. по т.д.

№1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV ГО и е обобщена в решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС. В него е прието, че уговореното между страните връщане на 2 предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.

Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.

Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).

Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.

110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Съществуващото противоречие следва да се счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.

Предвид изложеното се налага извода, че погасителната давност започва да тече от датата на падежа на последната вноска, ако не е налице обявяване на предсрочната изискуемост и е петгодишна.

Касателно настоящия случай и предвид изрично направеното възражение, че в случая кредита е обявен за предсрочно изискуем от цедента още преди цесията следва да бъде изследван този въпрос. Видно от доказателствата по делото ищеца не прилага и не сочи доказателства за предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно чл. 15 от Договора за кредит „При непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по 3 кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Банката може да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към принудително събиране на вземането си като насочи изпълнението върху цялото имущество на Кредитополучателя по установения в закона ред. Длъжникът дължи законна лихва от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.“. Видно от заключението на вещото лице на 19.02.2010г. дължимите суми по кредита са отписани и са осчетоводени задбалансово от банката, както следва: главница в размер на 17523,66 лева и лихви в размер на 3693,49 лева. Други счетоводни записвания няма. Този счетоводен запис не е сторниран. В практиката си банките практикуват, че когато уведомлението за предсрочната изискуемост не бъде връчено по надлежен ред на кредитополучателя, записана за задбалансово осчетоводяване на кредита се сторнира, такъв запис в случая липсва. От посоченото може да бъде направен категоричния извод, че в случая банката, кредитодател е обявила кредита за предсрочно изискуем на 19.02.2010г., от която дата е започнала да тече и петгодишната давност, която е изтекла на 19.02.2015г., по тези съображения и вземането не подлежи на принудително изпълнение.

Предвид всичко посочено и настоящия съдебен състав намира иска за неоснователен поради което и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното производство, след като установи че ответника е направил разноски в общ размер на 1150,00 лв – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразявайки процесуалната активност на последния, броя на проведените заседания и сложността на делото намира, че размера на заплатено възнаграждение е в рамките на справедливите стойности предвид на което и настоящия съдебен състав намира, че не е прекомерно, определя дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 1150,00 лв. Съдът намира, че сума над определената би била прекомерна.