Решение № 110 от 25.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20243001000451 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Е. С., със съгласието на законния му представител А. Е., чрез адв. Д. и адв. Т., срещу решение № 76/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 256/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в отхвърлителната му част, с която съдът е отхвърлил предявения от Е. Е. С. иск за обезвреда на претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 03.03.2023г., за горницата над присъдената сума от 722 500 лв. до предявените 800 000 лв., както и предявения иск за заплащане обезщетение за имуществени вреди за горницата над присъдената сума от 7 150,37 лв. до предявените 8 412,19 лв.

Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост на решението. Излагат се доводи за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства относно механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, оттам и относно приетия принос от страна на пострадалия за настъпилите увреждания.

Оспорват се изводите на съда относно наличието на съпричиняване поради 1 непоставен обезопасителен колан от страна на пострадалия пътник в автомобила. Сочи се, че непоставянето на предпазен колан не е в пряка и непосредствена причинна връзка с вредоносния резултат и не обосновава процентно намаление на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди с 15 %. Твърди се липса на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, като същите травми е възможно да бъдат получени и при поставен предпазен колан. Искането е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на исковете в цялост. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез ю.к. Ч., с който се навеждат доводи за неоснователност на жалбата. Счита за доказан приносът на пострадалия за нанасяне на телесните му увреждания, доколкото същият е пътувал без поставен обезопасителен колан. Искането е въззивната жалба на Е. Е. С., със съгласието на законния му представител А. Е., да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания.

Подадена е и въззивна жалба от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, представлявано от ю.к. Ч., срещу решението, в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати сумата, съставляваща разликата над 195 793,90 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата, съставляваща разликата над 4 206,10 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, оспорвайки акцесорните искове.

Оплакванията са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира присъдените обезщетения за прекомерни, като съдът не е отчел в пълна степен и приноса на пострадалия.

Освен това по отношение присъдените неимуществени вреди приема за некореспондиращи по размер с вида и степента на травмите на ищеца, действителните болки и срока на оздравителния период. Излагат се оплаквания, че съдът неправилно е съобразил социално - икономическите условия в страната към датата на ПТП. Счита се, че при съблюдаване на критериите за справедливост сумата от 391 587,80 лв. би довела до репариране на неимуществени вреди, която сума следва да се намали с 2 доказания принос за настъпване на вредите, при 50 % степен на съпричиняване. Твърди се, че дължимата от жалбоподателя сума за обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 195 793,90 лв., а тази за имуществени вреди на 4 206,10 лв. По отношение на претенцията за законна лихва се сочи като приложима разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.380 КЗ, с твърдение, че изпадането в забава на длъжника настъпва след покана от кредитора и изтичане на законоустановения срок за доброволно уреждане на щетата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на насрещната страна Е. Е. С., със съгласието на законния и представител А. Е., чрез адв. Д. и адв. Т., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата от името на застрахователното дружество. Намирайки за правилен определения от съда общ размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, оспорва твърденията за по-висок принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Счита за недоказана причинната връзка между твърдяното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия и евентуалното съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му от застрахователното дружество част. Претендира разноски. Не се съдържат доказателствени искания.

Постъпила е и частна въззивна жалба от „ГРУПАМА

ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, срещу постановеното по гр.д. № 256/2023г. на ОССилистра определение № 394/14.06.2024 г., с което постановеното по делото решение е изменено в частта за разноските, като ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъден да заплати на адв. Т. допълнително сумата от 13 218,04 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено от нея процесуално представителство на ищеца, на осн. 38, ал. 2, т. 2 ЗА.

В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението. Излагат се доводи, че по делото не са събирани множество доказателства и не са ангажирани различни доказателствени средства, които да обосноват дължимостта на разноски за процесуално представителство на ищцовата страна в общ определен размер от 3

28 218,04 лв., който счита за изключително завишен, предвид характера на производството, липсата на фактическа и правна сложност и количеството на вложен адвокатски труд. Искането е за отмяна на обжалваното определение.

Не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Обжалваното решение в необжалваната част за сумата до 195 793, 90 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата до 4 206, 10 лв. обезщетение за имуществени вреди, като необжалвано е влязло в законна сила.

Във въззивното производството е депозирана писмена молба с вх. № 5960/ 15.08.2024г. по вх.рег. на ВАпС, подадена от Е. Е. С., със съгласието на законния и представител А. Е., чрез адв. Д. и адв. Т., с която се представя писмено доказателство – епикриза от Клиника по неврология към МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД-гр. Варна и се иска приемането му към доказателствения материал по делото, обосновавайки това с твърдения за наложила се в периода 22.07.2024г. - 24.07.2024г. оперативна интервенция.

Формулирано е и искане за допускане на СМЕ.

С молба вх. № 7355/15.10.2024г. по хода на делото насрещната страна ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не е възразила срещу приемането на представената Епикриза на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД-гр. Варна.

Сторил е възражение срещу искането за допускане на СМЕ, с подробно изложени съображения, доколкото в случая се касае за нормално лечение на пострадалия, без данни за нов за здравословното му състояние документ, непредоставящ нови факти относно същото. Отделно от това, с приетото по делото заключение на СППЕ са обсъдени и обстоятелствата за евентуални бъдещи усложнения и всичко посочено в молбата от 15.08.2024 г. е обсъдено с постановеното по делото решение и не представлява ново или различно състояние на пострадалия.

В съдебно заседание на 10.12.2024г. страните редовно призовани, не са се явили лично, изпращат процесуални представители. Съдът е докладвал постъпила молба с вх. № 7814/04.11.2024 г. от Е. Е. С., с която се представят допълнителни медицински документи към епикриза по ИЗ № 8320/22.07.2024 г. - история на заболяването в цялост. Страните поддържат депозираните 4 въззивни жалба, респ. отговори, оспорвайки жалбата на насрещната страна.

Адв. А. е изразил становище, че оспорва депозираната частна жалба, като поддържа и последващо депозираните молби по делото и направените с тях доказателствени искания. Ю.к. П. поддържа становището подадено от ю.к. Ч. относно допълнително представените от ищцовата страна доказателства. С протоколното определение от о.с.з. на 10.12.2024г. – № 385/10.12.2024г., съдът на осн. чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК е приел и приобщил като част от приетите по делото доказателства представената медицинска документация, вкл. епикризата, както и е допуснал изготвянето на СМЕ. Въззиваемата по искането по чл. 266 ГПК страна, в указания срок, не се е възползвала от дадената възможност за допълване на назначената СМЕ.

В провелото се на 11.02.2025г. второ о.с.з. страните редовно призовани, не са се явили лично, изпращат процесуални представители. Била е поставена за изслужване изготвената по делото СМЕ от в.л. проф. д-р К..

В указания срок по делото са постъпили два броя писмени бележки – вх. № 1114/17.02.2025г. от името на Е. С., чрез адв. Д. и адв. А., с които се представят доказателства за внесен от страната допълнителен депозит за в.л., и вх. № 1342/21.02.2025г.от името на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД-гр.

София, чрез ю.к. Ч., с които се изразява становище по същество на спора, поддържайки изложеното във въззивната жалба, респ. отговора по въззивната жалба на ищцовата страна. Въззивното застрахователно дружество, прави искане за присъждане на ю.к. възнаграждение съобразно изхода от спора, без представяне на списък по см. на чл. 80 ГПК.

Варненският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”, настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Не се оспорват още установените с КСМЕ травми на ищца и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Предявеният главен иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан по основание, доколкото в 5 производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя. Макар и в настоящия случай да не намира приложение нормата на чл. 300 ГПК, наличието на застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност” и виновността на застрахования в ответното дружество водач на процесния л.а. – В.М.С., са безспорно установени. Пред въззивната инстанция не се спори по установения механизъм на настъпване на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и получените увреждания.

Въззивните възражения са сведени до наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалото лице, както и до основателността и размера на дължимата обезвреда за претърпените неимуществени вреди, респ. имуществени при отчитане степента на съпричиняване или пълното му изключване. В сочените предметни предели следва да се произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.

По първия спорен по делото въпрос относно правилното приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:

С ТР № 1/01.08.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК, е прието, че при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. Съгласно т. 7 от ППВС №17/18.11.1963г. обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Съпричиняване на вредата има тогава, когато пострадалият с действията или бездействията си е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от деликвента реална опасност в действителност. На следващо място настоящият състав на ВАпС съобрази и разрешението дадено с т.7 от ТР № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, с което е прието, че пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, „когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”.