Решение № 6775 от 10.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6775 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20241100510448 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „ЕОС М.“ ЕООД, срещу Разпореждане от 18.07.2024г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и за редукция на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съответна на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 20249210400836 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.

Жалбоподателят в качеството на длъжник по изпълнението поддържа твърдение, че размерът на разноските, изразяващи се във възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, които били възложени в негова тежест, са прекомерни. Според жалбоподателя, точно такъв извод се налагал, като се отчитат установените минимални размери на адвокатските възнаграждения и очевидната липса на правна и фактическа сложност на процесуалните действия, които били извършени в рамките на изпълнителното производство от страна на взискателя. При това, моли за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител, с което последният е 1 оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските за процесуално представителство в изпълнителния процес, в частта за разликата над минимално установения размер от 200 лева. Претендира за осъждане на взискателя да му заплати разноските за настоящото производство.

Насрещната страна по жалбата – Ц.С.Т., която е процесуално легитимирана в качеството на взискател в изпълнителния процес, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа твърдение, че разноските за процесуално представителство били заплатени и размерът им бил съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения не само за образуване, но и за водене на изпълнително дело. Размерът на разноските не бил прекомерен, тъй като възнаграждението било съобразено с ангажимента на адвоката да представлява взискателя за отделни действия на процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство.

По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на жалбата.

В дадените пред съда писмено становище, съдебният изпълнител ЧСИ С.П. с рег. № 921при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд поддържа становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата, доколкото обжалваното постановление било съобразено не само с нормативно установените изисквания за минималните размери на разноските, които се дължат в изпълнителното производство и с доказателства за фактически изплатена сума на адвокатски хонорар. Разпореждането му било съобразено с фактически извършените процесуални усилия от страна на процесуалния представител на взискателя, с чиято помощ не само било образувано изпълнителното дело, но също така били извършвани и конкретни изпълнителни действия. При това, следвало да се отчита фактът, че изпълнителното дело е било образувано първоначално като изп. дело № 20249000400513 по описа на ЧСИ Ц.Д. с рег. № 900 при КЧСИ, а в последствие било преобразувано в изпълнително дело № 20249210400836 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921 при КЧСИ. В рамките на всяко едно от двете изпълнителни производства, процесуалният представител на взискателя направил искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи, поради което направените разноски за процесуално представителство били съразмерни и адекватни.

2

Като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело № 20249210400836 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег. № 790 при КЧСИ съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело № 20249000400513 по описа на ЧСИ Ц.Д. с рег. № 900 при КЧСИ е образувано по молба на Ц.С.Т., която е процесуално легитимирана в качеството на взискател за парично притезание в изпълнителния процес / срещу „ЕОС М.“ ЕООД /длъжник по изпълнението/, въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2024г. издаден по гр.д. № 2921/23г. съгласно описа на Районен съд - Враца.

В изпълнителното дело са приложени договор за процесуално представителство и пълномощно, чието съдържание сочи заплащане на сумата от 400 лева при сключване на договора.

Съдържанието на изпълнителното дело мотивира извода, че от името на взискателя са били направени искания за проучване на имущественото състояние на длъжника и в последствие- искане за преместване на изпълнителното дело при ЧСИ С.П. с рег. № 921 при КЧСИ.

Изпълнително дело № 20249210400836 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег.

№ 921 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд е било образувано с Постановление от 10.06.2024г.

На 12.07.2024г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на задължението за заплащане на разноски, дължими за процесуално представителство в изпълнителния процес.

На 16.07.2024г. „ЕОС М.“ ЕООД /длъжник по изпълнението/ е депозирала пред съдебния изпълнител възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдържащо искане за редукция на разноските за процесуално представителство на взискателя, до минималния размер.

С обжалваното Постановление от 18.07.2024г., съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и за редукция на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съответна на размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 20249210400836 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.

Споменатото постановление е връчено на длъжника и обжалвано от него 3 в предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените доказателства, достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок срещу подлежащо на обжалване постановление на съдебен изпълнител.

Разгледана по същество, подадената жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Разноските, които взискателят има право да получи в рамките на изпълнителното производство са нормативно регламентирани като минимум.

Това означава, че е налице минимална стойностна граница, която не може да бъде преминавана, дори при изпълнителни дела, които се отличават със съвсем минимална правна и фактическа сложност.

При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.

78, ал.5 от ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да прецени, дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия по конкретното изпълнително дело.

В конкретния случай - при определяне на размера на дължимите разноски за възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – точното приложение на разпоредбите на чл. 10, т.1 от НМРАВ определят минимално възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200 лева, като се има предвид факта, че процесуалният представител е подписал само молба за образуване на изпълнителното дело.

Извършените от процесуалния представител на взискателя фактически и правни действия са част от естествените и минимални по естество и обем процесуални действия за образуване на изпълнително дело. Тези действия очевидно се вместват смислово и фактически в понятито „образуване на изпълнително дело“ и поради това, съдът счита, че за извършването им не се дължи по- голямо от минималното възнаграждение на процесуалния представител.

Наред с това обаче, следва да се отбележи, че упълномощения от взискателя процесуален представител е извършил също и процесуални действия, насочени към реализиране на изпълняемото право.

4

Мотивиран от горните изводи, съдът приема, че направените разноски за процесуално представителство законосъобразно и правилно са били определени до размера на сумата от 400 лева.

При този изход на спора, с който настоящия съд беше сезиран, нито една от страните не е легитимирана да получи разноски за настоящия процес, чиито единствен предмет е спор относно направените съдебни разноски. В този смисъл се развива константната практика на съдилищата и задължителната практика на ВКС на РБ.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК ******* и адрес гр.

София, ул. „*******, срещу Разпореждане от 18.07.2024г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя Ц.С. Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. С., гр. Враца, ул. „*******, по изпълнително дело № 20249210400836 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5