Решение № 5620 от 17.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5620 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330101097 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от С. Д. Д. срещу ОД на МВР Пловдив за заплащане на сумата в размер на 1200 лева, представляваща възнаграждения за положен извънреден труд за периода ** г. – ** г., получен в резултат на преизчисляване на положения ** с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.01.2025 г., до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 249,81 лева за периода ** г. – ** г.

Ищецът Д. твърди, че за периода ** г. – ** г. е полагал труд по ** при ОД на МВР Пловдив. Излага твърдения, че е полагал **. Според ищеца, положеният от него ** следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143.

Посочва, че преизчисляването на ** води до извод за положен извънреден труд от ищеца, който към настоящия момент не му е заплатен. Излага доводи, че в настоящия случай следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Навежда съображения, че съгласно чл.

187, ал. 7 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 1200 лева. Претендира, че върху посочената сума следва да му бъде заплатено обезщетение за забава в размер на 249,81 лева, дължимо за периода ** г. – ** г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.01.2025г./ до окончателното погашение на задължението. Изтъква се, към настоящия казус приложение следва да намери актуалната практика на СЕС (Решение от 04.05.2023г. по съединени дела C‑529/21—C‑536/21 и C‑732/21— 1

C‑738/21) и да се приеме, че националноправната уредба не отговаря на правото на ЕС. В тази връзка се поддържа, че националното право въвежда неравноправно третиране на работниците в частния и публичния сектор, без това да се обосновава на обективен и разумен критерий. Изтъква се и че в националното право не се предвижда непосредствен компенсаторен механизъм за ** **. С оглед изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат уважени, като в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски в производството.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с който се признава, че ищецът е работил по ** при ответника в процесния период. В отговора на исковата молба се излагат съображения, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение. Ищецът е ** и сключеното с него правоотношение се явява **, което е уредено в ЗМВР. Съобразно приложимите в случая Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020г. и Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022г., работещите на смени служители не могат да полагат повече от ** **, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Изтъква се, че това правило е изрично разписано и в нормата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР. Сочи се, че това не води до неравно третиране на правните субекти при едни и същи условия, доколкото е изрично уредено в закон. Възразява се срещу основателността на акцесорната претенция за лихва. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

С протоколно определение от 10.12.2025 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове, както следва: по предявения иск за заплащане на главницата – от сумата в размер на 1200 лева на сумата в размер на 3383,37 лева, и за заплащане на обезщетение за забава – от сумата в размер на 249,81 лева – на сумата в размер на 577,24 лева.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че в процесния период ищецът е бил в ** с ответника и е заемал длъжността „**“ при ОД на МВР Пловдив; полагал е дневни и нощни 12-часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. По делото са представени Заповеди, издадени от ответника за определяне на основно и допълнително трудово възнаграждение на служителите в МВР.

От приетите по делото и неоспорени от страните заключение на вещото лице по ССчЕ и допълнително заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че за периода от ** г. – ** г. неизплатената сима за часове **, 2 преизчислен по реда на чл. 9, ал.1 от НСОРЗ е в размер на 3383,37 лева, а обезщетението за забава за периода ** г. – ** г. е в размер на 577,24 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на ** на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на ** в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на ** се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187, ал. 7 и ал. 8 от същия закон (в приложимата му за процесния период редакция) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Според чл. 187, ал. 10 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на ** извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ** се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за ** по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за ** по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

В чл. 3, ал. 2 от посочените наредби е предвидено, че за ** в МВР е възможно полагането на труд и през **, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 32 - положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец.

В посочените подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране на ** за разлика от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

3

Спорът между страните е правен и се съсредоточава относно обстоятелството кой ред за изчисление и заплащане на положения ** е меродавен с случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от ** в МВР ** да се заплаща, като часовете ** се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове ** от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки за се прилага по аналогия друг закон, съответно друга делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по този закон е 8 часа, дефинирана в чл. 187 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на ** в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.

Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време **, се аргументира с основните функции на МВР /чл. 2, ал. 1 ЗМВР/. Разпоредбите на чл. 179 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на **, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. Със заповед министърът на вътрешните работи се определя размера на възнаграждението за положен **.

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата не е празнота в закона, тя е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на ** се компенсират със съответните компенсаторни механизми, по-съществените от които са: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на ** /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за 4 заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/. Поради това е прието, че правният режим на лицата в ** с МВР е специален и изключва предпоставките по чл.

46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Прилагането на Закона за министерство на вътрешните работи в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Тълкувателното решение е съобразено с Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на ** е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях ** – т. 55. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за **, включително за **, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80. В същия смисъл е и Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от **, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл.