Решение № 105 от 30.11.2022, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 215/2022
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 30.11.2022
- В сила
- 30.11.2022
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Пламен Митков Драганов, Емил Димитров Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 5, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 134 · Наказателен кодекс
- чл. 134, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 134, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 58 · Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Разград, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Е. Д. Стоев
П. М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Г.а в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от П. М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 7/19.05.2022 г., постановена по НОХД № 169/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият И. П. Е. от гр. Разград е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК в това, че на 10.10.2019 г. по път II-49 при извършване на строително-ремонтна дейност на обект „Превантивен ремонт на път II-49: Търговище – Разград – Кубрат - Тутракан“, от км 54+965 до км 63+985 трети участък, в района на с. Каменово, обл. Разград, на км. 63+8000, в условията на независимо съпричиняване с Т. Х. Х. от с. Раковски, обл. Разград, причинил на С. С. И. от с.
Градина, обл. Разград, назначен на длъжност „работник строителство“ при „Пътно строителство“ АД тежка телесна повреда, изразяваща се в оперативна ампутация до нивото на средна трета на големия пищял и малкия пищял на дясна подбедрица, което се отнася до медико-биологичния критерий загуба на крак (като същото е в причинно следствена връзка с претърпяната травма на 10.10.2019 г.), състоянието е трайно и необратимо – за цял живот, поради немарливо изпълнение на занятие и правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, в качеството си на „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т“ – при управление на тежкотоварен автомобил марка MAN TGA 41.410, с peг. № *** (тип самосвал), с четири оси, натоварен с битумизиран трошен камък, при извършване на строителномонтажна дейност движещ се по лявата лента, с цел придвижване към асфалтополагащата машина, е нарушил правилата за осигуряване на 1 здравословни и безопасни условия за труд, а именно:
– чл. 57, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.): „При работа с машини и съоръжения, които създават опасна зона, се подават предупредителни сигнали“;
– чл. 58 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи: (1) Сигнали с ръце и/или вербална комуникация се използват в случаите, когато се изискват, за направляване на работещите, извършващи рискови ши опасни маневри. (2) Сигналистът използва движенията на ръцете (китките) за направляване на маневрите или за указване начина на маневриране на работещ (оператор, машинист и др.), който приема сигналите. – не е изчакал подаването на сигнал за придвижване и позициониране на тежкотоварния камион към асфалтополагащата машина;
– чл. 33 от ЗЗБУТ (обн. ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., изм. ДВ, бр. 40 от 18.05.2010 г.) – „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“;
– т. 6 от Длъжностна характеристика (подписана на 13.08.2012 г.) – „Спазва правилата за безопасност на движение по пътищата“
– чл. 5(2) от Закон за движение по пътищата „с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ не е бил внимателен и предпазлив към работещо на пътя лице, което се явява уязвим участник в движението;
– чл. 3, т. 2 от Правилник за прилагане закона за движение по пътищата, „участниците в движението са длъжни: да пазят живота и здравето на хората“ – като участник в движението, не е изпълнил задължението си да пази здравето на стоящия на пътното платно.
Със същата присъда подсъдимия Т. Х. Х. от с. Раковска, обл. Разград, е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК в това, че на 10.10.2019 г. в качеството на технически ръководител на строителен обект „Превантивен ремонт на път II49: Търговище-Разград-Кубрат-Тутракан“, от км 54+965 до км 63+985 трети участък, в района на с. Каменово, обл. Разград, на км. 63+8000, при извършване на, строително-монтажни работи (СМР, превоз с тежкотоварен автомобил марка MAN TGA 41.410, с peг. № *** (тип самосвал), с четири оси, натоварен с битумизиран трошен камък, собственост на „Пътконсулт“ ООД гр. Разград, с водач И. П. Е. от гр. Разград, в условията на независимо съпричиняване с И. П. Е. от гр. Разград, причинил на С. С. И. от с. Градина, обл. Разград, назначен на длъжност „работник, строителство“ при „Пътно строителство" АД тежка телесна повреда, изразяваща се в оперативна ампутация до нивото на средна трета на 2 големия пищял и малкия пищял на дясна подбедрица, което се отнася до медикобиологичния критерий загуба на крак (като същото е в причинно следствена връзка с претърпяната травма на 10.10.2019 г.), състоянието е трайно и необратимо – за цял живот, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не изпълнил следните свои задължения като технически ръководител на обекта, а именно:
– чл. 26, т. 10а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 37 от 4.05.2004 г.), „Техническия ръководител определя: а) работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и механизация на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него сигналист“.
Против присъдата е постъпил въззивен протест прокурор от Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат. В протеста присъдата се атакува като неправилна и се прави искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимите И. П. Е. и Т. Х.
Х. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им пред първата инстанция обвинения.
В допълнителни съображения към протеста се излага недоволство от оценката и анализа на доказателствата от първоинстанционния съд, като се претендират нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, довели до грешни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон, в резултат на което двамата подсъдими били оправдани по повдигнатите им обвинения. След теоретични разсъждения върху обективната и субективна страна на престъплението по чл. 134 от НК страна прокурорът излага тезата за пряка и непосредствена причинно следствена връзка между действията и бездействията на двамата подсъдими, изразяващи се в нарушаване на изброените в обвинителния акт норми, и настъпилия противоправен резултат – причинената на пострадалия тежка телесна повреда.
Според прокурора по делото е безспорно установено, че двамата подсъдими са нарушили тези норми и именно на това се дължи вредоносния резултат от инцидента.
С протеста и допълнителните съображения към него не са направени доказателствени искания.
Против присъдата е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител С. С. И., чрез редовно упълномощен повереник адв. К. К.. С жалбата се атакува присъдата като неправилна и се иска от въззивния съд да я отмени и постанови нова такава, с която да признае за виновни подсъдимите И. П. Е. и Т. Х. Х. и да им наложи справедливи наказания.
С жалбата не са направени доказателствени искания, както и не са постъпили допълнителни съображения към нея в дадения от първоинстанционния съд срок.
Препис от протеста, допълнителните съображения към него и въззивна жалба са връчени на подсъдимите И. П. Е. и Т. Х. Х., както и на частния обвинител С. С. И., от които не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
3
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста на основанията, изложени в него. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и им бъдат наложени наказания към заковоустановения минимум с приложението на чл. 66 от НК и постановяване на изпитателен срок също в минимален размер.
Частния обвинител С. С. И. и редовно упълномощения му повереник адв. К. К., редовно призовани, не се явяват.
Защитникът на подсъдимия И. П. И.ов адв. М. П. счита жалбата и протеста за неоснователни, а присъдата за правилна и законосъобразна, като пледира за потвърждаването й. Изразява становище, че на съдебното следствие районния съд е положил всички усилия за установяване на обективната истина по делото, включително и чрез назначаване на нова съдебно техническа експертиза. При това по делото било безспорно установено, че при движение на преден ход на товарните автомобили на работната площадка не са били подавани сигнали, направляващи тяхното движение, за което била осигурена едната пътна лента от пътното платно, по която не са се намирали други лица и машини. Счита, че първоинстанционния съд е изложил убедителни мотиви за това, че подзащитният и не е извършил и другите нарушения, вменени му с обвинителния акт.
Подсъдимият И. П. И.ов се присъединяват към становището на защитника си, а в последната си дума изразява убеждението си, че е невинен.
Защитникът на подсъдимия Т. Х. Х. адв. П. Х. пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна. Изтъква, че протеста и допълнителните съображения към него не допринасят за по – добра аргументация на обвинителната теза.
Според защитника бланкетното посочване на чл. 26, т. 10а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. като нарушен от подзащитния му няма никакво съответствие с конкретната ситуация по време и място на инцидента. От заключението на назначената повторна съдебно техническа експертиза било установено, че в конкретния случай видимостта е била налице за всички участници в строителния процес, поради което не е било необходимо определянето на сигналист. Отделно от това от обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно на кои машини е следвало да се определят опасни зони в конкретния случай, и неопределянето на които да е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдимият Т. Х. Х. поддържа становището на защитника си, като в последната си дума също твърди, че е невинен.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в протеста недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, така и при тяхната 4 оценка. Изведените от анализа им фактически положения, подробно изложени в мотивите към проверяваната присъда, намират подкрепа в доказателствена съвкупност и в този смисъл са обосновани. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания да се отклони от възприетите от районния съд факти, и по - конкретно намира, че по делото безспорно е установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. П. Е. е н а 60 години, женен, неосъждан, с основно образование.
Подсъдимият Е. бил назначен на работа като „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 т“ в „Пътконсулт“ ООД гр. Разград. Същият притежава свидетелство за управление на МПС за категории, В, С, Ткт, М, peг. № ***, валидно до 22.08.2022 г. Съгласно длъжностната характеристика основна функция на длъжността е управлението на товарен автомобил и отговорност за неговата поддръжка като основното трудово задължение, което му е вменено е да спазва правилата за безопасност на движение по пътищата.