Решение № 249 от 27.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Добрич, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Г. К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230103172 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. „**“ № 9, вх. А, ет. 5, ап. 10 срещу К. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 71, с която се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 20 000, 00 лева, невърната заемна сума по договор за заем от 29.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

В условията на евентуалност се претендира връщане на сумата от 20 000 лв., получена от ответника без правно основание на 29.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за заем на 29.10.2020 г. Сочи се, че сумата е преведена от ищеца на ответницата по банков път с основание „захранване“.

Заявява се, че на 28.08.2024 г. до ответницата е била изпратена покана за връщане на сумата в седемдневен срок. Съпругът е получил поканата на 29.08.2024 г., но до настоящия момент задължението не е погасено.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител – адвокат В., депозира писмени бележки, с които поддържа претенциите. Претендира и разноски.

1

Ответницата е подала отговор в законоустановения срок. Със същия оспорва получаването на сумата да е станало въз основа на договор за заем между страните. Ответницата счита, че ищецът сам е признал, че сумата е преведена за погасяване на задължения.

В тази връзка излага твърдения, че със съпруга и Ф. Янков са били съдружници в „Мира-С-Травел“ ООД. През 2017 г. ответницата и съпругът са сключили лизингови договори за закупуване на следните МПС: фолксваген с peг. № **** с „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, клон Варна; автобус с peг. № **** ВТ с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (универсален правоприемник на „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“); рено трафик с peг. **** ВХ с „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Варна; рено трафик с peг. **** с „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Варна; рено трафик с peг. **** с „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Варна.

Твърди се, че страните са се уговорили ищецът да преведе на ответницата сумата от 20 000, 00 лева, за да бъдат погасени изискуемите лизингови вноски за посочените МПС. Уговорили са се на по-късен етап собствеността върху процесните МПС да бъде прехвърлена на дружеството „Травел Сървис България“ ЕООД, чийто управител е ищеца.

Ответницата заявява, че е получила поканата на ищеца за плащане на сумата от 20 000, 00 лева, но не се е запознала със съдържанието , тъй като изхожда от непознато за нея лице – И. В..

Прави се искане за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание се представлява от адвокат Г. Д., която се придържа към защитната теза, заявена с отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателствено средство е приет Протокол за създаване и учредяване на дружество от 24.01.2014 г. (л. 47). Установява се, че на същата дата е учредено дружеството „Мира С Травел“ ООД от съдружниците К. С. и С. С..

При осъществяване на дейността на търговското дружество са сключени договори за лизинг на МПС, както следва: договор за финансов лизинг № 14749/07.11.2016 г. между „Мира С Травел“ ООД и „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, клон Варна с предмет лек автомобил фолксваген с peг. № ****; договор за лизинг № 011186-001001-0001 от 14.03.2016 г. между „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, от една страна и „Мира С Травел“ ООД, К. С. и С. С., от друга, с предмет лек автомобил рено трафик; договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост № 2020469/D/29.06.2020 г. между „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, от една страна и „Мира С Травел“ ООД и С. С., от друга, с предмет лек 2 автомобил рено трафик с peг. **** ВХ; рено трафик с peг. ****; рено трафик с peг. ****.

Лизингополучателя „Мира С Травел“ ООД е подал две заявления до лизингодателя за прехвърляне правото на собственост върху рено трафик с peг. ****, рено трафик с peг. **** ВХ и рено трафик с peг. **** на „Травел Сървис България“ ЕООД.

Със споразумението на л. 33 са договорени изменения с „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ относно срока на договора, базовия лихвен процент и броя на вноските.

По делото е приложено и неподписано допълнително споразумение № 3 към договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост № 2020469/D/29.06.2020 г. между „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Варна, „Травел Сървис България“ ЕООД и „Мира С Травел“ ООД (л. 40).

Представен е договор от 07.03.2022 г. за прехвърляне на собствеността върху МПС - фолксваген с peг. № ****, в изпълнение на лизингов договор с „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, клон Варна (л. 37). От същия се установява, че „Мира С Травел“ ООД е сключил договор за финансов лизинг № 27218/19.01.2021 г. с лизингодателя „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД относно МПС - фолксваген с peг. № ****. Всички лизингови вноски по договора са били платени, поради което и лизингодателя и лизингополучателя са се съгласили да прехвърлят правото на собственост върху процесното МПС на „Травел Сървис България“ ЕООД.

Като писмени доказателствени средства са приети Свидетелства за регистрация Част I за автомобили: рено трафик с peг. **** със собственик „Интерлийз Ауто“ ЕАД (л. 42); фолксваген с peг. № **** (л. 38); рено трафик с peг. **** ВХ (л. 43); фолксваген крафтер с peг. № **** ВТ (л. 44) и рено трафик с peг. **** (л. 45) със собственик „Травел Сървис България“ ЕООД Налични са фактура № 0000002915/04.04.2022 г. за продажба на МПС рено трафик с peг. **** за сумата от 6900, 00 лева; фактура № 0000002912/07.03.2022 г. за продажба на МПС фолксваген с peг. № **** за сумата от 3600, 00 лева; фактура № 0000002917/18.04.2022 г. за продажба на М П С рено трафик с peг. **** за сумата от 6800, 00 лева и фактура № 0000002911/28.02.2022 г. за продажба на МПС фолксваген крафтеер с peг. № **** ВТ за сумата от 4600, 00 лева (л. 61 до 64).

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени при „Травел Сървис България“ ЕООД.

Според вещото лице, счетоводството на дружеството е водено редовно при спазване принципите и изискванията на Закона за счетоводството.

Съдът счита, че заключението е обективно и професионално изготвено, поради което го приема в цялост.

С Решение от 04.11.2022 г. е приет нов съдружник в „Мира С Травел“ ООД – Ф. Я., а С. С. е освободен като управител на дружеството – протокол от 3

ОС на съдружниците от 04.11.2022 г. (л. 49).

По делото е представено извлечение от банкова сметка, от което се установява, че на 29.10.2020 г. на К. С. е преведена парична сума в размер на 20 000, 00 лева (л. 8). Като основание на превода е отразено „захранване“.

Този факт е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване с Определение № 569 от 04.03.2025 г.

Липсват доказателства за получаване на поканата за връщане на сумата от ответницата (л. 9). Представена е разписка за връчване от 29.08.2024 г., но в същата е посочено общо, че съдържа „документи“ без да са индивидуализирани (л. 10). При това положение не може да бъде направен категоричен извод, че поканата е част от получените с пратката документи.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с главен иск с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и с евентуален иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По главния иск с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за заем; предаването на сумите на ответницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата от 20 000, 00 лева.

Договорът за заем е съглашение, при което заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество – чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на тезата си за наличие на заемно правоотношение, ищецът се позовава единствено на извлечението от банковата си сметка. Преводът на сумата от 20 000, 00 лева от 29.10.2020 г. е извършен за „захранване“ на сметката на ответницата. След превода сметката се „захранва“, тъй като се добавят парични средства. Следователно „захранването“ е последица от превода, а не основание на същия. Така посоченото основание на превода – „захранване“, не позволява да бъде направен извод, съответен на твърденията на ищеца, за имуществено разместване с уговорка за връщане на сумата от К. С. в бъдещ момент. Нещо повече, доколкото договорът за заем е двустранен по дефиниция, то само изявлението на заемодателя за предоставяне на паричната сума за временно ползване не е достатъчно. Необходимо е и волеизявление на заемателя, който се съгласява с получаването на сумата и се задължава да я върне в определен срок. Не се събраха доказателства в тази насока, поради което и главният иск се явява неоснователен.

Ето защо, искът на ищеца за осъждане на ответницата да му заплати сумата от (10 225, 84 евро) 20 000, 00 лева, дължима по договор за заем от 29.10.2020 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С отхвърлянето на главния иск, процесуалното условие за разглеждане на евентуалния се счита осъществено. По иска с правно 4 основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже предаването на сумата от 20 000, 00 лева на ответницата. Този факт е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване с Определение № 569 от 04.03.2025 г.

Ответницата, от своя страна, трябва да докаже основанието, на което е получила сумата от 20 000, 00 лева. В тази връзка последната поддържа тезата, че сумата е била преведена от ищеца заради погасяване на задължения на „Мира С Травел“ ООД по договори за лизинг и с оглед бъдещо прехвърляне на правото на собственост върху лизинговите автомобили на „Травел Сървис България“ ЕООД.

Защитната теза на ответницата се опровергава по категоричен начин от наличните по делото доказателства. По делото е представено извлечение от банковата сметка на „Травел Сървис България“ ЕООД, чийто управител е ищеца (л. 65). От същото се установява, че в действителност „Травел Сървис България“ ЕООД е заплатило остатъците от лизинговите вноски, за да придобие правото на собственост върху автомобилите. Дружеството правилно е превело сумите на „Мира С Травел“ ООД, който е лизингополучател по договорите. Така сумите по фактура № 0000002915/04.04.2022 г. за продажба на МПС рено трафик с peг. **** за сумата от 6900, 00 лева; фактура № 0000002912/07.03.2022 г. за продажба на МПС фолксваген с peг. № **** за сумата от 3600, 00 лева; фактура № 0000002917/18.04.2022 г. за продажба на М П С рено трафик с peг. **** за сумата от 6800, 00 лева и фактура № 0000002911/28.02.2022 г. за продажба на МПС фолксваген крафтеер с peг. № **** ВТ за сумата от 4600, 00 лева са платени на „Мира С Травел“ ООД.

В контекста на изложеното тезата на ответницата звучи изключително неправдоподобно, защото уговорката с ищеца да преведе сумата по фактурите по личната сметка би означавало, че Г. Г. се е съгласил да преведе сумата два пъти (веднъж чрез дружеството, чийто управител е и още веднъж лично), което пък обслужва твърденията му за имуществено разместване без основание.

С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответницата е да докаже основанието на имущественото разместване. В този смисъл са и указанията на съда, дадени с Определение № 569 от 04.03.2025 г. Същата обаче не ангажира доказателства в тази насока, поради което следва да бъде направен категоричен извод за липса на основание при извършване на паричния превод на сумата от 20000, 00 лева на 29.10.2020 г.