Решение № 49 от 17.02.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Русе, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОК.ЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на сеК.етаря Светла Пеева като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20214500500702 по описа за 2021 година за се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по обща въззивна жалба, подадена от К.. Й. П., ЕГН:

**********, и М. Т. П., ЕГН: **********, и двете с адрес гр. Р., и ""К., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Р., представлявани от адв.

К.К. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Р., против Решение № 260489/29.06.2021 г. по гр.д. № 5681/2020 г. на РС – Русе, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове да бъде признато за установено, че не съществува учредено ипотечно право в полза на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *****, съгласно договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № ***, том VI, рег. № 11581, дело № 1117/2008 г. и съгласно договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 66, том IV, рег. № 7840, дело № 632/2009 г., върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *****.1.27, находящ се в гр. Р. в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *****.1.14, находящ се в гр. Р. в самостоятелна сграда № 1, разположена в 1 поземлен имот с идентификатор *****, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБКЕТ с идентификатор *****, находящ се в гр. Р., обект 3 в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор **** Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Районният съд правилно приел, че с учредената с нотариалния акт от 2008 г. ипотека същата разпростирала действието си само по отношение на поземления имот, тъй като нямало постигната договореност ипотеката да разпростира действието си и върху приращенията на имота под формата на новопостроени сгради. Поради това и подновяването на ипотеката на 19.11.2018 г. също не засягало новопостроените сгради. Така, от една страна, съдът формирал воля за основателност на предявените от жалбоподателите искове за липса на ипотечно право съгласно договора за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № ***, том VI, рег. № 11581, дело № 1117/2008 г., поради което е следвало да ги уважи, а не отхвърли. Изводите на районния съд по отношение договора за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт № 66, том IV, рег. № 7840, дело № 632/2009 г. В този нотариален акт било записано, че ипотеката обхващала всички приращения и подобрения в описаните в него поземлени имоти, като не били посочени „бъдещите такива“. Тълкуването на волята на страните при сключването на договора за ипотека налагало извода, че в предмета на обезпечението били включени подобрения и приращения, извън подробно посочените, съществували към момента на сключване на договора, но не и бъдещи такива. Поради това ипотеката не разпростирала действието си върху обектите, собственост на жалбоподателите, построени след учредяването

. Тази ипотека била подновена с молба, вписана в СВ – Русе под вх. рег. № 13000/03.10.2019 г., подадена от ипотекарния К.едитор "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, като ипотеката била подновяването било само на конК.етно изброените в молбата недвижими имоти. Върху ПИ с идентификатори ****и ***** било поискано подновяването само за 97,42%. Не било поискано и не е било вписвано подновяване на ипотеката върху приращения, подобрения, сгради или самостоятелни обекти в сгради. Така, дори и да се приемело, че с нотариалния акт от 2009 г. са били учредени ипотеки върху собствените на жалбоподателите самостоятелни обекти в сгради, то поради неподновяването 2 им ипотечното право е било погасено автоматично след изтичането на 10годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. От своя страна ипотекарният К.едитор поискал и било вписано само частично подновяване на ипотеката от 2009 г., рамките на което били очертани от него, а именно само върху 97,42% от поземлен имот с идентификатор *****. Докато при учредяването на ипотеката поземлените имоти са били празни, то при подновяването новопостроените сгради са били завършени в груб строеж, което означавало, че ипотекарният К.едитор следвало да индивидуализира самостоятелните обекти по отношение на които искал подновяване на ипотеката, съществували в деня на вписване на подновяването. Тъй като разпоредбата на чл. ***, ал. 2 ЗЗД изисквала ипотеката да бъде учредена върху имоти, съществуващи към момента на учредяването под страх от недействителност на същата, то следвало да бъдат описани конК.етните им характеристики, като, с още поголяма сила, това изискване на закона следвало да бъде спазено и при подновяването на ипотеката. Жалбоподателите освен това придобили процесните недвижими имоти в рамките на срока по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, като дружеството прехвърлител не било страна по нотариалния акт за учредяването на ипотека. При преК.атено ипотечно право по отношение на процесните имоти на основание чл. 172, ал. 1 ЗЗД спрямо жалбоподателите повторно вписване на неподновена ипотека не било допустимо, поради нарушаване изискването на чл. 167, ал. 3 ЗЗД същата да бъде учредена върху имоти, които към деня на учредяването принадлежат на ипотекарния длъжник. Моли за отмяната на първоинстанционното решение и за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения двуседмичен срок ответникът Р. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С., не е депозирал отговор на въззивната жалба.

В законоустановения двуседмичен срок ответникът "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *****, чрез юрк. А.А. със съдебен адрес гр.

С. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна. Неоснователни били доводите на жалбоподателите досежно непроизнасянето на районния съд за неразпростирането на ипотечните права на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД по отношение на имотите. При така определеният от ищците кумулативен исков петитум, неразграничаващ ипотечните права по учредената ипотека с нотариалния акт от 2008 г. от тези 3 по нотариалния акт от 2009 г., изводът на първата инстанция, че установяването на ипотечни права поне на единия от двата акта е основание за отхвърляне на исковата претенция, е правилен. Съдът правилно приел, че договорната ипотека обхващала не само поземлените имоти с идентификатори ****и *****, но и всички бъдещи приращения и подобрения в тях, като изложените мотиви в тази насока не будели съмнение за противния извод. Доводите на жалбоподателите за това, че подновяването на вписаната ипотека не обхващало приращенията и подобренията в имота, тъй като не били конК.етизирани, били неоснователни, тъй като с молбата за подновяване на ипотеката не се вписвала нова ипотека, а само се отбелязвало нейното подновяване. Същото не можело да излезе извън обхвата на осъщественото вписване преди 10 години, но би могло да държи сметка за настъпилите във времето частични заличавания върху идеални части от ипотекираните поземлени имоти. Чл. 18 от ПВп не въвеждал специални изисквания изрично да се описва предмета на ипотеката, за който се извършва подновяването, поради което следвало обосновано да се приеме, че подновяването е за всичко, което е било предмет на първоначално учредената ипотека, освен ако молителят не бил посочил друго. Никъде ипотекарният К.едитор не изразявал съгласие вписването да не продължи да се разпростира върху която и да е било уговорка или условие по първоначално вписаната договорна ипотека. Тази молба освен това нямала самостоятелно правно битие – тя цели да поднови за нов 10-годишен срок вече вписани права в полза на ипотекарния К.едитор, поради което тя се отбелязвала, според чл. 18, ал. 3, изр. 2 ПВп, към вписания вече ипотечен акт. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба се явява

По делото не е спорно обстоятелството, че ищците К. и М.П. са 4 собственици на самостоятелен обект с идентификатор *****.1.27, находящ се в гр. Р. в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, и самостоятелен обект с идентификатор *****.1.14, находящ се в гр. Р. в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, докато третият ищец - ""К., е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ се в гр. Р., обект 3 в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор **** От доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт № ***, том VI, рег. № 11581, дело № 1117/2008 г. е била учредена договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. Р., представляващ урегулиран поземлен имот с предназначение за жилищно строителство и обществено обслужващи сгради, като в ипотечния акт са посочени изрично построените самостоятелни обекти в този имот.

Установява се, че с нотариален акт № 66, том IV, рег. № 7840, дело № 632/2009 г. е учредена договорна ипотека върху поземлени имоти с идентификатори ****и *****, като изрично е посочено в нотариалния акт, че ипотеката обхваща и всички приращения и подобрения в тях. От молба за подновяване на договорна ипотека с номер от входящия регистър 13000/03.10.2019 г., подадена от ипотекарния К.едитор "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и вписана в СВ – Русе става ясно, че ипотекарният К.едитор "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД е поискал подновяване на учредените договорни ипотеки, включително и на поземлените имоти с идентификатори ****и *****, в които са разположени самостоятелните обекти, собственост на жалбоподателите ищци. Същата била вписана само по отношение на 97,42% от тези имоти, без да бъдат конК.етизирани какви отделни самостоятелни обекти се намират в тях.

Изводът на районния съд за това, че учредената с нотариален акт № ***, том VI, рег. № 11581, дело № 1117/2008 г. договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор ***** не обхващала приращенията и подобренията в него не е съвсем прецизен, доколкото с този ипотечен акт са посочени конК.етни самостоятелни обекта, които по своя характер биха представлявали приращения и подобрения и е направено изрично отбелязване, че ипотеката обхваща и построените в имота сгради. Това обаче е без значение за правилността и изхода на делото, тъй като с нотариален акт № 66, том IV, рег.

№ 7840, дело № 632/2009 г. са били учредени договорни ипотеки върху 5 поземлени имоти с идентификатори ****и *****, в които попадат съответно самостоятелен обект с идентификатор *****.1.27, находящ се в гр. Р., и самостоятелен обект с идентификатор *****.1.14, находящ се в гр. Р., като тези два обекта се намират в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***** и са собственост на ищците К. и М.П., и самостоятелен обект с идентификатор *****, находящ се в гр. Р., представляващ обект 3 в самостоятелна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор **** който е собственост на ""К.. Правилни са доводите на въззиваемия "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, че с молбата за подновяване на ипотеката не се вписва нова ипотека, а само се отбелязва нейното подновяване. То не би могло да излезе извън обхвата на осъщественото преди 10 години вписване, но би могло, по изрично заявен отказ на ипотекарния К.едитор, да обхване само част от обектите, върху които е била учредена ипотеката, като това в настоящия случай е изрично посочено.

Изрично посочено е, че наложените ипотечни права върху поземлените имоти с идентификатори ****и ***** обхващат същите не изцяло, а само до 97,42%, което отново е в подК.епа на извода, че подробно описание на недвижимите имоти, когато е налице настъпила промяна в ипотекиран недвижим имот вследствие на построяване на несъществували към момента на учредяването на ипотека сгради, не е необходимо. То не се налага дори и ако бъде взета предвид цитираната от жалбоподателите разпоредба на чл. ***, ал. 2 ЗЗД.