Определение № 1041 от 04.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. София, 04.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601371 по описа за 2025 година

Подаден от Софийската градска прокуратура (СГП) до САС частен протест по чл. 249, ал.3, вр. гл. 22 НПК е станал повод за въззивната проверка на постановеното в разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 5356/25 г. на СГС протоколно определение № 4302/10.09.25 г.

С цитирания съдебен акт съдебното производство е било прекратено, а делото върнато на прокурора (чл. 249, ал.2 НПК) за отстраняване на процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК, с които при изготвяне на обвинителния акт срещу подсъдимите Г. А., Ж. Ж. и С. Л. е ограничено правото им на защита относно обвиненията за организирана престъпна дейност (по чл. 321, ал.3, т.1 НК – за подс. А.; и по чл. 321, ал.3, т.2 НК – за Ж. и Л.) и за отделно извършени престъпления по чл.

354а, ал.1-2 НК (при различни конфигурации и квалифициращи признаци за всеки от подсъдимите).

Прокурорът твърди, че няма противоречие относно времевия период на престъплението по чл. 321 НК, за което е ангажирана наказателната отговорност и на тримата подсъдими, и в която връзка Градският съд е открил някои несъотвествия; че постановлението за частично прекратяване на производството спрямо един от обвиняемите (Б. Г.) е било надлежно изготвено и връчено в съответствие с чл. 243, ал.4 НПК преди внасяне на обвинителния акт, а фигурирането на Г.ов като член на описаната ОПГ в заключителната част (чл. 246, ал.3 НПК) на документа е резултат на очевидна фактическа грешка, поправима по реда на чл. 248а НПК; че мястото на извършване на едно от вторичните деяния на групата (по чл. 354а, ал.1 НК на 12.01.2022 г., с автор – подс. А.) е пределно ясно от последователно предявените факти в обстоятелствената част на обвинението.

САС намери, че следва да потвърди оспореното с частния протест определение, макар и по съображения, донякъде различни от тези на първата инстанция.

Прокурорът е прав в претенцията си, че споменаването на вече бившия обвиняем по делото Б. Г. в диспозитива на обвинителния акт е напълно преодолимо по реда на чл. 248а НПК и че приложеното към протеста постановление за частично прекратяване на наказателното производство (ведно със съдебните книжа към него) 1 удостоверява надлежното изпълнение на процедурата по чл. 243, ал.4 НПК. Пределно ясно е и обвинителното твърдение, че едно от деянията си по чл. 354а, ал.1 НК подс.

А. е извършил в гр. София („на паркинг на магазин М. Бриколаж“), защото обвинителният акт е единен документ, който следва да се чете в цялост.

Неоснователността на протеста, обаче, произтича от непълнотата на обстоятелствената част на обвинението относно неговия пункт „първи“ – дейността на организираната престъпна група.

От една страна – за предявеното като юридически признак „ръководство“ на тази група по отношение на подс. А. (чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК) няма никаква конкретна фактология, която точно да „рамкира“ подлежащите на доказване въпроси по чл. 102, т.1 НПК. Това не само парализира правото на защита на А., но и поставя съда в невъзможност да очертае границите, в чийто рамки да изследва фактите по делото, без да ги надскача „съществено“ в тежест на подсъдимите лица. Деянието на Г.

А. по този пункт на обвинението е описано единствено чрез абстрактни (непроверими) и шаблонни твърдения, съдържащи основно правни изрази (напр. - „ръководил“), без същите да са запълнени от обстоятелствени детайли, даващи отговор на същинските въпроси – кой, кога, къде и какво.

Неясна е и концепцията на държавното обвинение какъв е бил периодът на действие на процесната ОПГ, защото той дефинитивно би трябвало да съвпада с времето на деянията на отделните нейни членове (чл. 321, ал.3, т.2 НК). Така например, още в първото изречение на обвинителния акт е заявено, че групата е формирана „На неустановена … дата през 2020 г.“. А това – преведено на езика на самия закон, означава, че към посочения период вече са били налични нейните членове (поне трима), които са сговорили волята си да вършат в бъдеще престъпления измежду посочените в чл. 93, т.20 НК, вкл. и по квалифициращите белези на чл. 321, ал.3 НК.

Какво оттук нататък е вложил прокурорът във формулировката, че групата „…започнала активната си дейност … през месец март 2021 г.“, изобщо не става ясно, защото няма никакво уточнение какъв смисъл е вложен в използваното понятие „активна дейност“. Ако тук държавното обвинение е имало предвид съществуването на самата ОПГ, ясно личи противоречието с предходната теза, че то е започнало още през 2020 г. Ако пък под „активна дейност“ трябва да се разбира вторичната престъпност на отделни членове на сдружението (а не на самата група като цяло), това трябва да бъде ясно дефинирано, защото пряко касае предмета на доказване, защитата на подсъдимите и подлежащите на изследване факти.

Объркването при предявяването на съставомерните факти относно обвинението по чл. 321 НК произтича от игнорирането на правното положение, че „участието“ в ОПГ е формално деяние, което изисква единствено сговарянето на поне три лица при условията на чл. 93, т.20 НК и подчиняването на бъдещата им дейност на посочената в тази разпоредба цел, а „ръководството“ – активно поведение, което следва да бъде конкретно описано.

Необходимостта от прецизиране на обвинителната теза, впрочем, е в процесуален интерес и на самата прокуратура, защото – така предявени, фактите за част от подсъдимите и техните деяния не биха довели до нищо различно от оправдателна присъда поради изначална несъставомерност на описаните обстоятелства. Но – доколкото акцентът в това производство (чл. 249, ал.2, вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК) е правото на защита на подсъдимите, а не успешното обосноваване на обвинението, казаното дотук е достатъчно, за да мотивира САС да потвърди протестираното определение, което – като краен резултат – се явява правилно. По тези съображения, на осн. чл. 345, ал.1 НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, Трети състав,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 4302/10.09.25 г. по н.о.х.д. № 5356/25 г. на СГС относно произнасянето по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3