Решение № 223 от 16.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300502785 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Въззивникът Г. Х. Х., ЕГН – ********** в депозираната от него жалба вх. № 76 846/23.08.2023 г. / по описа на РС – Пловдив / твърди да е неправилно Решение № 3347 от 17.07.2023 г. по гр.д. № 13 594/2022 г. на РС – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от него срещу „ Електролукс Т. и синове „ ООД, ЕИК 115812097 осъдителни искове за сумата от 9 000 лв., представляваща незаплатена наемна цена за периода 10.05.2019 г. – 10.05.2022 г. по сключен между тях Договор за наем от 17.07.2007 г. и Анекс към договора от 17.07.2008 г. и за сумата 9 000 лв., представляваща дължима се за същия период неустойка по чл. 3 от наемния договор - за забава в плащането на горепосочената наемната цена, който иск за неустойка в горепосочения му размер от 9 000 лв. е предявен като частичен от общо дължима се такава за исковия период в размер на 151 770 лева.

Въззивникът поддържа извода на съда за постигнато между страните по облигацията взаимно съгласие за месечна наемна цена в заплащания от наемателя размер от 350 лв. да е неправилен. Факта, че е приемал това частично плащане на дължимия се месечен наем поради неизправност на наемателя да му заплаща договорения такъв в пълен размер не може да се тълкува в негова / на наемодателя / вреда и не съставлява конклудентно действие, сочещо на съгласие за намаляване на наема – нито само по себе си, нито във връзка с разменената между страните кореспонденция. В гражданското право мълчанието означава липса на съгласие и само по изключение, в предвидените от закона случаи може да бъде приравнено на съгласие, но настоящият случай, касаещ размера на наемната цена не е сред тези изключения. Страните изрично – посредством клаузата на чл. 3 изр. последно от 1 договора, са предвидили, че размера на месечна наемна цена ще се договоря за всяка година, следваща сключването на договора и ще се изменя по взаимно съгласие, обективирано в сключен анекс към договора – какъвто анекс за месечен наем в размер на 350 лв. не е подписван между тях. Волеизявление за месечна наемна цена от 350 лв. не е отправяно от въззивника – наемодател към насрещната страна, няма и изразено от него волеизявление в нито един момент от действието на договора да се е съгласил плащаните от наемателя 350 лв. да са дължимата се по договора наемна цена. Настоява, че с писмото си от м. февруари 2022 г. е изразил волеизявление за намаляване на цената от 600 лв. на 550 лв., а не за нейното увеличаване от 350 лв. на 550 лева, съответно извода на съда в противна насока е необоснован. Той е в противоречие с казаната клаузата на чл. 3 изр. последно от договора, не се подкрепя ангажираните по делото доказателства и е в грубо нарушение на задълженията на съда по чл. 20 и чл. 20а от ЗЗД, както и при допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че съдът приел постигнато съгласие за наемно цена от 350 лв. чрез конклудентни действия без такива да са възведени от ответника.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и уважаване на исковете по чл. 232 ал. 2 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 3 от договора за наем.

Въззиваемото „ Електролукс Т. и синове „ ООД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Счита за правилна преценката на съда по изложените в решението мотиви, че наемната цена е била намалена по взаимно съгласие на страните на 350 лв. месечно, считано от м. август 2009 г.. Поддържа, че действително клаузата на чл. 3, изр. последно от договора за наем предвижда опрелянето на наемната цена за всяка следваща година да става с анекс, но страните не са определили задължителна форма на анекса, т.е. писмена форма за изменението на договора. Настоява, че договорната клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като така договорена същата няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции – ТР по т.д.

№ 1/2009 г.на ВКС, ОСГТК, като за нищожността съдът има задължението да следи и служебно – ТР по т.д. № 1/2020 г.. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за неустойка, а във въззивната жалба не са изложени съображения за неправилност на решението досежно така приетата нищожност.

По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноски за въззивното производство.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от въззивника срещу въззиваемото дружество обективно съединени искове както следва:

1/ За осъждането на ответното дружество да му заплати сумата 9 000 лв., представляваща непогасената част от наемната цена за периода 10.05.2019 г. – 10.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска / 22.05.2022 г. / до окончателното й изплащане – чл. 232 ал. 2, предл. първо от ЗЗД;

2 / Евентуално, в случай че съдът приеме че договорът за наем е прекратен по силата на закона към 10.05.2019 г. и наемна цена след тази дата не се дължи да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 9 000 лв. за същия период 10.05.2019 г. – 10.05.2022 г. като обезщетение по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД;

3 / За осъждането на ответното дружество да му заплати сумата 9 000 лв. от общо дължима такава 151 770 лв. за периода 05.05.2019 г. – 05.05.2022 г., представляваща уговорената в чл. 3 от договора за наем неустойка за забава в плащането на наемната цена / чл. 92 от ЗЗД /;

4 / За осъждането на ответното дружество да предаде на ищеца наетия обект поради прекратяване на договора за наем – чл. 233 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД.

2

Исковете се основават на твърдения, че между ищеца – наемодател и ответното Електролукс Т. и синове „ ООД – наемател е сключен договор за наем на недвижим имот – апартамент в гр. Б., в писмена форма от 17.07.2007 г., срокът на действие на договора е 1 година, договорената месечна наемна цена, считано от 31.07.2007 г. е левовата равностойност на 250 евро, като при забава на плащането й е договорена неустойка в размер 3 % върху месечния наем за всеки ден забава, без краен предел. На 17.07.2008 г. е подписан от страните Анекс към договора, съгласно който срокът на договора е продължен за още 1 година, считано до 01.08.2009 г., а месечната наемната цена е определена на 600 лева, като всички останалите клаузи от договора остават непроменени. След изтичането на срока по анекса ответното дружество – наемател продължило да ползва апартамента без противопоставянето на ищеца - наемодател и така договорът се трансформирал в безсрочен.

Считано от средата на 2013 г. ответникът заплащал наемна цена на месец в размер на 350 лв., съответно не заплащал разликата от 250 лева. На 23.02.2022 г. ищецът отправил чрез имейл предложение за споразумение за намаляване на месечния наем на 550 лв., считано от 01.04.2022 г., на което ответникът отговорил с имейл от 09.03.2022 г. със съдържание “Ще Ви изпратим отговор на по- късен етап „, но такъв не последвал. На 15.04.2022 г. ищецът отправил покана за прекратяване на договора с предизвестие от 2 месеца. Поканата била получена от ответника на 18.04.2022 г., като към предявяване на исковата молба апартаментът не му е предаден.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на исковете. Поддържа, че в следата на 2013 г. дружеството поради спад в дейността си си нямало интерес да продължи наемния договор при наем от 600 лв., който към този момент се явявал висок за апартамент в ***. За да ги задържи като наематели сам ищецът предложил намаляване на наема на 350 лева. Така, считано от средата на 2013 г. месечната наемна цена била договорен между страните в размер на плащаната такава от 350 лв., за което дружеството изготвило и изпратило Анекс на ищеца. Последният не подписал анекса, но в продължение на повече от 10 години получавал този размер наем без възражения и без да предприеме действия да претендира разликата от 250 лева. Ответникът получил предложението за наемна цена от 550 лв. и въпреки че страните не подписали анекс я заплащал на ищеца. Затова бил много изненадан от предизвестието за прекратяване на договора. Поддържа възражение и че след 01.08.2009 г. / срока на анекса от 17.7.2008 г. / страните не са в наемно правоотношение, тъй като последващ анекс за продължаване на срока няма. В хода на производството по делото, след изтичане на срока за отговор е заявил възражение за нищожност на клаузата за неустойката поради противоречие с добрите нрави – предвид размера й от 3% на ден върху договорения наем, както и поради липса на краен предел на начисляване. За релевираната нищожност се позовава се на ТР по т.д. № 1/2009 г., а на задължението на съда да следи служебно за тази нищожност - на ТР по т.д. № 1/2020 г..

В хода на производството по делото ответникът е представил доказателства да е освободил имота и да го е предал на ищеца – приемо – предавателен протокол от дата 26.08.2022 г., поради което искът по чл. 233 ал. 1 ицречение 1 от ЗЗД е отхвърлен, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Представен е сключеният между страните договор за наем от 17.07.2007 г.. По силата на същия ищецът е отдал на ответното дружество Апартамент № *** с площ 118 кв.м., находящ се в *** за срок от една година при месечна наемна цена левовата равностойност на 250 евро. В чл. 3 от договора е уговорено, че месечната наемна цена подлежи на договаряне за всяка следваща година посредством анекс към договора. В същия член е договорена и неустойка за забава при плащането на наемната цена в размер на 3% от месечния наем за всеки ден забава, без да е уговорен краен предел на начисляване.

С Анекс от 17.07.2008 г. срокът на договора е продължен до 01.08.2009 г. при месечна наемна цена от 600 лева. Няма спор, че след изтичането на срока наемателят е 3 продължил да ползва апартамента без противопоставяне от страна на наемодателя.

Няма спор, като на хартиен носител са представени и имейлите от м. февруари 2022 г., съдържащи отправено от ищеца до ответника предложение за месечен наем от 550 лв. / без да е посочено дали размера е в посока увеличаване или намаляване на договорения такъв / , считано от 01.04.2022 г. и отговора на ответника със съдържание „ Ще ви изпратим отговор на по късен етап „. Представен е имейл от ищеца до ответника от 07.04.2022 г. , в който същият заявява, че ако до 06.05.2022 г. не получи подписан от дружеството анекс за месечна наемна цена от 550 лв. и ако тази цена не му бъде заплатена за месеците април и май 2022 г. ще прекрати договора.

Представено е предизвестието от ищеца до ответното дружество за прекратяване на договора в двумесечен срок. Същото е получено от дружеството – наемател на 18.04.2022 г., следователно, считано от 18.06.2022 г. договорът е прекратен.

От представени извлечения от счетоводството на ответното дружество и от заключението на ССчЕ се установява, че уговорената наемна цена от 600 лева е била заплащана от ответника на ищеца до м. май 2013 г., от м. юни 2013 г. до м. април 2022 г. е бил заплащан месечен наем в размер на 350 лв., за м. май 2022 г. – 750 лв. , а за месеците юни и юли 2022 г. – по 550 лева. Платената разлика от 550 лв. до 750 лв. / сумата 200 лв./ е доплащане на наемната цена за м. април 2022 г. съгласно поисканата от ищеца такава от 550 лв., считано от 01.04.2022 г. - при платени от ответника през същия месец 350 лева.

При така установената фактическа обстановка, във връзка с твърденията и възраженията на страните, районният съд е приел, че посредством конклудентни действия страните са постигнали съгласие за процесния период и преди него – още от месец юни 2013 г., наемната цена на отдадения под наем апартамент да е в размер на заплащаната такава от наемателя 350 лв. месечно / в който смисъл поддържаното от ответника възражение по исковата молба /, а не твърдяната от ищеца – наемодател 600 лв. месечно. За конклудентни действия в тази насока съдът приел заплащането от наемателя и получаването от наемодателя на месечна наемна цена от 350 лв. за период от почти 10 години / юни 2013 г. – април 2022 г. / без каквито и да е възражения от последния и без да потърси заплащане на разликата до твърдяните 600 лв., като с имейла си от 07.04. 2022 г. до ответника претендирал от него да доплати месечна наемна цена за разликата до 550 лв., а не 600 лева.