Решение № 307 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501918 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на РБългария срещу решение № 989/19.02.2025г. на СГС, ГО, 15 състав, постановено по гр.д. № 2415/2024г. в частта, в която са уважени искове по чл.2, ал.1, т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от К. П. М. в частта, в която са отхвърлени исковете му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер и за обезщетение за имуществени вреди от задържаната парична сума, внесена като гаранция.

Жалбоподателят

Прокуратура на

РБългария твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната от нея част е неправилно и необосновано. Пред първоинстанционния съд не са представени годни доказателства, които да установяват действително претърпените неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от обвинението. Не е ясно от обжалваното решение претендираните от ищеца вреди с какво са доказани.

Безкритично са възприети показанията на свидетеля М. и В., поради което първоинстанционният съд е достигнал до грешни правни 1 изводи. Липсват доказателства за здравословното състояние на ищеца, а свидетелят не посочва нищо конкретно в тази посока. Нарушена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и принципът на справедливостта при определяне на размера на обезщетението, както и икономическите условия в страната.

Поддържа, че още с отговора на исковата молба се е противопоставила на приемането на представения договор за правна защита и е оспорен досежно достоверността на датата и съдържанието му. Ищецът не е ангажирал доказателства, че приложеното копие от този договор се намира в оригинал в кориците на досъдебното производство.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло.

Жалбоподателят К. М. поддържа, че в обжалваната от него част решението е неправилно и незаконосъобразно. Неверни са твърденията на ответника, че задържането и провежданото досъдебно производство не са отразени в медиите. Все още съществуват материали по случая. Излага, че след като са били блокирани всичките парични средства на семейството, отнемането на МПС, собственост на „Мелкор“ ЕООД, то е прекратило дейността си.

Това е попречило да събере сумата за определената му парична гаранция от 20 000лв. Станало е чрез заеми от приятели.

Наказателното производство е станало повод за ежедневни семейни скандали, които едва не са довели до прекратяване на брака му. Влошило се е здравословното състояние на съпругата му. Досъдебното производство е накърнило неговият престиж и авторитет сред приятели и партньори, с които работи. Станал е психически неустойчив и често е изпадал в тревожност.

След получаване на призовката за обвиняем и задържането му е изпитал ужас и унижение, а човешкото му достойнство е било накърнено. Имал усещане за липса на справедливост и опасения за изхода на делото. Преживял е страх, негативни преживявания и промяна на ежедневния стереотип. Счита, че обезщетение от 35 000лв. е справедлив размер на претърпените неимуществени вреди.

Поддържа, че искът за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесената гаранция, също е основателен.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло претенцията за 2 неимуществени вреди и тази за имуществени вреди в размер на 3233, 59лв.

Няма депозиран отговор от ищеца по жалбата на ответника. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител е заявил становище, че я оспорва.

Прокуратурата на Република България в съдебно заседание чрез представляващия я прокурор оспорва въззивната жалба на К. М..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът К. М. твърди, че със заповед № 12312зз9/12.03.2020г. е бил задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с ДП № 80/18г. по описа на Специализирания следствен отдел на Специализираната прокуратура. В момента на задържането му е бил извършен личен обиск, претърсване и изземване с разрешение на съдия в имота му. Иззети са движими вещи. На 13.03.2020г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3 пр.2 вр. с ал.2 от НК. Определена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 20000лв., която е внесена. На 16.09.2021г. тя е отменена. Досъдебното производство е образувано и срещу други лица. При извършеното разследване е установено основание за частично прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 вр. с ал.2 от НК. С постановление на ОП-Плевен е прекратено частично ДП № 4171/22г. С определение на ОС-Плевен е изменено основанието за прекратяване, което да се счита по чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1 ,т.1, пр.2 от НПК. От воденото наказателно производство ищецът поддържа, че е търпял неимуществени вреди, в резултата на извършените срещу него процесуално- следствени действия. Отнетите семейни парични средства и МПС са допринесли за прекратяване на стопанската дейност на управляваното от него

„Мелкор“ ЕООД, до затварянето на ресторант „Корона“ в гр. Плевен, управляван от съпругата му.

Чрез заеми от приятели е събрал сумата за паричната гаранция, която след това е върнал. Досъдебното производство е накърнило неговия престиж и авторитет сред приятели и бизнес партньори. Честите посещения в РУ на 3

СДВР са провокирали у ищеца усещане за променено отношение, резервираност и недоверчивост на приятели и партньори към него. Станал е психически неустойчив и често е изпадал в тревожност. Съпругата му е изпаднала в депресия и са се появили тежки здравословни проблеми. С получаване на призовката за обвиняем и задържането му, е изпитал ужас и унижение, а човешкото му достойнство е било накърнено. През продължителния период на наказателното производство не е можел да спи.

Бил е със сринат авторитет и обречен за по-нататъшното му професионално развитие. Досъдебното производство е станало известно сред роднини, приятели, съседи и бизнес партньори, което го е накарало да се чувства некомфортно. Изпитвал е реални опасения за изхода на делото. След повдигане на обвинението при ищеца са се появили кардиологични и неврологични проблеми. И след прекратяване на наказателното производство той продължава да търпи последиците от него- затворил се е в себе си, проявява нервност и избухливост спрямо околните, преустановил е предишните приятелски и бизнес връзки и има проблеми със съня.

В резултат на внасяне на паричната гаранция е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в размер на законната лихва. Платил е 3000лв. за адвокатско възнаграждение за предоставената му правна помощ в досъдебното производство. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв. в едно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 233, 59лв.пропуснати ползи за периода 24.03.2020г. до 26.10.2021г., обезщетение за имуществени вреди от 3000лв.- заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна фаза.

Прави възражение за недопустимост на исковете, тъй като не са ангажирани доказателства за влизане в сила на определение № 25/12.01.2023г. по чнд № 888/22г. на ОС- Плевен, с което е потвърдено постановлението на ОП-Плевен за прекратяване на досъдебното производство по отношение на ищеца. Счита претенциите и за неоснователни. В тежест на ищеца е да докаже претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Не са 4 представени доказателства за реално претърпените вреди и за причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение. Поддържа се, че Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря за 24 часово задържане по реда на чл.72 от ЗМВР. Взетата мярка за неотклонение по отношение на ищеца е „парична гаранция“, която е сред най- леките и не е довела до съществено ограничаване на правата му. Наказателното производство е протекло в разумен срок. При преценка на продължителността му трябва да се съобрази, че то е било фактически и правно сложно, привлечени са били няколко лица като обвиняеми. Претенцията за неимуществени вреди е завишена по размер.

Оспорват се претенциите за имуществени вреди. По отношение на договора за правна защита и съдействие, приложен към исковата молба, се прави оспорване, че няма достоверна дата. Прави възражение досежно размера на адвокатското възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, платено за защита в наказателното производство.

Безспорно е, че е образувано ДП № 80/2018г., по което К. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.3, вр. ал.2 от НК. С постановление от 13.03.2020г. на СО-Специализирана прокуратура му е повдигнато обвинение за него. Определена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 20 000лв. С постановление от 16.03.2020г. е даден 7дневен срок за внасянето й. Тя платена на 24.03.2020г. С постановление от 16.09.2021г. на Специализираната прокуратура е отменена мярката за неотклонение на ищец. Няма спор, че паричната гаранция е върната е на 26.10.2021г.

Не е спорно, че със заповед от 12.03.2020г. на МВР ищецът е задържан за 24 часа. На същата дата са извършени процесуално- следствени действия по отношение на него чрез личен обиск, претърсване и изземване с разрешение на съдия и в неотложни случаи с последващо одобрение. За тези действия са съставени протоколи.

Не се спори, че досъдебното производство срещу него е прекратено с постановление за частично прекратяване от 24.10.2022г. на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК по отношение на К. М.. С определение № 25/ 12.01.2023г. по чнд № 888/2022г. е изменено основанието за прекратяване като такова по чл.243, ал1., т.1 във вр. с чл.24, ал.1 ,т.2 от НПК. То е влязло в сила на 03.02.2023г.

5

Във връзка с претенцията за имуществени вреди е приет договор за правна защита и съдействие от 13.03.2020г.

По делото са представени и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

Към отговора на исковата молба не са представени доказателства.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите В. и М. познават ищеца.

Първият е негов колега, работили са заедно, а вторият е негов семеен приятел. И двамата познават ищеца от дълго време. Описват емоционалното състояние на К. М. в резултат на воденото срещу него наказателно преследване, как то му се е отразило в емоционален план, на физическото му и здравословно състояние.

Споделят какви притеснения е имал той. Свидетелят В. излага, че той е други приятели са дали на К. М. пари за гаранцията. Той е дал 8000лв,. които са му били върнати от ищеца.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Те не влизат в противоречие помежду си и не се компрометират от други събрани по делото доказателства.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за неимуществени вреди за 6 000лв. и го е отхвърлил до пълния му предявен размер. Уважил е изцяло иска за имуществени вреди в размер на 3000лв., но е отхвърли този за претендирана законна лихва върху сумата от внесената парична гаранция.