Решение № 1114 от 25.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. Пловдив, 25.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330202387 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-1030-001492/14.03.2024г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, на К. И. П., с ЕГН ********** са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Наказателното постановление се обжалва единствено в частта, в която на П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В останалата част административният акт не се атакува, поради което и следва да бъде обявен за влязъл в сила.

По съображения, изложени в жалбата, П. моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ в обжалваната част. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява лично, а се представлява от адв.

Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР – Пловдив, Сектор 1

"ПП" Пловдив - не изпраща представител в съдебно заседание. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 22.02.2024 г. около 21:26 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. "Цар Борис III Обединител" и бул. „Шести септември“, К. П. управлявал лек автомобил "Шевролет Авео", с рег. № ** когато бил спрян за рутинна проверка от служители на с-р „Пътна полиция“ в ОДМВР Пловдив. В хода на проверката било установено, че водачът управлявал горепосочения автомобил без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада конкретното МПС. Наред с констатираното нарушение установили още едно – това, че жалбоподателят не използва обезопасителен колан по време на движение, с който МПС – то е оборудвано.

За установеното на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 1221290 от 22.02.2024г.

Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.150а, т.1 от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издаде и обжалваното наказателно постановление. В него нарушенията били описани и квалифицирани по идентичен начин, с начина по който били описани и квалифицирани нарушенията в съставения АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Но свидетелството, съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 2 ЗБЛД, е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на 2 територията на Република България. Следователно свидетелството за управление на моторно превозно средство има две удостоверителни функции.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е относима към свидетелството за управление на моторно превозно средство в качеството му на индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Съображение 2 от Директива 2006/126 сочи, че "Правилата за свидетелствата за управление на превозни средства са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за подобряване на пътната безопасност и улесняват свободното движение на хора, които се установяват в държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление". Тази значимост, която индивидуалните транспортни средства имат за свободното движение на хора, е обусловила взаимното признаване между държавите членки на издадените от тях свидетелства за управление – член 2, параграф 1 от Директива 2006/126, и е довела до регламентирането чрез вторичен акт на правото на Европейския съюз на предпоставките, при наличието на които се издава и действа съответното свидетелство за управление на превозно средство.

Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2006/126 свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, и теоретичен изпит, и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ.

С оглед на легалната дефиниция, дадена в чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантният факт – правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство.

Съгласно чл. 150а от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Следователно правоспособен водач е този, който удостоверява това си качество със "съответното свидетелство" за управление на МПС. Несъмнено е, че "съответно свидетелство" по смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е "валидното" свидетелство по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а "валидното" свидетелство е това, което удостоверява правата на водача, в указания в същото срок, доколкото съгласно смисъла на чл. 151, ал. 9, изр. последно, предложение първо от ЗДвП, подмяна на свидетелство за управление на 3 моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност. Ето защо неправоспособен е водачът, който няма съответното валидно свидетелство за управление - Решение № 88 от 17.01.2022 г. на АдмС Пловдив по адм. д. № 2820/2021 г.

По категоричен начин се установява от изложеното в АУАН и НП, че на процесната дата и място жалб. П., като водач на описаното по-горе МПС, го е управлявал, въпреки че не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Видно от справката за нарушител водач, жалбоподателя П. е имал издадено СУМПС № 281182167, което е било валидно до 29.09.2021г. Към датата на извършеното нарушение 22.02.2024 г. срокът на валидност на издаденото му СУМПС е изтекъл, като няма данни то да е било подновявано към онзи момент. Въпреки това жалбоподателят е управлявал процесното МПС, с което е осъществил състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Макар К. П. по същество да оспорва описаната в АУАН и НП, и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение.

Не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, а и в АУАН няма отразени възражения. Видно е от депозираната жалба, че макар същият да оспорва издаденото срещу него НП, по същество не се навеждат конкретни съображения, с които да се опровергае или да се оспори констатираното нарушение по т. 1 от НП, а и същото намира категорично потвърждение в наличната по кориците на делото Справка за нарушител/водач.

Наказващия орган правилно е определил и съответната за извършеното административно нарушение санкционна норма. Разпордбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда че се наказва с глоба 100 до 300 лева, водач който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В настоящия случай административнонаказващият орган е определил глоба в размер от 300лв., като се е аргументирал, че е наложил последната предвид високата обществена опасност на деянието.

Съдът напълно се солидаризира с това. Видно от издадената справка за нарушител/водач на жалбоподателя той има 8 издадени наказателни постановления и 28 фиша, повечето влезли в сила, което го характеризира като личност склонна да извършва нарушения по ЗДвП. Нещо повече, спрямо 4 жалбоподателя освен настоящото, са били издадени още три наказателни постановления които са влезли в сила, за същото нарушение – това по чл.

150а, ал. 1 от ЗДвП, отбелязани в т. 5, 6 и 7 от Справката за нарушител водач, едно през 2022г. и две през 2023г. Настоящото наказателно постановление се явява четвърто поред за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, извършено в началото на 2024г., което неминуемо характеритзира водача като личност с изключително висока степен на обществена опасност, която не се съобразява с правилата уредени в ЗДвП и е склонна да ги нарушава. На следващо място следва да се отбележи значителния период в който жалбоподателя след като му е изтекло СУМПС управлява МПС – почти 5 месеца, като видно от доказателствата по делото той не е направил нищо за да поднови своето СУМПС към момента към който си е позволил да шофира. По изложените съображения съдът намира че административнонаказващия орган правилно е определил размера на наложената глоба.

Що се отнася до нарушението по пункт 2 от НП, изясни се, че жалбоподателят не го оспорва, а относно контролните точки по аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.