Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 05.04.2018, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 20/2018
Вид
Решение № 65
Подписан
05.04.2018
В сила
18.03.2019
Състав
РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА, ЖЕНЯ РАДКОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 65/ 05.04.2018 год., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.03.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ Д.А при секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Р.

СЛАВОВ в.т.дело № 20 по описа за

2018 год., за да се произнесе с решение, съобрази

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от “ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО“ООД гр.Добрич, с представляващ М. Д. М., чрез пълномощникът си адв.Б.К. ***- ищец по т.д. № 237/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 749/17.11.2017год., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“АД искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 в евент. Чл.59 и чл.86 ЗЗД за сумата от 96 225,15лв., представляваща сбор от суми, получени от ответника без основание като плащане на такса Пренос по ел.-мрежа Ниско напрежение, за периода от 17.01.2014год. до 14.04.2016год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане на сумата, сумата от 16 961,45лв. –обезщетение за забава от 18.01.2014год. до датата на исковата молба-14.04.2016год.:

Искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 в евент. Чл.59 и чл.86 ЗЗД за сумата от 61 308,93лв., представляваща получена от ответника без основание сума, явяваща се разлика между събраната сума за такса Пренос по ел. мрежа по цена ниско напрежение и изчислената сума за същата гакса по цена средно напрежение, за периода от 17.01.2014год. до 14.04.2016год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане на сумата, сумата от 10 911,85лв. –обезщетение за забава от 18.01.2014год. до датата на исковата молба-14.04.2016год.

Счита решението за неправилно- поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковетете да бъдат уважени в предявените размери. Излага, че след като средствата за търговско измерване на количеството на ел. енергия не са били поставени на страна Средно напрежение в трафопостта, не възниква задължение за плащане на пренос по електроразпределителната мрежа на потребената ел. енергия, защото дължимостта на този компонент от цената е обвързана от изричното условие на правомерно измерване. Оспорва като неправилен извода на съда, че ищецът е следвало да отправи искане до ответника по чл.2 ал.2 вр. чл.1 ал.1 т.3 от Наредба № 6/24.02.2014год. за промяна на мястото на измерване, което е било сторено едва с молбата на ищеца от 18.12.2014год. до ответника, като сочи, че цитираните разпоредби са неприложими в конкретната хипотеза. Оспорва като неправилен и извода на съда, че е била нужна реконструкция на трафопостта на значителна стойност, за да се създаде техническа възможност да се измерва преноса на ел. енергия на страна Средно напрежение в него.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в претендираните размери.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални представители, както и чрез представени писмени становища от процесуалните представител на страните.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Производството пред ВОС е образувано по искове предявени от „Търговия на едро” ООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, Варна /С променено в хода на процеса наименование на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца: сума в размер на 96 225,15 лева, представляваща сбор от парични суми, получени от ответника без основание за такса Пренос по електроразпределителна мрежа Ниско напрежение в периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, както и сумата 16 961,45 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 96 225,15 лева, изчислено върху размера на всяка от платените суми, включени в главницата, считано от 18.01.2014 год. до датата на завеждане на иска на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в евентуалност чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, в евентуалност: заплащане на сумата 61 308,93 лева, представляваща получена от ответника без основание сума, представляваща разлика между събраната такса Пренос по електроразпределителна мрежа по цена Ниско напрежение и изчислената такса по цена Средно напрежение в периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., ведно със законната лихва върху разликата от датата на завеждане на иска до окончателното плащане, както и сумата 10 911,85 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 61 308,93 лева, изчислено върху размера на всяка от платените суми - разлики в цената на таксите, включени в главницата, считано от 18.01.2014 год. до датата на завеждане на иска, с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в евентуалност чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба се излага, че ищеца е собственик на бетонен комплектен трафопост «Търговия на едро», състоящ се от сграда и електрически съоръжения в нея. Трафопостът е изграден през 2001 год. за сметка на дружеството и за нуждите му за снабдяване с електрическа енергия.

Трафопостът е присъединен към електроразпределителната мрежа Средно напрежение на град Добрич, посредством кабелна линия 20 kV от Електрическа подстанция Високо/Средно напрежение „Фаворит”, (която е собственост на „ЕСО” АД) до възлова станция „Мелница”, собственост на „Добрич Мел” АД. Въведен е в експлоатация през 2002 год., кабелната линия е собственост на „Добрич Мел” АД, което дружество е дало на 10.01.2001 год. изричното си писмено съгласие за съвместното ползване на кабелна линия 20 kV извод „Мелница” от Електрическа подстанция „Фаворит”. За това счита, че граница на собственост на трафопоста се явяват присъединителните клеми на кабелната линия средно напрежение, към която той е присъединен. Сочи, че като потребител на електрическа енергия, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, „Търговия на едро” ООД плаща цена за доставена и закупена електрическа енергия и цена за мрежовите услуги. Между страните е сключен Договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи” АД за стопански обекти с кл. № 12000000015, аб. № 0111019, № 0111101, № 011103 в гр.Добрич и Договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго - Про Мрежи” АД. Излага също, че ответникът за периода от 01.12.2013 год. до 05.03.2016 год. е измервал пренасяната ел. енергия на ниво ниско напрежение в уредбата на трафопоста „Търговия на едро”, а не на границата на собственост, където е следвало да го прави, съобразно сключените договори за достъп и пренос.

Сочи, че в случая границата на собственост на трафопоста са клемите за присъединяване на кабелната линия Средно напрежение към него и на тази граница е следвало да се монтират средствата за търговско измерване и да се извършва измерването на електрическа енергия. Излага, че са платени на ответника суми без основание в общ размер 96 225,15 лв.,понеже същите съставляват такса - цена за услуга Пренос по електроразпределителна мрежа Ниско напрежение. Сумите са платени в периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год. и са част от извършвани месечни плащания на ищеца по издадени от ответника фактури за мрежови услуги за отчетния период от 01.12.2013 год. до 05.03.2016 год. Поради неопределяемостта на елемент на цената на таксата от общата цена, която е посочвана във фактурите за мрежовите услуги, произтичаща от неправомерното измерване на количеството консумирана електрическа енергия, осъществявано на различно място от нормативно определеното и уговореното от страните, претендира връщане на тази част от общо платените суми на мрежови услуги. Претендираните суми в общ размер 96 225,15 лева общо за периода 17.01.2014 год. - 14.04.2016 год. представлява начислена и платена отделно по размер и време на без основание суми за такса пренос на електрическа енергия.

С уточнителна молба пред ВОС обосновава предявената като евентуална претенцията за връщане на недължимо събрана от ответника сума, явяваща се разлика между събраната и платена такса Пренос по електроразпределителна мрежа по цена Ниско напрежение и сумата на същата такса, изчислена по цена Средно напрежение, за периода от 17.01.2014 год. до 14.04.2016 год., посочена във фактури, приложени към исковата молба.

Излага се, че ищецът е поканил ответникът да възстанови платените такси, което не е сторено и което обосновава правния му интерес от предявения осъдителен иск.

Ответната страна оспорва исковете като неоснователни, по изложенио съображения.

Варненсикят апелативен съд, приема за установено следното:

Не е спорно, че ищецът стопанисва трафопост „Търговия на едро“, състоящ се от сграда и електрически съоръжения в нея, изградени в недвижим имот в гр. Добрич, с идентификатор ***, построен през 2001 год. при спазване на технически проект, съгласуван с „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД-т.е с ответното дружество. Трафопостът е присъединен към електроразпределителната мрежа Средно напрежение на гр. Добрич посредством кабелна линия 20 kV (собственост на „Добрич Мел“ АД) от Електрическа подстанция Високо/Средно напрежение „Фаворит“ до Възлова станция „Мелница“ и е въведен в експлоатация през 2002 год. От момента на захранването му меренето на консумираната електрическа енергия се е осъществявало в БКТП на страна Ниско напрежение, както е записано и в становището на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД от 01.09.2001 год.

На

08.11.2013 год. ищецът е сключил с ответника договор за достъп до електроразпределителната мрежа, по който „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД се е задължило да предостави достъп до мрежата срещу заплащането на цена. На същата дата страните са сключили и договор за пренос на електрическа енергия, по силата на който срещу предоставяне на услугата по пренос да се заплаща цена. На 12.11.2013 год. ищецът е сключил с „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕООД Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група. На 29.11.2013 год. е сключил с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция. В изпълнение на посочените договори ответникът е предоставял услугите по достъп до мрежата и пренос на електрическа енергия. В процесния период 17.01.2014 год. – 14.04.2016 год. ищецът е заплащал суми въз основа на издадени от ответника 28 бр. фактури за мрежови услуги за отчетен период 01.12.2013 год. – 05.03.2016 год. Няма спор между страните относно доставянето на електроенергията и нейното количество, получаването на сумите и осчетоводяването им, като тези факти се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ. Няма спор и относно остойностяването им по цени, определени от ДКЕВР. Между страните не се спори и, че от изграждането на трафопоста през 2001 год. измерването е било извършвано на ниво Ниско напрежение, а не на границата на собствеността, за която следва да се считат клемите за присъединяване на кабелната линия Средно напрежение. Това обстоятелство се установява и от заключенията на допуснатите от окръжния съд и въззивната инстанция СТЕ.

На

18.12.2014 год. ищецът е подал молба до ответника да премести мястото на измерване на границата на собственост на трафопоста, която съгласно договора е мястото на присъединяване на кабелите 20 kV в ЗРУ кV и да се изгради ново мерене на страна Средно напрежение.

От представените доказателства се установява, че в обекта на ищеца след реконструкция, трафопостът е бил преоборудван, така че да има възможност да се монтира измервателна група на страна Средно напрежение. След извършване на изпитванията електромерите мерещи на ниско напрежение са демонтирани и са монтирани нови СТИ на ниво средно напрежение, като за тези дейности са подписани три констативни протокола от 05.03.2016 год. От тази дата ответникът е преустановил начисляването на цена за пренос ниско напрежение във фактурите, понеже мястото на измерване на електрическата енергия вече се е намирало на границата на собствеността на трафопоста.