Решение № 229 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

П. Милев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100509313 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20085731/30.03.2023г. по гр. д. № 12384/2020 г. по описа на СРС, ГО,148 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, срещу П. А. П. и Х. Я. П. за солидарна дължимост на следните суми: 1867.50 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.06.2015 г. до 30.04.2017 г. в имот с абонатен № 184186, ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 81.89 лв., мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 11.07.2018 г., като за горниците до пълните предявени размери претенциите са отхвърлени.

Срещу решението в частта, с която исковете, предявени срещу ответниците, са уважени, е постъпила въззивна жалба.

Въззивниците поддържат, че в решението си съдът, въпреки направено възражение за погасяване на вземанията по давност, не е уважил същото, нито е взел предвид направеното изрично възражение и за погасяване чрез плащане на вземанията. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което се отхвърлят исковете.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в който се оспорват 1 твърденията за неправилност на съдебното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Неоснователно се явява възражението на въззивниците, че е приложен неправилно институтът на давността.

В законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност. Задължението на ответниците за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност.

/ в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност 2 в конкретния случай, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните.

Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2014 г., които са обнародвани във вестник „Дневник“ на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет страницата на продавача. В тази хипотеза 3годишният давностен срок започва да тече от датата на възникване на задължението, а тази дата е първият ден след изтичане на месеца, в който е осъществена доставката на топлинна енергия и е извършена услуга за дялово разпределение.

Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в случая от 27.07.2018 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 27.07.2015 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност са вземанията за главница по всички фактури до месец май 2015 г. включително. Вземането по фактурата за месец юни 2015 г. е станало изискуемо от 01.08.2015 г. г. и не е погасено по давност. Поради изложеното съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил институтът на давността в настоящия казус.

Неоснователно е възражението на ответниците, настоящи жалбоподатели, е, че първоинстанционният съд не е взел предвид направено от същите погасяване на част от процесните вземания. От една страна възражението е несвоевременно заявено- едва в първото по делото заседание, въпреки преклузивният срок за това, предвиден в разпоредбата на чл. 131 ГПК, т. е. с отговора на исковата молба. От друга страна не са ангажирани своевременно и доказателства, които да подкрепят тази защитна теза на длъжниците.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.

В частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за 3 това.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, която обаче е подала отговор на въззивната жалба с бланкетни доводи, с които е оспорила въззивната жалба. Последното според състава на въззивния съд не обосновава основателност на претенцията за определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед което разноски с въззивното решение не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085731/30.03.2023г. по гр. д. № 12384/2020г. по описа на СРС, ГО,148 състав, в частта, с която са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, срещу П. А. П. и Х. Я. П. за дължимост при солидарност на следните суми: 1867.50 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.06.2015 г. до 30.04.2017 г. в имот с абонатен № 184186, ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 81.89 лв., мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 11.07.2018 г.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ АД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5