Решение № 5233 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5233 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110141532 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/. Ответникът е предявил насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Ищецът Б. А. К. твърди, че на 20.02.2023 г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 816348 с предмет предоставяне на сума в размер на 1 400 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,63 %, със задължение за погасяване на 21 месечни вноски. Ищецът поддържа, че договорът е нищожен изцяло поради противоречие със закона и добрите нрави, като излага твърдения за прекомерност на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, за неправилно и непрозрачно формиране на ГПР, както и за наличие на неравноправни клаузи, включително клаузата за неустойка в размер на 1 531, 35 лв. при непредоставяне на обезпечение. Според ищеца неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, заобикаля ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е нищожна. Поддържа още, че договорът не съдържа ясна методика за изчисляване на ГПР и не дава възможност на потребителя да предвиди реалните икономически последици от поетото задължение.

Въз основа на изложеното иска прогласяване на сключения между него и ответника Договор за потребителски кредит № 816348/20.02.2023 г. за нищожен поради противоречието му със закона. Прави искане за присъждане на разноски. Представляващата ищеца адв. Л. Б. прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в нейна полза на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/.

1

Ответникът „СК“ ООД оспорва изцяло предявения иск като неоснователен, като поддържа, че договорът за потребителски кредит е валиден, съдържа всички изискуеми от ЗПК реквизити и е сключен при условията на индивидуално договаряне. Твърди, че дори евентуална нищожност на отделна клауза не води до недействителност на целия договор по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД, както и че уговорената неустойка не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР, тъй като е дължима само при виновно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ответникът излага подробни съображения за липса на нарушение на ЗПК и ЗЗП, за отсъствие на противоречие с добрите нрави и за прозрачност на договорните клаузи, като подчертава, че ищецът е сключил множество идентични договори при същите условия. Иска отхвърляне на предявения иск.

С отговора е предявена и насрещна искова молба по чл. 211 ГПК, в която „СК“ ООД претендира осъждане на Б. К. да заплати сумата от 1 247 лв., представляваща част от неизплатената главница по договора, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, заедно със законна лихва от 26.09.2025 г. /датата на предявения насрещен иск/, а при условията на евентуалност – на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК, в случай че договорът бъде обявен за недействителен. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск Б. А. К. признава дължимостта на главница в размер на 1 247 лв., представляваща незаплатената част от чистата стойност на кредита при евентуална нищожност на договора, като се поддържат всички доводи за недействителност и се прави възражение срещу присъждане на разноски.

От фактическа страна съдът установено следното:

Между страните е сключен на 20.02.2023 г. Договор за потребителски кредит № 816348, по силата на който „СК“ ООД е предоставило на Б. А. К. сума в размер на 1 400 лв.

Договорът предвижда 21 двуседмични вноски, фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, ГПР в размер на 49.63%, като общата сума за плащане в размер на 1 681, 65 лв.

Същевременно в чл. 5 е уговорено задължение заемателят да представи в тридневен срок обезпечение — банкова гаранция или поръчител/поръчители при силно рестриктивни условия, а в чл. 11 е предвидена неустойка 1 531, 35 лв. при непредоставяне на обезпечението. Приложение № 1 към договора съдържа и колоната „вноска с неустойка“, като за всички 21 падежа е посочена вноска по 153 лв., а общата сума с неустойката възлиза на 3 213 лв. Същите параметри са повторени и в Стандартния европейски формуляр, където от една страна е посочена обща сума в размер на 1 681, 65 лв., а от друга изрично е описана неустойката в размер на 1 531.35 лв. при непредоставяне на обезпечение.

От договора се установява още, че заемната сума е предадена в брой още при подписването и договорът служи като разписка за получаването , докато обезпечението следва да бъде представено едва в тридневен срок след сключването. Тоест кредиторът съзнателно е отпуснал кредита необезпечен и чак след усвояването е поставил условие, чието неизпълнение води до допълнително плащане в размер, надхвърлящ самата главница.

Това е съществено, защото показва, че клаузата не работи като предварителна защита срещу 2 кредитния риск, а като механизъм за последващо оскъпяване на вече отпуснат кредит.

Извлечението по кредита показва само едно плащане — 153 лв. на 27.02.2023 г., тоест точно в размера на вноската с неустойка, а не на редовната първа вноска без неустойка. Към 28.08.2025 г. кредиторът отчита остатък в размер на 4 401, 52 лв., като освен договорните суми е начислил и редица такси за администриране на просрочен кредит, месечни суми като законова лихва и отделна неустойка за забави 10% в размер 306 лв.

От представения от кредитора дневен кредитен план се установява, че неустойката започва да се начислява още на 21.02.2023 г. — ден след сключването на договора и преди да е изтекъл договорният тридневен срок за предоставяне на обезпечение. До 06.03.2023 г. е натрупана сума в размер на 131, 19 лв. неустойка и 21.81 лв. - лихва, които образуват първата вноска с неустойка от 153 лв. Главница не се погасява.

От правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е допустим. Ищецът има правен интерес да иска прогласяване недействителността на договора, след като насрещната страна поддържа, че по същия договор към 28.08.2025 г. дължи остатък в размер на 4 401, 52 лв.

Процесният договор безспорно е договор за потребителски кредит, поради което приложение намира специалният режим на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя. Чл. 19, ал. 4 ЗПК поставя таван — ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Чл. 21, ал. 1 ЗПК обявява за нищожна всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона. Чл. 22 ЗПК предвижда недействителност на договора, когато не са спазени императивните изисквания за съдържанието му, включително тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно ГПР, а чл. 23 ЗПК урежда последицата — потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.

Съдът не споделя като самостоятелно достатъчен довода, че само фиксираният лихвен процент 40.05% прави договора нищожен. Последната практика на ВКС приема, че при договорите за потребителски кредит уговорката за възнаградителната лихва не може да се изолира от специалния режим на ЗПК и че преценката следва да се прави през законовия режим на ГПР, а не чрез механично приравняване към „трикратния размер на законната лихва“. Следователно уважаването на иска не следва да се основава само на размера от 40.05%.

Уважаването на иска намира своето основание в клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение, тъй като тя противоречи на присъщите функции на неустойката. По чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема, че тя е нищожна, ако единствената цел излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, а преценката се прави към момента на сключване на договора. ВКС изрично е приемал, че неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция може да противоречи на добрите нрави именно защото 3 не изпълнява тези функции.

В конкретния случай размерът на неустойката е 1 531, 35 лв., тоест по-голям от самата главница, която е в размер на 1 400 лв. Освен това тя е около 91% от редовната обща сума за плащане в размер на 1 681, 65 лв. Няма данни този размер да е съобразен с предвидими вреди от липсата на обезпечение. Напротив, кредиторът е предал сумата още при подписването, без да изисква обезпечението предварително, а после е поставил почти неизпълними условия: банкова гаранция за два пъти общата сума по договора и за срок до шест месеца след последната редовна вноска, или поръчители с много високи доходни изисквания, без други кредити и без нередовности. При такъв строеж на клаузата неизпълнението е практически предвидено, а неустойката се превръща в източник на допълнителна цена, а не на обезщетение.

Макар формално в него да е посочен ГПР в размер на 49.63%, това не е ГПР на продукта, който кредиторът реално е предложил и счетоводно е прилагал. На потребителя са представени две различни цени: официално — 1 681, 65 лв. общо задължение и ГПР в размер на 49.63%,а фактически — погасителен план с 21 вноски по 153 лв. всяка една от тях и общо 3 213 лв., като дневният план показва, че именно тази втора цена е задействана още от 21.02.2023 г. Наличието на цифрово изписан ГПР не е достатъчно, когато той не отразява действителните разходи и действителната обща дължима сума. ВКС приема именно това — че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазено, когато ГПР не е посочен съобразно методиката по приложение № 1 и не отразява реалните разходи по кредита.

По аритметичен път, ако се използва именно договорената при липса на обезпечение схема — 21 двуседмични вноски по 153 лв. върху главница 1 400 лв. — ефективният годишен процент на разходите е приблизително 894.55% годишно. За първото полугодие на 2023 г. БНБ е обявила основен лихвен процент в размер на 1.42%, а по Постановление № 100/2012 законната лихва за просрочени левови задължения е този процент плюс 10 пункта, тоест 11.42%. Таванът по чл. 19, ал. 4 ЗПК съответно е около 57.10%. Следователно, ако се вземе предвид реално заложената погасителна схема, цената на кредита многократно надхвърля законовия максимум. Дори и при по-предпазлив подход, при който най-напред се приеме нищожност само на неустоечната клауза, това не влияе първоначалния информационен порок: към момента на сключването на договора потребителят не е получил вярна информация за реалната цена на продукта. А недействителността се преценява именно към този момент.

По тези съображения съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, а в резултат на нейното предварително инкорпориране в погасителния план и в счетоводния модел на кредита договорът като цяло не съдържа вярно и пълно посочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Това обуславя недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК.

Последицата по чл. 23 ЗПК е, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без договорни лихви и други разходи. По наличните документи е установено едно плащане от 153 лв., поради което чистата стойност, намалена с извършеното плащане, би била 1 247 4 лв., ако кредиторът претендира това в надлежен процесуален ред. Тази сума обаче не е предмет на настоящия установителен иск и не следва да бъде присъждана в настоящия диспозитив.

По отношение на насрещния осъдителен иск на „СК“ ООД срещу Б. А. К., ответникът по него е признал дължимостта на търсената от него сума в размер на 1 247 лева /637, 58 евро/, която съдът счита, че следва да присъди на ищеца по насрещния иск на основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД.

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.