Определение № 7057 от 26.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7057 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100503129 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 40087/24.03.2026 г. на „ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД“ ЕООД срещу определение № 48088/19.11.2025 г. по ч. гр. д. № 15991/2025 г. на СРС, ГО, 61 състав, с което е допълнено определение № 37365/09.09.2025 г. по ч. гр. д. № 15991/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските, като е осъден на основание чл. 78, ал. 4 ГПК заявителят „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД да заплати на С.Б.С. сумата от 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. В обстоятелствената част на частната жалба се излага, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно, тъй като в едностранното заповедно производство не следва да се присъждат разноски. Излага се, че това производство не разрешава правен спор и защитата на длъжника се изчерпва с подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което е бланково, не изисква мотиви и специални юридически знания, поради което не обуславя необходимост от адвокатска защита.

Поддържа се още, че присъждането на разноски е уредено за исковото производство и е обусловено от представяне на списък по чл. 80 ГПК, какъвто в случая не е представен, нито са доказани реално извършени разноски. Навежда се довод, че неправилно съдът е приложил по аналогия чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заповедното производство се различава съществено от двустранния исков процес и не допуска приравняване по отношение на разноските. При условията на евентуалност се сочи, че ако се приеме приложимост на чл. 78, ал. 4 ГПК, следва да се приложи и чл. 80 ГПК, което изисква представяне на списък на разноските, какъвто липсва, с което се нарушава принципът на равнопоставеност.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

В законовия срок не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна С.Б.С..

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

Производството е образувано пред Софийски районен съд, 61 състав, по подадено заявление от „ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК срещу С.Б.С.. В закрито разпоредително заседание, проведено на 09.04.2025 г. по ч.

1 гр. д. № 15991/2025 г., съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението и е разпоредил издаване на заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 8460,00 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски услуги от 20.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2025 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса в размер на 170,00 лв. Вземането е обосновано с твърдения за неизпълнение на задължение, произтичащо от посочения договор за консултантски услуги. С издадената заповед на длъжника е указана възможността в едномесечен срок от връчването да подаде възражение срещу вземането, да изпълни задължението изцяло или частично, както и последиците при неизпълнение на тези процесуални действия.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в случай че страната не е доволна от постановеното решение в частта му за разноските, следва да поиска в срока за обжалване от съда, който го е постановил, допълнение или изменение на съдебния акт в тази му част.

Производството за издаване на заповед по чл. 410 и сл. е опростена съдебна процедура за събиране на безспорни вземания – цели бързина и проверка дали претендираните права се оспорват от длъжника. За изявленията на страните и актовете на съда са съставени образци, които се попълват, като по-специално бланката за възражение по чл.414 ГПК се връчва на длъжника от съда и не изисква обосноваване (чл. 414, ал.1, изр.1 ГПК). При оспорване на вземането производството в зависимост от волята на заявителякредитор може да прерастне в спорен исков процес, който се разглежда по общите правила.

Когато защитата на длъжника се изчерпва само с подаването на възражение чрез попълване на утвърдения образец, без да е нужно мотивирането му, участието му не изисква ползване на специализирана юридическа помощ за защита. Следва да се отчете, че осъществяването на адвокатска защита в производството по възражението по настоящия случай се характеризира с ниска степен на фактическа и правна сложност – процесуални действия по защита, извън подаването му, не са извършвани.

Съгласно чл. 7, ал. 7 НВАР адвокатското възнаграждение за защита в заповедното производство се определя по правилото на ал. 2, но на база на половината от стойностите на претендираните суми. Изчислен при предявени в заявлението суми в общ размер от 8460 лв. размерът на минималното адвокатско възнаграждение, определен към подписването на договора за правна защита и съдействие – 30.04.2025 г. по актуалната редакция на посочената Наредба възлиза на 573 лв. – с ДДС 687 лв. Съдът намира, че така изчисленият размер се явява несправедлив и икономически необоснован с оглед предмета на делото и достойното заплащане на извършения квалифициран юридически труд. Вземайки предвид постановеното в решение на СЕС по дело С-438/2022 г. настоящият състав счита, че не са налице фактически основания да бъде присъдено възнаграждение под установеното в НВАР.

С след изложеното следва да бъде изменен присъденият размер на адвокатското възнаграждение до сумата в размер на 26 евро.

Ето защо предвид изложеното частната жалба против определените от СРС разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство е основателна, поради което присъденото в обжалваното разпореждане адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 200 лв. (102,26 евро) на 25,56 евро.

С оглед, че след датата на въвеждане на еврото (01.01.2026 г.) валутата на Република България е еврото (чл. 4 ЗВЕРБ), а левовите стойности предмет на висящи съдебни производства се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране (чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ). Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл.

12 ЗВЕРБ и закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

2

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 48088/19.11.2025 г. по ч. гр. д. № 15991/2025 г. на СРС, ГО, 61 състав, с което е допълнено определение № 37365/09.09.2025 г. по ч. гр. д. № 15991/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските, като е осъден на основание чл. 78, ал. 4 ГПК заявителят „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД да заплати на С.Б.С. разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство за размера над 50 лв. до пълния размер на присъдените разноски в размер на 200 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3