Решение № 1046 от 11.03.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1046

Пазарджик, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20257150700763 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на С. С., чрез пълномощника– адв. А., срещу ЗППАМ № GPAM - 3226/23.02.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР – Благоевград, РУ – Разлог, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата и съдебно заседание се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и неговата цел. Прави искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В придружителното писмо по изпращане на преписката в съда счита жалбата за неоснователна и недоказана, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № GPAM - 3226/23.02.2025 г., издадена от М. К. – мл. автоконтрольор към ОДМВР-Благоевград, РУ-Разлог, на жалбоподателят е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA 1404484/23.02.2025г., че жалбоподателя, на 23.02.2025г., около 17,00 часа, в обл. Благоевград, общ. Якоруда на път II-84, посока на движение от гр. Разлог към с. Черна Места и в района на КПП Якоруда е управлявал л.а. „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер] / лична собственост /. Водачът многократно поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества /НВ/ или техни аналози, с техническо средство Drug Test 5000 с инв.номер ARRС-0031 / преминал техническа проверка с протокол № *********-28000, със срок на валидност 12м., считано от 01.04.2024г./ , но отказва да бъде изпробван. Водача е сам в автомобила. Издаден талон за изследване № 0169553, връчен на 23.02.2025г. в 18,45 часа, чрез който бил уведомен, че следва до 90 мин да се яви във ФСМП-Разлог за медицинско химическо изследване, което медицинско заведение жалбоподателят не посетил.

В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., на министъра на вътрешните работи, т.1.3 областните дирекции - ОДМВР, в рамките на обслужваната територия са оправомощени да осъществяват контрол по ЗДвП, съгласно т.1.3.2 такива длъжностни лица са и „мл.автоконтрольори“. Според т.2.1 лицата, определени в т.1.3.2 могат да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН. Със Заповед № 244з-2289/04.07.2024г. на директора на ОДМВР-Благоевград - т.2 „мл.автоконтрольор II и I степен“ в РУ и сектор „пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди по чл. 171, т.1, в частност б.“б“ от ЗДвП.

От представената по делото типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-45560/11.09.2023г. на „мл.автоконтрольор II и I степен“, са видни основните длъжностни задължения. Видно от представените извадки, на 06.01.2025г., 10.01.2025г., на ответника е извършван инструктаж, относно действия на полицейските служители при ПТП, Етичен кодекс за поведение на държавните служители, Инструкция № 8121з-749/20.10.2024г., обсъждане на новите промени в ЗДвП, действия при ПЗО, Инструкция № 8121з—929/2014г. за ППД, дейности по контрол на пътното движение, посочен е маршрута на действие на полицейския служител, рег. номер на ползвания служебен автомобил и номер на техническото средство, с който е оборудван.

Видно от протокол рег. № 331р-6819/13.05.2025г. на ответника е проведено обучение в изпълнение на график, утвърден от директора на ОДМВР-Благоевград, вкл. промени в ЗДвП, промени в Наредба № 1/10.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на НВ и техни аналози, издавани документи при установяване на водач, управляващ МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда и/или НВ и техни аналози.

Съгласно посоченото в справка от НИМХ по експертна оценка на синоптичната обстановка и на наличните данни към 17 часа на 23.02.2025г. температурата на въздуха в Якоруда най-вероятно е между -1 и +4 гр. по Целзий. Според справка от началника на РУ-Разлог, представена по НАХД № 258/2025г., по описа на РС-Разлог, са им изпратени методически указания за работа с „Дрегер ДръгТест 5000“, посочено е и, че записите от „боди камерите“ се съхраняват за срок от 30 дни, след което се заличават, в съответствие с организационно-технологични правила за работа с АИС „Видеозаснемане на охранителна дейност и пътен контрол“.

С писмо рег. № 3286р-54259/22.10.2022г. директора на ГДНП разпоредил на директорите на СДВР и ОДМВР да бъдат запознати всички служители, работещи по контрол на пътното движение, срещу подпис с отговора на „Дрегер Сефти-България“ ЕООД и приложеното към него ръководство за работа с анализатор „Дрегер ДръгТест 5000“ и бъде заложено като тема в Учебната година начина за работа с анализатора, с цел опресняване и утвърждаване знанията на служителите.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От приложените и горецитирани Заповеди на директора на ОДМВР – Благоевград и на министъра на вътрешните работи, може да се направи извод, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОДМВР - Благоевград. Следователно към датата на издаване на обжалваната Заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й.

Нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП, действието на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е “до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца“. В съответствие с нормата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземване на свидетелството за управление. В чл.20 от Наредба № I-157/01.10.2022г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/ са изброени лимитативно основанията за отнемане на СУМПС: влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС”; заповед за прилагане на принудителна административна мярка; съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

В чл. 24 от Наредбата са регламентирани основанията за връщане на отнетите свидетелства за управление, като едно от тях – т.5 е изтичане на осемнадесетмесечен срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, въз основа на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността му. Съвместното тълкуване на горепосочените разпоредби води до извода, че СУМПС фактически се изземва при установяване на нарушението, като свидетелството се отнема от водача на МПС, на основание наложената ПАМ, до влизане в сила на НП, присъда или споразумение, но за не повече от 18 месеца, като след влизане в сила на НП, присъда или споразумение, отнемането на свидетелството продължава във връзка с изпълнението на вече наложеното наказание - лишаване от право да се управлява МПС. Следователно, под израза “до решаване на въпроса за отговорността му”, употребен в чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, законодателят има предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение, или влизане в сила на присъда/споразумение, или изтичане на срока на наложено с присъда/споразумение наказание “лишаване от правоуправление“.

Крайният момент, до който отнемането може да продължи, по аргумент от чл. 24 от Наредбата, е изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че НП, присъда или споразумение влезе в сила в рамките на 18-месечния срок от отнемането, или изтичане на 18-месечен срок от отнемането, ако в рамките на този срок НП, присъда или споразумение не влезе в сила.

Следва да се отбележи, че решаването на въпроса за отговорността на водача в административнонаказателно/наказателно производство с влязъл в сила акт не прави издадената заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна, а е само основание за отпадане на наложената принудителна мярка, като се вземе предвид нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която изисква преценка за съответствие на издавания акт с материалния закон към момента на издаването на акта, което в случая е налице.