Определение № 3816 от 25.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3816 гр. София, 25.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20258002100698 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д., чрез пълномощника адв. П. Й., против решение № 6377/20.11.2024 г. по в.гр.д. № 1584/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е потвърдено решение № 20063767 от 10.03.2021 г., постановено по гр.дело № 63746/2019 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу „АББ България“ ЕООД, искове с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на решение № 2293 от 20.05.2019 г., постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, и допълнително решение № 3388/24.07.2019 г. постановено по същото дело, като неоснователни.

В касационната жалба е обективирана и частна касационна жалба на А. Д. Д., чрез пълномощника адв. П. Й. против решение № 6377/20.11.2024 г. по в.гр.д. № 1584/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставил без уважение като неоснователна частната й жалба срещу определение от 26.10.2021 г. постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.дело № 63746/2019 г. по описа на Софийски районен съд. В тази част въззивното решение има характер на определение, постановено по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът поддържа, че в обжалваната част решението е недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – 1 основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Първото основание е бланкетно заявено, т.е без конкретни доводи, обуславящи недопустимост на постановеното въззивно решение. Във връзка с второто са наведени оплаквания, че въззивният съд не се е произнесъл по всички наведени доводи и възражения във въззивните жалби и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, т.е. за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е формулиран процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка съвкупно и поотделно доказателствата и обсъди защитните тези на въззивника, включително и да отговори на доводите и възраженията, развити в жалбите му, при съблюдаване на очертаните с въззивните жалби предели на въззивното производство. Поддържа се, че при постановяване на решението, въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС, обективирана в в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК и конкретно посочени в касационната жалба решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В изложението са формулирани и въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззвния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК, а именно: 1/ Кога следва да се подпише съдебен акт – веднага при постановяването му (чл. 235 и чл. 236, ал.

3 ГПК), преди изпращането му на страните по делото и преди отбелязването му в регистъра на публичните решения или е допустимо подписването му да става месеци по-късно, когато въпросът за редовността, нищожността на съдебния акт е поставен за разглеждане в друг съд, на друго правно основание;

2/ Кой е първоначалният момент, от който следва да се установява нищожността на постановен съдебен акт – първото действие – представянето на неподписан съдебен акт на двете страни в процеса или представянето на актовете на двете страни в последното заседание в производството по чл. 270, ал. 2 ГПК, в което производство се иска от съда прогласяване на тяхната нищожност; 3/ Допуска ли материалният и процесуалният закон изпращането на неподписан съдебен акт на страна в процеса? Ако да – в кои случаи; 4/ Следва ли недопустимия и неоснователен отказ да се изпрати заверен препис от постановен, неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поискан служебно от друг съд по повод на съдебен спор, по който поисканият заверен препис от акта е с преюдициално значение за спора, да се разглежда като липса на такъв; 5/ Съдебни актове, които не са издадени в законоустановената форма /не е подписан от нито един от членовете му и липсва отбелязване за причините за неподписването му от член на състава, който го е постановил/, нищожен ли е; 6/ Упражнило ли е дружеството „АББ България“ ЕООД правото си на отговор в допустимите съгласно чл. 131 ГПК срокове;

Във връзка с частната касационна жалба, съдържаща се в касационната жалба се поставя въпроса „Дължат ли се разноски на адвокат, 2 който не е изпълнил регламентираните в ЗОДДФЛ и Наредба за отчитане на продажбите в търговските обекти, т.е. не е представил договор за правна помощ на индигирана хартия от адвокатски кочан“. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за дължимостта на разноските на ответната страна, противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК.

Насрещната страна – „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. Е. И., поддържа становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Развити са и съображения за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

За да потвърди решението, с което са отхвърлени исковете по чл.270, ал.2 ГПК, въззивният съд е приел, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като и правните му изводи са правилни и обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Приел е, че доводите във въззивната жалба са общи, а по същество са изцяло неоснователни, като във връзка с тях въззивният съд е изложил следните съображения: Предмет на разглеждане по делото са искове с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на решение № 2293 от 20.05.2019 г., постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, и на допълнително решение № 3388/24.07.2019 г. постановено по в.гр.дело № 208/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с твърдение, че същите не са подписани от нито един от членовете на въззивния съдебен състав, включително и от съдиятадокладчик по делото. Приел е за безспорно установено по делото, че основното решение е подписано от всички членове на съдебния състав, а допълнително решение е подписано от двамата членове на съдебния състав /съдия Владимир Ковачев и съдия Атанас Иванов - съдия-докладчик по делото/, но не и от председателя на съдебния състав - съдия Величка Борилова, като не е направено отбелязване, съгласно чл.236, ал.3, изр.2 ГПК от председателя или старшия съдия върху решението за причините за това.

При така установените факти, въззивният съд е посочил в мотивите си, че легално законово определение за нищожност на решението липсва както в отменения Граждански процесуален кодекс - чл.209 ГПК /отм./, така и в новия ГПК - чл.270, ал.1 ГПК, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Според правната теория и съдебната практика, нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Приема се, че липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в 3 писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Доколкото нищожният съдебен акт е засегнат от най-тежката форма на порочност, заинтересованата страна може да релевира нищожността на съдебното решение и чрез възражение, а при обжалване съдът следи служебно за валидността на акта. В съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е решението, което е постановено от ненадлежен орган; от орган, функциониращ в ненадлежен състав; извън пределите на правораздавателната власт на съда; неизготвено в писмена форма или неподписано; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация; което е толкова неясно и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване /така: ТР № 1 от 10.02.2012 г. по тълк.дело № 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 810 от 17.10.2008 г. по гр.дело № 2895/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 432 от 26.10.2010 г. по гр.дело № 826/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. Това са критериите, по които се извършва преценката за валидност на съдебния акт - както в рамките на провеждан инстанционен контрол, така и в процес по чл.270, ал.2 ГПК. На следващо място, въззивният съд е посочил, че нищожно е само онова решение, което не отговаря на изискванията за валидност на съдебния акт, тоест което не е постановено от надлежен орган, или този орган не е функционирал в надлежен състав, или не е действал в пределите на правораздавателната власт на съда, или не е изготвено в писмена форма или решението е неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече дори при тълкуване. Нищожно е и онова съдебно решение /съдебен акт/, което не е подписано от съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав, като неподписването се дължи на отказ на съдиите да го подпишат.

Пропускът да се подпише решението не води до неговата нищожност - такова решение е само незавършено, защото подпис може да се положи винаги, дори и когато решението е обжалвано и то на това основание, но само при условие, че лицето има съдийска правоспособност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.02.2012г. по тълк.дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за органите на съдебната власт, обявеното по реда на чл.189, ал.3, изр.2 ГПК /отм./ и чл.236, ал.3, изр.2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. Когато член на състава не може да подпише решението, председателят на състава следва да отбележи причините за това, а когато не може да бъде подписано от председателя, това се прави от старшия член. Както е посочено в цитираното тълкувателно решение, законът не прави разлика между причините за неподписването - в периода от формиране на волята на състава при тайното съвещание до изготвянето на писмения текст на акта е възможно да настъпят различни факти, които препятстват полагането на подписите. Тези факти може да съставляват както обективна причина - смърт, телесна повреда, психично 4 разстройство и пр., така и субективна – нежелание да се положи подпис от съдия, взел участие при формиране волята на съда. За валидността на съдебният акт е без значение дали съдията, взел участие при формиране на волята на съдебния състав не може да положи подписа си поради причина от физическо естество /смърт, телесна повреда, психично разстройство/, поради причина от правно естество /пенсиониране, напускане на длъжността съдия/ или поради преминаването му на работа в друг съд. Естеството на причината е правно ирелевантно, тъй като волята на съда е надлежно формирана при гласуването в тайното заседание и надлежно удостоверена с подписите на двама съдии. На следващо място, въззивният съд е посочил, че това тълкувателно решение не е в противоречие с т.15 на ППВС № 1/1985г., която хипотезата касае случаите, когато поради пропуск съдебният акт не е подписан от член на съдебния състав, в който случай делото трябва да се върне на първата инстанция за отстраняване на недостатъка, а само отказът да бъде подписан прави акта нищожен. Видно от мотивите по т.15 на ППВС № 1/1985 г. е, че е разгледан случай, при който към делото е приложен проект за протокол или решение, неподписан от съответния член на съдебния състав, взел участие в разглеждане на делото в открито заседание и в постановяване на решението, без да е направена забележка по чл.189, ал.3 от отменения ГПК, аналогичен на който е чл.236, ал.3 ГПК. В такива случаи съдебният акт не е завършен и трябва да се предложи на неподписалия да подпише решението /протокола/ или да се отбележи причината за неподписването. С полагане на съответния подпис съдебният акт става редовен и само при отказ от неподписалия член на съдебния състав да го подпише е налице основание за обявяване на обжалваното решение за нищожно.