Решение № 1132 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20241110215130 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ***, против наказателно постановление /НП/ № 744968-F746661/22,12.2023г., издадено от К.Н.К - Началник на отдел "Оперативни дейности"-Бургас, Дирекция “Оперативни дейности" в ГД “Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

(петстотин лева), за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление, намирайки същото за неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че дружеството-жалбоподател е използвало електронна система с фискална памет (ЕСФП), чрез която е отчело като получена процесната доставка, поради което съгласно нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС не е имало задължение да подаде информация за същата и чрез квалифициран електронен подпис по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Посочва се, че в този смисъл е и разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ. Изтъква се, че фактът на отчитането на доставката чрез ЕСФП е бил отразен и в самото НП. По изложените съображения се иска 1 отмяна на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - началник на отдел "Оперативни дейности“Бургас, в Главна дирекция “Фискален контрол" на НАП, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

"ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ***, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 69, Офис Кула Инфинити Тауър, ет. 17, с управител Иво Гуидо Хоскенс.

На 28.11.2023 г., около 10:00 часа, била извършена проверка от служители при ЦУ на НАП, включително свид. Б. С. - главен инспектор по приходите, в обект - бензиностанция „Лукойл“, находяща се на Автомагистрала „Тракия" – 88 км Север, стопанисвана от "ЛУКОЙЛБЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ***.

В хода на проверката било установено, че на 05.10.2023 г е била извършена доставка на 17940 кг. газ пропан - бутан, с код по КН 27111900 по АДД с УКН 0000000008086959/04.10.2023г. предназначено за продажба от обект за крайно разпространение – посочената бензиностанция, стопанисвана от дружеството-жалбоподател. За извършената доставка в обекта била декларирана доставка от въведеното в обекта ЕСФП и издаден служебен бон №0240816/05.10.2023г. и доставка по нивомер със служебен бон №0240761/05.10.2023г. за 1547 кг. газ пропан-бутан. Контролните органи установили, че доставчикът „Синергон Петролиум" ООД с ЕИК 200857714, е декларирал същата доставка, чрез издаването на АДД с УКН 0000000008086959/04.10.2023г. При извършена справка в информационна система „Контрол на горивата", проверяващите констатирали, че от страна на получателя на доставката "ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД не били подадени данни в НАП за потвърждаване на полученото гориво на 05.10.2023г., чрез подаване на Електронен документ за получаване (ЕДП). Резултатите от проверката били обективирани в Протоколи за извършена проверка серия АА № 0155413/26.10.2023 г. и № 0155419/28.11.2023 г.

Въз основа на посочените констатации свид. Б. С. съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН cep. AN № F746661/04.12.2023 г. за нарушение по чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл.

118, ал. 10 от ЗДДС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на 2

МФ, вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на свидетеля Б. С., както и писмените доказателства - Протоколи за извършени проверки серия АА № 0155413/26.10.2023 г. и № 0155419/28.11.2023 г.; служебни бонове; складови разписки; Експедиция по заявка за газ № 20674/05.10.2023г.; акцизни данъчни документи; нареждания за експедиция; Заповед № 445/16.06.2023 г., Заповед № 376/02.08.2021 г. и Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 г. за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства, както и показанията на свид. Б. С., който дава подробни сведения относно извършената с негово участие проверка на процесния търговски обект и направените констатации, като изложеното от него съответства напълно на приложените по делото писмени доказателства. Доколкото приобщената по делото доказателствена съвкупност е еднопосочна и разкрива в цялост относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства, то не се налага подробно аналитично обсъждане на доказателствата по делото (арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазване на процесуалните правила, намира, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН), при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на изискванията на чл. 42, ал.

1, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – съдържат описание на нарушението, мястото и датата на извършването му, посочени са нарушените законни разпоредби.

Съдът не констатира наличието на непълнота при излагане на фактите и обстоятелствата по случая. Обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението, са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява то. Наред с това е налице и съответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

3

С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. чл. 118, ал.10 от ЗДДС. Съгласно този текст данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. С основание в жалбата се посочва, че с разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС от това задължение е изключен получателят за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет /ЕСФП/. Продължение на това правило е уредбата, съдържаща се в чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, която изрично сочи, че получателят по доставки на течни горива подава електронен документ за получаване /ЕДП/, с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Следователно обектите с ЕСФП подават данни за доставените количества горива чрез въвеждането им в ЕСФП. В оспорения административнонаказателен акт е констатирано, че търговския обект използва електронна система с фискална памет и че процесната доставка е била декларирана от дружествотожалбоподател с подаването на данни чрез ЕСФП. Следователно, стопанисваната от "ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД бензиностанция, в която е получена процесната доставка, използва ЕСФП, като дружеството е декларирало доставката посредством тази система. За него не е възникнало задължение за подаване на Електронен документ за получаване (ЕДП), съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС и чл.

59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което съдът намира, че не е осъществен съставът на административно нарушение на чл.

59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Само за пълнота следва да се посочи, че е без значение дали декларираното количество по получената доставка съответства на действителното такова, доколкото спрямо жалбоподателя не е повдигнато такова административнонаказателно обвинение.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на правния спор и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в принципен план, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, но доколкото с жалбата се иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, а във връзка с делото на жалбоподателя не е предоставена правна помощ от такъв, нито пък са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за адв.

Александър Величков за изготвяне и депозиране на жалбата срещу НП, то това искане се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, 4

Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 744968-F746661/22,12.2023г., издадено от К.Н.К - Началник на отдел "Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция “Оперативни дейности" в ГД “Фискален контрол" на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 от ЗДДС, вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС на "ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5