Решение № 832 от 24.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100902380 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Ищецът „Изток Плаза Инвест“ ООД твърди, че на 21.03.2023 г. между него, като възложител, и ответника „ПЕРО 1“ ЕООД, като изпълнител, бил сключен договор за изработка, по силата на който последният се задължил да изпълни строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Многофункционална сграда с офиси, хотел, жилища, ателиета, ресторанти, подземни гаражи и трафопост“, изразяващи се в сухо строителство /двоен под в готов вид/ и довършителни дейности на тяло А, Б, В, Г, Д и Е на обекта, обособени в три етапа. По силата на договора ответникът извършил и СМР, изразяващи се в залепване на 480 кв.м широкоформатни плочи „Laminam“ по фасадите на ъгловите тераси на тяло Д на процесната сграда. Работата била изпълнена и приета от възложителя, което било удостоверено в подписани от страните протоколи обр. 19. За облицовката на фасадата било заплатено възнаграждение в размер на 27 603,60 лева без ДДС по издадени от „ПЕРО 1“ ЕООД 4 броя фактури № 415/15.06.2023 г., № 418/21.06.2023 г., № 421/14.07.2023 г. и № 428/24.08.2023 г. В уточнитената молба от 30.10.2024 г.

/л. 211 и сл. от делото/ ищецът сочи, че на 07.09.2023 г. било установено, че на етаж 17, на ъгъла на фасади А и Д една от поставените плочи се отлепила, а на 04.10.2023 г. – и втора. На 17.10.2023 г. бил проведен оглед на място от служители на „Хенкел България“ ЕООД - производител на лепилото, използвано за монтажа на плочите. Констатациите били описани в писмено становище, според което причина за отлепването на плочите бил неправилният монтаж. Гърбът на плочите и основата не били грундирани, лепилото не било полагано чрез цялостно пълноплощно обмазване на гърба на плочите и на основата с цел осигуряване на 95-100% контактна площ.

Отстраняването на неравностите в основата - където такива били налице 1 следвало да бъде извършено с подлепване на допълнителен слой аклвапанел, а не с лепило, както било направено. На 18.10.2023 г. бил извършен оглед и от ръководителя на проекта инж. М.Р., от лицето, осъществяващо инвеститорски контрол Т.К., и представител на строителния надзор. В съставения от огледа протокол били констатирани описаните по-горе недостатъци на работата.

Били дадени предписания за демонтаж на всички поставени широкоформатни плочи по ъгловите тераси на тяло Д, както и извършване на повторен монтаж при спазване на технологичните правила. Изпълнителят бил уведомен за недостатъците на 19.10.2023 г. и поканен да ги отстрани, но не сторил това.

Ето защо ищецът сключил с „ГБС ПЛОВДИВ“ АД договор за изработка, по силата на който на посоченото лице било възложено да извърши демонтаж на всички 480 кв.м плочи, монтирани от ответника, почистване на стените и плочите, както и повторното им полагане на фасадата при спазване на технологията на производителя. За изпълнение на тази работа ищецът заплатил възнаграждение от 57 265,20 лева без ДДС. Предвид изложеното ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата 57 265,20 лева /29 279,23 евро/, представляваща стойността на сторените разходи за отстраняване на недостатъците. Претендира разноски.

Ответникът „ПЕРО 1“ ЕООД оспорва процесните СМР да му били възложени по договора от 21.03.2023 г., като поддържа, че били предмет на отделно, последващо съглашение между страните. За изпълнение на възложената работа ищецът доставил лепило „Ceresit CM 17“, произвеждано от „Хенкел България“ ЕООД. Поискал и плочите да се монтират чрез залепване и да бъдат „идеално прави“, като на изпълнителя била представена монтирана от трето лице плоча, която следвало да служи за модел. Поддържа, че и при възлагането, и в хода на изпълнение на СМР предупредил възложителя, че избраната от него технология за поставяне на плочите /с лепило/ не била подходяща. С нея нямало как плоскостите да се монтират по начин, че да не се отлепят, предвид височината и разположението на сградата, както и основата, върху която следвало да се поставят /която била неравна, а плоскостите от аквапанел не били и достатъчен брой, за да задържат и широкоформатните плочи „Laminam“/. Изпълнителят предложил на възложителя монтажът на фасадните плочи да се извърши чрез полиуретанови профили. Завил му и че това била единствената подходяща технология за изпълнение на възложените СМР. Въпреки предупреждението възложителят поискал плочите да се залепят с доставеното от него лепило. Поради това и доколкото ответникът извършил СМР съобразно поръчката, не следвало да отговаря за вредите вследствие отлепването на плочите. Оспорва наличието на недостатъци. Освен това, поддържа, че възложителят не осигурил и контактен грунд от вида, описан в становището на „Хенкел България“ ЕООД.

Оспорва ищецът да претърпял вреди в посочения в исковата молба размер липсвали твърдения и доказателства за плащане на възнаграждение на „ГБС ПЛОВДИВ“ АД към момента на предявяване на иска. Не била налице и необходимост от демонтаж и повторен монтаж на цялото количество фасадни плочи. Възнаграждението по договора с третото лице надвишавало средните пазари цени. Предвид изложеното моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

Съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят по договор за изработка се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, възложителят може да иска поправяне на работата в подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението.

Предявеният иск се основава на втората хипотеза на чл. 265, ал. 1 ЗЗД ищецът иска осъждане на ответника да заплати разходите, необходими за поправката на некачествено изпълнена работа, установена след нейното приемане.

Договорът за изработка е консенсуален, неформален, като за сключването му е достатъчно постигането на съгласие относно съществените елементи – предмет и цена. Съгласието може да е изразено както изрично, така и чрез конклудентни действия, в това число с приемане на работата от възложителя.

С протоколно определение от 23.10.2024 г. за безспорни между страните са обявени следите обстоятелства: че ищецът е възложил на ответника извършване на строително-монтажни работи - залепване на 480 кв.м широкоформатни плочи „Laminam“ по фасадите на ъгловите тераси на тяло Д на обект „Многофункционална сграда с офиси, хотел, жилища, ателиета, ресторанти, подземни гаражи и трафопост“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор № *** кв. 90, м. „Изток – Изток част 1 и част 2“, район „Изгрев“, гр.

София; че работата е изпълнена от ответника и приета без възражения от възложителя, за което са съставени 4 протоколи обр. 19 – от 16.06.2023 г., от 21.06.2023 г., от 04.07.2023 г. и от 24.08.2023 г. /представени към исковата молба/; че е заплатено уговореното за тази работа възнаграждение в размер на 27 603,60 лева без ДДС и 32 668,70 лева с вкл. ДДС, съгласно издадени от изпълнителя 4 броя фактури № 415/15.06.2023 г., № 418/21.06.2023 г., № 421/14.07.2023 г. и № 428/24.08.2023 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

Предвид изложеното, установява се наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ищецът е възложил на ответника описаните в протоколите обр. 19 СМР срещу възнаграждение в размер на сумите по издадените фактури. Доколкото процесната претенция не произтича от съдържанието на договора от 21.03.2023 г. /например не е с предмет уговорена в този договор неустойка/, ирелевантно е дали клаузите му обвързват страните по отношение на процесните СМР.

Не се спори, а и от писмените, гласните и веществените доказателства се установява, че ищецът е възложил монтажът на широкоформатните плочи „Laminam“, доставени от него, да се извърши чрез залепването им върху вече поставена на фасадата /не от ответника/ основа от аквапанел. За изпълнение на работата възложителят е доставил и лепило „Ceresit CM 17“, произвеждано от „Хенкел България“ ЕООД, с което лепило плочите са монтирани на фасадата на процесната сграда. Възложителят доставил и грунд – бетонконтакт. От показанията на свидетелите /вкл. доведените от ответника/ се установява, че действително на изпълнителя е показана мостра на плоча, за която възложителят е твърдял да е залепена с лепило. Тъй като е била монтирана, не е могла да се установи използваната за поставянето й технология. Според показанията на свидетеля Т.К. - инженер инвеститорски контрол на процесния обект, на изпълнителя е указан лично от него следният начин за поставяне на 3 плоскостите: 1/ почистване от прах на основата и на плочата; 2/ поставяне на грунд на основата и на плочката; 3/ поставяне на лепило на двоен гребен – и на плочата, и на основата. Според свидетеля Т.И. - едноличен собственик на капитала и управител на „ПЕРО 1“ ЕООД към момента на сключване и изпълнение на договора, технология не е показана, но изпълнителят е монтирал плочите съгласно изискванията на производителя. Съдът кредитира показанията на Т.К., защото се подкрепят от тези на доведените от ответника свидетели Б.Д. и Д.И.. Макар в част от показанията Б.Д. да сочи, че не им е указан начин за поставяне на плочите, в хода на разпита неколкократно е заявил, че възложителят е искал „двоен гребен“. Свидетелят Д.И. също заявява, че възложителят е показал начина, по който следва да се поставят плочите. Установява се от показанията на всички свидетели на ответника, че възложителят е искал плоскостите да са под ъгъл 90 градуса спрямо пода на терасите, както и да има фуга от 2 милиметра между плочите /по отношение на големината на фугите свидетелят К. заяви, че не е сигурен, а свидетелите на ответника са категорични относно този факт, поради което съдът кредитира именно техните показания/. Не се доказва възложителят да е възложил на изпълнителя да изравнява неравностите в основата чрез поставяне на допълнително лепило „на топки“. Свидетелят Т.К. е категоричен, че не е указвал неравностите в основата да се компенсират по този начин. Според Д.И., след като на Т.К. е обяснено, че няма друга опция, последният се е съгласил да се поставят чрез допълване на разстоянието с лепило „на топки“.

От това следва, че начинът за изправяне на основата не е указан от ищеца, а е решение на изпълнителя.

От показанията на Т.К. и В.С. /технически ръководител на обекта в друга негова част – тяло А, Б и В/ се установява, че около месец след приемане на работата първо се е отлепила плоча на 17-ия етаж на сградата, а след това и други. Според показанията на свидетелите Т.И. и Т.К. ищецът е уведомил управителя на ответника за първоначално отлепената плоча, след което изпълнителят я е поставил отново. От показанията на свидетеля К. се установява, че след отлепването и на други плоскости съвместно със служители на „ПЕРО 1“ ЕООД е извършен оглед, като е установена нужда от цялостна преработка на СМР – демонтиране и повторен монтаж. Тези показния се подкрепят и от показанията на свидетеля Т.И., според които, след като са залепили отново паднали плочи, управителят на ищеца М. поискал от него да се демонтират всички плочи и да се монтират повторно, но И. отказал.

От показанията на Т.К., както от представените и от двете страни становища на производителя на лепилото се установява, че на 17.10.2023 г. е извършен оглед на обекта от служители на „Хенкел България“ ЕООД, като е констатирано в писмено становище от същата дата, че не е спазена технологията на поставяне. Тук следва да се посочи, че представеното от ищеца и представеното от ответника становище на „Хенкел България“ ЕООД се различават по съдържание единствено в частта по т. 1 /в становището, представено от ответника, е включена допълнителна точка/, както и относно вида на лепилото, което следва да бъде използвано /виж л. 40 и л. 123/. Видно от представения от ищеца протокол /л. 138, 139/, на 18.10.2023 г. е извършен оглед на работата от ръководителя на проекта инж. М.Р., от лицето, осъществяващо инвеститорски контрол Т.К., и представител на строителния надзор. В съставения от огледа протокол са констатирани недостатъци на работата – неспазена технология на залепване, вследствие на което плочите падат. Дадени са предписания от строителния надзор за демонтаж на всички 4 поставени широкоформатни плочи по ъгловите тераси на тяло Д, както и за извършване на повторен монтаж при спазване на технологичните правила.