Определение № 444 от 28.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Варна, 28.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно търговско дело № 20263001000354 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № при ДОС 4705/19.06.2026 г. подадена от М. Д. К., представлявана от адвокат Е. Д.-А. против Определение № 282/04.06.2026 г. постановено по търг. дело № 36/2026 г., на ДОС, в частта, с която съдът, на осн. чл. 214 от ГПК, не е приел за съвместно разглеждане в производството, въведен в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, евентуален иск за унищожаване на договор за аренда от 22.01.2025 г., на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на определението в обжалваната част, като основното възражение на страната е свързано с неправилното приложение от първата инстанция на нормата на чл.

372, ал. 1 ГПК. Намира, че в настоящата хипотеза отправеното искане до съда остава непроменено – прогласяване недействителност на въпросния договор, промяната засяга единствено юридическия факт, от който се черпи правото.

Отделно от това сочи, че процесуалната норма на чл. 372, ал. 2 ГПК изрично дава възможност на ищеца с депозирането на ДИМ да поясни и допълни исковата молба, както и да измени предявения иск. Позовава се на принципа за процесуална икономия в случай на разглеждане на двете претенции. По тези причини се иска отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал .1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по спора, в който се поддържа теза за неоснователност на депозираната частна жалба.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав прие, че частната жалба е редовна.

В Определение № 282/04.06.2026 г. на ДОС е възприета обжалваемост на акта в оспорената с частната жалба част, който извод не кореспондира с този на въззивната инстанция. Частната жалба е недопустима по следните 1 съображения:

В образуваното производство по т.д. № 36/2026 г. по описа на ДОС са предявени, в условия на евентуалност установителни искове от М. Д. К. против „ЕВРОАГРО“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за аренда от 22.01.2025 г., вписан в Служба по вписванията – гр .Каварна с акт № 40, том 1, вх. Рег. № 103 от същата дата, на няколко посочени основания по чл. 26 от ЗЗД.

В допълнителната искова молба ищцата е въвела в условията на евентуалност нов конститутивен иск за унищожаемост на горепосочения договор, на осн. чл. 31, ал.1 от ЗЗД. С атакуваното определение съдът е отказал да приеме иска за съвместно разглеждане.

Определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези . В първата от тях - чл.274, ал.1, т. 1 от ГПК попадат тези, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. В този случай жалбата е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не може да бъде преодолян. Във втората хипотеза попадат тези по чл. 274, ал.1 т.2 от ГПК - онези актове, чието обжалване е изрично посочено в закона. От инстанционен контрол по правило са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение (така и разрешението дадено в ТР 5/2015 по ТД 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Определението на съда по чл. 214 ГПК не фигурира сред посочените в чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК, доколкото законът не предвижда изрично неговата обжалваемост.

Следователно, обжалването на определението е допустимо само когато то има характер на преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Пример за такова е определение, с което на осн. чл. 214 от ГПК е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен (виж т.7б на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Извън тази хипотеза, определенията по чл. 214 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба.

Преценката на първостепенния съд, че е предявен нов иск, наред с първоначалните би следвало да доведе до отделянето му в отделно производство с оглед материалноправните правозапазващи последици от предявяването му, но независимо, че ДОС не е постановил отделянето му, това не води до обжалваемост на акта по чл. 214 от ГПК, по изложените мотиви.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 354/2026 г. по описа на Апелативен съд Варна, поради недопустимост на подадената частна жалба, с 2 вх. № при ДОС 4705/19.06.2026 г. .

Определението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3