Протокол № 591 от 09.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 591 гр. Благоевград, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов при участието на секретаря Катерина Пелтекова

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Узунов Гражданско дело № 20241200100454 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът, редовно призован – лично и с адв. Г., редовно упълномощена.

За ответника Прокуратурата на Р България, редовно призована – явява се прокурор Филипов.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид редовното призоваване и становищата на страните, намира че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

АДВ. Г.: Поддържам твърденията изложени в исковата молба.

Поддържам искането за присъждане на обезщетение, по основание и размер, посочени изрично в исковата молба. Моля да бъдат приети доказателствата, които сме приложили с исковата молба. Нямам против проектодоклада на съда. Имам едно допълнително доказателствено искане, като моля да се допусне комплексна съдебно-медицинска експертиза, за което съм подготвила в писмен вид въпросите към експертизата. Считам, че е основателно искането, с оглед изложеното, като представям въпросите и за ответната страна. Считам искането за основателно, тъй като чрез него могат да се изяснят тези твърденията, които сме изложили досежно психичното и физическото състояние на ищеца, както и приложените медицински документи, за да бъдат изследвани и да бъдат изяснени тези обстоятелства, и дали имат връзка с 1 воденото разследване, като съм посочила и началната дата, като начало за периода до прекратяването, и съответно ако се наложи ще помоля да ми се даде възможност за поставяне и на допълнителни въпроси към комплексната експертиза. Водим двама свидетели, а именно Ц.В.Д. и Н.Б. С..

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам основателността на исковата молба, по основание и размер, така както съм изложил и в отговора си по реда на чл. 131 от ГПК. По отношение на доказателствените искания, правя такова доказателствено искане, каквото съм посочил също в отговора на исковата молба, а то е ищецът да даде обяснение за претърпените от него неимуществени вреди. Нямам възражение по отношение на констатациите в доклада на съда. Досежно направените доказателствени искания на ищеца, с оглед формулираните от тях претенции, считам искането за комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза за основателна, като в тази връзка бих искал да ми се даде възможност да се запозная с въпросите и евентуално и аз да формулирам някои въпроси в тази посока, при запознаване с въпросите от страна на адв. Г.. Не възразявам да се допуснат водените от ищеца свидетели.

АДВ. Г.: При необходимост ще поискам и назначаване на съдебносчетоводна експертиза, в случая ако не бъде приет размера на имуществените щети. Представили сме документи, които касаят закупуването на медикаменти. Тъй като в писмения отговор се оспорва това твърдение като цяло, а ние имаме документи, досежно размера на медикаментите, които са допустими за възстановяване на здравословното му състояние или поддържането му към по-добро, в този процесен период, моля да бъде допусната и съдебно-счетоводна експертиза, която след като бъде извършена съдебно-медицинската, да даде заключение досежно размера за изразходваните финансови средства за поддържане на здравословното състояние.

ПРОКУРОРЪТ: Възражението ми е в тази насока, касае се за аритметичен сбор и тук съществен е въпросът, ако има медикаменти към какво заболяване са относими, което счетоводителят не може да каже, съответно ако това бъде посочено и бъде намерена връзката, лесно може да се направи сбора.

Съдът като съобрази становищата на страните, счита че липсва процесуална пречка за обявяване на проектодоклада за окончателен. Водените от ищеца свидетели следва да се допуснат и изслушат в днешното съдебно заседание. По въпроса за комплексната съдебно-медицинска експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе допълнително, след като се изслушат свидетелските показания в днешното съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОБЯВЯВА проектодоклада за окончателен, материализиран подготвително определение от закрито заседание № 938/23.08.2024 г.

С.. в

ДОПУСКА в качеството на свидетели водените от ищеца Ц.В.Д. и Н.Б.

Снема се самоличността на свидетелите:

Ц.В.Д.: 62 г., омъжена, неосъждана, съпруга на ищеца.

На свидетеля се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.

СВИД. Д.: Желая да бъда свидетел по делото.

Н.Б. С.: 65 г., вдовица, неосъждана, без родство със страните по делото.

На свидетелите се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от НК, за което дадоха обещание да казват истината.

От залата се извежда свид. С..

СВИД. Д.: Съпруга съм на ищеца, желая да бъда свидетел. Това се случи на 22 май. Аз работя в детска градина и в 10,00 часа със съпруга ми се разделяхме на вратата, той тръгна на кафе, а аз тръгнах за работа. Отидох в детската градина и тъкмо да изведем децата навън и реших да се обадя на мъжа ми, имаме навик да се чуваме. Звъня, не ми вдига телефона, звъня и не ми вдига, после пак и пак не ми вдига. Никога не съм си мислела, че нещо може да му се случи, помислих си в този момент най-лошото, че може да е станало нещо. По едно време ми се обади сина ми. Каза ми „майко, спокойно, татко са го задържали на входа на ЗМК, на земята е и са му сложили белезници“. Действително след това веднага видях снимката в медиите. Той беше на земята, с белезниците, всичко беше заснето. Веднага помолих директорката да ме освободи, защото ние живеем на една улица, работя и живея близо. Исках да се преоблека и да видя какво става. В този момент синът ми го видях с колата отгоре. Аз бях по престилката, с работното ми облекло. На вратата гледам трима човека, които не ги познавам. Исках да отключа портата, входната врата на двора. Те ме питаха коя съм, аз им казах, че тук живея. Питаха ме каква съм на Н. Д., аз им казах, че съм съпругата.

Казаха ми, че не мога да вляза вътре. Аз ги питах защо, а те взеха да ми обясняват, че мъжът ми е задържан, щял да дойде след час и половина, тогава щели да го доведат. Тогава имаме право, след като къщата се води на негово име. От телефона ми видях снимка, пишеше „Задържаха топ ченгето“.

Първото нещо, което ми излезе в новините по Интернет беше точно тази статия. На снимката той беше настрани, лицето му се виждаше. Веднага под снимката имаше коментари на хората. Хората, които бяха пред дома ни казаха, че са от НСлС София. Бяха трима човека. Отвън бяха тримата, после дойдоха вкъщи още 4 човека, когато го доведоха. Помолих ги да си вляза, казаха ми, че не може и останахме пред входната врата да чакаме. Това беше към 10:30 ч. – 3

10:45 ч. най-късно, а те дойдоха към 13,30 ч. Дойдоха освен четиримата и двама други, които бяха маскирани. Влязохме на двора, стана ми лошо, единият отиде до магазина, наплиска ме с вода, през това време дойде и снахата. Казаха на К. да отвори. Дадоха ключовете, той отвори. Преди да отвори един от тях започна да рита по вратата. Мъжът ми каза „Недей така, ще отключим, спокойно“. Влязоха вътре, мен не ме пуснаха вътре. Той влезе с четиримата цивилни и двете момчета, които бяха маскирани, само очите им се виждаха. Като отвориха вратата, влязоха маскираните с останалите цивилни.

Аз бях отвън. Съседите се бяха струпали отвън на вратата. Там бяха журналисти, съседи. Имаше много хора на улицата ни, тя е оживена, там е и детската градина, дойдоха родители, които си взимат децата на обяд. Влязоха вътре да правят обиска от мазето до тавана. Обиск се направи. През това време на мъжа ми му стана лошо, вдигна кръвно 200. До момента К. не е имал никакво кръвно. Беше с диабет, бяха го вкарали в рамките между 6 и 7, и докторката казваше, че ако си остане на тази позиция ще му спре лекарствата.

От тогава не заспива преди 02:00-03:00 часа, а пък с него и не може да се комуникира. Внуците, близнаци, пищяха, тогава бяха на три години и половина. Тримата мъже, цивилните, бяха пред нас около 10:40-10:45 часа.

Още като доведоха съпруга ми му стана лошо. Аз питах дали трябва адвокат, влязох на двора, сложиха ми стол, снахата седна до мен. Аз чух следователката да казва да дадат апарата да му измерят кръвното. Тя извади неин апарат, каза че кръвното му е 200. Казах да му се измери захарта, имаме машинка за измерване на захарта, отчете 26 захар. Тя се обърна да пита дали друг път е правил така, опасявахме се да не получи инсулт или инфаркт. Вътре ми бяха счупили преградите на гардероба. Бяха счупили всичко в мивката, както са сваляли отгоре багажа. Обискът продължи до вечерта. Те бяха до 19:00 часа у нас, цял ден. Питах дали да извикаме линейка, опасявах се да не умре. Тя, следователката каза, че са го накарали да си пие допълнително хапчетата. Той каза, че за кръвно няма. Пи си лекарствата за диабета. Сега три пъти на ден ги пие. Каза, че ако е така положението ще го вкарат веднага в болницата, защото ще го задържат за 24 часа. Казаха, че ако състоянието му се подобри, ще го оставят там и да му отнеса анцуг, чехли и храна. В момента, в който занесохме нещата на мъжа ми, те го изкарваха на носилка. Качиха го в колата в 19:00 часа, след като приключиха у нас. Казаха „Спокойно, ние ще го откараме до полицията и ще го върнем, но за всеки случай събери един анцуг и чехли, и вземи храна“. Като ти казват Те в 19:00 часа приключиха, около 19:30-19:40 часа, докато взема храна, в момента, в който отидохме видяхме линейка и минаха покрай мен с него. Аз започнах да плача, каза полицая „карайте след нас, направо в болницата“ и отидохме в окръжна болница, в кардиологията с полицията. Качиха го горе и казаха да изчакаме. Докторката се показа след малко и ми каза, че К. е с 200 кръвно и с пред инфарктно състояние. Пет дни беше в болницата, на шестия ден го изписаха, към 11:00 часа, мисля че беше. От тогава и до днес К. е с хапчета за сърцето, за разреждане на кръвта и за сърцето. От тогава качи диабета на 26. Онзи ден му беше на 19. Направихме му профилактични прегледи. За сърцето да си пие за разреждане на кръвта и клапите. Не е страдал от сърце и кръвно преди това.

4

Кръвното му беше от момента, изведнъж пребледня, а захарта му беше между 6 и 7, а сега му е 19, а кръвното му беше 200. Полицай го пази само една вечер в болницата, следващите дни не. След това не е бил задържан съпругът ми.

След изписването от болницата не можеше да спи, а за крайниците да не говоря, то е масажиране, то е успокоителни, явно и това не помага вече. Няма оросяване на крайниците, като е вдигнал захарта на 24 крайниците му стават сини. Той беше в кардиология, докторката му даваше там лекарства. Той още си ходи на преглед за диабета и сърцето. Казаха, че ще се наложи да мине и на инсулин. Изписа му по-силни лекарства. Преди две седмици захарта му беше 19. Задължително се правят профилактични прегледи заради захарта, да не получи инсулт. Захарта му върви нагоре, не надолу. Не съм му била придружител в болницата, носех му храна, но той комуникираше с нас или те гледа. Не излизаше навън, приятелите му идваха у дома пред вратата питаха за него. Той има много приятели, питаха „какво става, защо не излиза“. Всички ме питаха за него. Това беше повече от 3 месеца, то се говореше в детската градина, на барче като ида, та отвън като изляза, нямаше някой, който да не ме е попитал какво става, що става. В новините вечерта го показаха случая, нямаше канал, който да се включи и даваха как го задържат, как са го натиснали, такива неща. Разбрах, че е бил задържан, че е правил регистрация на коли и че е взимал подкуп, нещо от този род. Четири години и половина продължи наказателното дело срещу съпруга ми. Те ни оставиха без стотинка, взеха ни всичко. Взеха парите на децата ни, плика. Имаха рожден ден и бяха на съхранение. К. има каса, от едно време, като е бил полицай и му ги беше дала снахата на съхранение. Пишеше „за рождения ден на близнаците“. Имам пълномощно от баща ми, той почина 2017 г., а това се случи на 22.05.2018 г.