Определение № 59 от 26.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 31/2026
- Вид
- Определение № 59
- Подписан
- 26.01.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59 гр. Велико Търново, 26.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500031 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 371/12.01.2026 г. при Окръжен съд Велико Търново, подадена от К. Г. Т., против Разпореждане № 24/07.01.2026 г., постановено по гр.д. № 907/2025 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната въззивната частна жалба на К. Г. Т., с вх. № 14846/24.11.2025 г. по гр.д. № 907/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново, поради неотстраняване в срок на нередовностите й.
В жалбата се излага, че инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, следва да извърши цялостна проверка за валидност и допустимост на обжалваното определение, така и относно неговата законосъобразност.
Съставът, постановил обжалваното определение, вече се е ангажирал със становище по фактите, предмета на спора, поради което е налице основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Отправено е искане да се отмени обжалваното разпореждане и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в преклузивния едноседмичен срок за обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Гр.д. № 907/2025 г. е образувано по искова молба, депозирана от К. Г. Т., против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение 1 за неимуществени вреди.
С Определение № 1485/13.10.2025 г. по делото е върната исковата молба и е прекратено производството, поради неотстраняване на посочените нередовности.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 13890/05.11.2025 г. против Определение № 1485/13.10.2025 г. Върната с Разпореждане № 1306/06.11.2025 г. по гр.д. № 907/2025 г. на ВТОС, като просрочена.
Постъпила въззивна частна жалба против разпореждане № 1306/06.11.2025 г. Върната с Разпореждане № 1380/24.11.2025 г., поради неотстраняване на нередовностите.
Постъпила въззивна частна жалба вх. № 14846/24.11.2025 г. против Разпореждане № 1380/24.11.2025 г. По повод искане за освобождаване от държавна такса е постановено Определение № 1811/09.12.2025 г. по делото, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса. Това определение е влязло в сила на 17.12.2025 г. Повторно са дадени указания на Т. за внасяне на държавна такса с разпореждане № 1507/22.12.2025 г., връчено на 25.12.2025 г. през ЕПЕП.
С обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 24/07.01.2026 г. по гр.д. № 907/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново е върната жалбата на К. Г. Т. с вх. № 14846/24.11.2025 г. при ВТОС, като нередовна. В мотивите си съдът е приел, че констатираните нередовности на жалбата не са отстранени в срок, поради което същата подлежи на връщане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Изискванията за редовност на частните жалби са регламентирани в чл.
275, ал. 2 ГПК, препращаща към разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Правилото на чл. 261, т. 4 ГПК изисква като приложение към жалбата да бъде представен документ за внесена държавна такса. По искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса е постановено влязло в сила определение, с което е отказано освобождаването му от това задължение, с оглед на което повторните указания на съда за отстраняване на констатираната нередовност, се явяват съобразени с процесуалния закон, а именно с чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 вр. чл. 261, т. 4 ГПК. Жалбоподателят не е представил писмени доказателства за заплащането на дължимата такса в указания от съда срок, с разпореждането за оставяне без движение на частната жалба са указани последиците от неизпълнението на тези указания, поради което изводът на решаващия състав за прилагане последиците на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е правилен и законосъобразен. Възражението в частната жалба, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради наличието на основания за отвод на първоинстанционния състав, е неоснователно, тъй като съдът не се е произнасял по същество на повдигнатия спор, а по процесуален въпрос, по който процесуалните норми въвеждат императивни правила, а от друга страна 2
– наведените в жалбата оплаквания са декларативни, лишени от конкретика, и въззивният състав не открива основания за отвод.
С оглед на това обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на въззивната инстанция констатира също, че жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса за настоящото производство, при наличието на влязло в сила определение, с което е отказано освобождаването му. Поради това съдът намира, че К. Т. следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по настоящата частна жалба в размер на 7,67 евро /15 лв./ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Велико Търново.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 24/07.01.2026 г. по гр.д. № 907/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната частна жалба № 14846/24.11.2025 г. при ВТОС, подадена от К. Г. Т. против Разпореждане № 1380/24.11.2025 г. по гр.д. № 907/2025 г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, от гр. Елена, ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Велико Търново сумата от 7,67 евро (15 лева) – държавна такса по настоящата частна жалба.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3