Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 337 от 20.04.2022, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 1766/2021
Вид
Решение № 337
Подписан
20.04.2022
В сила
09.06.2022
Състав
Стела Иванова Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Добрич, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря КРИСТА СТ. КИРОВА като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20213230101766 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по гр.д. №1766/2021 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД град София с ЕИК 131134023, с която срещу Д. И. Н. с ЕГН ********** е предявен иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 883 / 13.05.2019 г. , издадена по ч. гр.д. № 1617/2019 г. по описа на Добрички районен съд за следните суми : -478.37 лева , представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 40008866..,сключен на 17.06.2018 г. , ведно със законната лихва от 09.05.2019 г. до окончателното изплащане ; -20.08 лева – договорна лихва за периода 25.07.2018 г. -25.09.201 8г. ; 107.29 лева – обезщетение за забава за периода 25.07.2018 г. -15.04.2019 г.

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело .

1

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника .В хода на производството изразява становище за неоснователност на исковите претенции .

В исковата молба са наведени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40008866..,сключен на 17.06.2018 г.

Сумата , предмет на договора е била преведена на продавача на стока по фактура № 03101305../17.06.2018 г. Потребителят е потвърдил чрез декларация получаването на стоката от продавача .

Длъжникът не е извършил нито едно от предвидените три плащания по договора .Крайният срок за погасяване на вноските по кредита е настъпил ,което обосновавало тяхната изискуемост .

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2018 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД град София с ЕИК 131134023 и Д. И. Н. с ЕГН ********** е сключен договор за потребителски кредит № 40008866...

По подадено заявление от кредитора по ч. гр.д. № 1617/2019 г. по описа на Добрички районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 883 / 13.05.2019 г за следните суми : -478.37 лева , представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 40008866..,сключен на 17.06.2018 г. , ведно със законната лихва от 09.05.2019 г. до окончателното изплащане ; -20.08 лева – договорна лихва за периода 25.07.2018 г. 25.09.2018г. ; 107.29 лева – обезщетение за забава за периода 25.07.2018 г. -15.04.2019 г.

Вещото лице Е.Й. установява в заключението си по назначената съдебно –икономическа експертиза следното :

Съгласно условията по чл. 7.2.1 и чл. 7.2.2 от договора за кредит 2 е усвоена сумата по сключения договор за кредит. Плащането по кредита е преустановено от датата на първата падежна дата 25.07.2018 г. Неизплатеният остатък от главницата е в размер на 478.37 лева ; договорната лихва по месечни вноски с падежи за плащане от 25.07.2018 г. до 25.9.2018 г. е в размер на 20.08 лева ; обезщетението за забава върху просрочената главница , считано от падежа за плащане на първата месечна вноска до 15.04.2019 г. е в размер на 31.04 лева .

Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .

В договора е отразен погасителен план, в който са посочени размерът на вноските и падежните им дати.

Крайният срок за погасяване на кредита е на 25.09.2018 г.,който е настъпил към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК .

В срока по чл. 414 , ал. 1 от ГПК длъжникът Д. И. Н. е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил установителен иск за вземането си в дадения едномесечен срок.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл.

86 от ЗЗД.

В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит.

Ищецът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил заемната сума на ответика .

Заключението по съдебно-счетоводната експертиза установява 3 неплатени задължения по сключения договор за кредит .

Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи, че е платил процесните суми .

Горното обосновава основателност на исковете и същите подлежат на уважаване в размерите , установени със заключението на вещото лице .В полза на заявителя се дължи и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане .

С възражениепо по чл. 414 , а1 от ГПК длъжникът е заявил възражение за погасяване на вземанията по давност.

Уговореното между страните връщане на предоставена в заем сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за перодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.

Приложима по отношение на това задължение е общата 5годишна давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.

Крайният срок за връщане на кредита е 25.09.2018 г.

Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 09.05.2019 г.

Следователно, вземането на „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД за невърнатата част от главницата по този договор не е погасено по давност, съответно не са погасени на основание чл. 119 ЗЗД и вземанията за лихви, за които не е изтекла 3-годишната давност по чл.

111, б. „в“ ЗЗД.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от претенцията.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в 4 размер на 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение ,от които му се следват с оглед изхода на спора разноски в размер на 21.85 лева държавна такса и 43.71 лева юрисконсултско възнаграждение .

На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК в производството по гр.д. № 1766 / 2021 г. на Добрички районен съд на ищеца се дължат разноски в размер на 109.25 лева държавна такса , 262.24 лева хонорар вещо лице и 87.41 лева юрисконсултско възнаграждение.

На ответника не се следват разноски , поради това,че не са представени доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД град София с ЕИК 131134023 и Д. И. Н. с ЕГН ********** , че Д. И. Н. с ЕГН ********** дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД град София с ЕИК 131134023 по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 883 / 13.05.2019 г. , издадена по ч. гр.д. № 1617/2019 г. по описа на Добрички районен съд за следните суми : -478.37 лева , представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 40008866..,сключен на 17.06.2018 г. , ведно със законната лихва от 09.05.2019 г. до окончателното изплащане ; -20.08 лева – договорна лихва за периода 25.07.2018 г. -25.09.2018г. ; 31.04 лева – обезщетение за забава за периода 25.07.2018 г. -15.04.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 31.04 лева до 107.29 лева .

ОСЪЖДА Д. И. Н. с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД град София с ЕИК 131134023 разноски в производството по ч. гр.д. № 1617/2019 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 21.85 лева държавна такса и 43.71 лева юрисконсултско възнаграждение.

5

ОСЪЖДА Д. И. Н. с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД град София с ЕИК 131134023 разноски в производството по гр.д. № 1766/2021 г. по описа на Добрички районен съд в размер на 109.25 лева държавна такса , 262.24 лева хонорар вещо лице и 87.41 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6