Определение № 217 от 20.12.2021, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. К., 20.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Йорданка Г. Янкова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно гражданско дело № 20215100500202 по описа за 2021 година Производството е по чл. 278 от ГПК.

С определение № 260535 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 978/2020 г. по описа на Районен съд - К. е оставен без разглеждане предявения от „Г.“ ЕООД гр. П. срещу Г. М. Г., П. П. Г. и П. СЛ. Г., иск по чл.

135, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване на относителна недействителност по отношение на ищеца „Г.“ ЕООД на договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка, сключен с нотариален акт № 48, том 1, дело 47/2020 г. на нотариус с рег. № *, с район на действие PC - К., с който Г.

М. Г. и П. П. Г., двамата от гр. К., са прехвърлили на П. СЛ. Г. от гр. П. техен внук, поземлен имот с идентификатор № * по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-66 от 18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастър, с адрес на имота: гр. К., местност „К.“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 9, с площ от 2 147 кв. м., номер по предходен план: *, стар идентификатор: няма, ведно с всички подобрения и приращения в него, при граници на целия имот съгласно скица и документ за собственост: поземлен имот с идентификатор № *; поземлен имот с идентификатор № *, поземлен имот с идентификатор № *, поземлен имот с идентификатор № *, поземлен имот с идентификатор № *, поземлен имот с идентификатор № *4 и е прекратено производството по гр.д. № 978/2020 г. по описа на Районен съд – К..

1

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател „Г.“ ЕООД гр. П., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно. В жалбата се излагат съображения, че ЕТ „С..“ гр. К. (в несъстоятелност) е обжалвал изцяло постановеното по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – К. решение № 49 от 02.03.2020 г., с което е открито производството по несъстоятелност, като по жалбата е образувано в. т. д. № 254/2020 г. по описа на Апелативен съд – П.. Сочи се, че към настоящия момент няма налично влязло в законна сила решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу ЕТ „*“, а решението, с което ще приключи производството по в. т. д. № 254/2020 г. по описа на Апелативен съд – П. е от значение за правилното решаване на спора по настоящото производство. Сочи също, че при евентуална отмяна на решението на ОС – К. по т. д. № 1/2020 г., с което е открито производство по несъстоятелност, ще бъдат прекратени и всички заведени от синдика дела, включително и предявения от него отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, по който е образувано т. д. № 17/2020 г. Твърди се, че в този случай единственият път за защита правата на частния жалбодател ще бъде предявения отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД, по който е образувано настоящото гр. д. № 978/2020 г. по описа на Районен съд – К., и който е оставен без разглеждане с обжалваното с настоящата жалба определение.

Предвид изложеното жалбодателят счита, че неправилно предявеният иск е оставен без разглеждане, като определението следва да бъде отменено. Моли съда да отмени обжалваното определение на РС - К. и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да спре производството по делото до окончателното приключване на производството по в. т. д. № 254/2020 г. по описа на Апелативен съд – П. по обжалване на постановеното решение по т.д. № 1/2020 г. по описа на ОС - К.. Претендират се разноски.

Ответницата П. П. Г., представлявана от процесуалния си представител адв. Е.К., е представила отговор на частната жалба. В същият се излагат съображения, че е недопустимо да бъдат предявени два едни и същи иска с един и същ предмет, тъй като „Г.“ ЕООД е кредитор в производството по несъстоятелност и синдикът е предявил този иск относно процесния имот в производството по т.д. № */2020 по описа на ОС - К. и към настоящия момент това производство не е спряно с оглед неприключилото производство по в.т.д.

№ 254/2020 г. по описа на Апелативен съд - П.. Молят съда да остави жалбата 2 без уважение. Претендират се разноски за осъщественото процесуално представителство на П. П. Г. пред Окръжен съд – К. по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На корицата на първоинстанционното дело е прикачен и отговор на частната жалба от Г. М. Г. чрез адв. Е.К., посочена като негов процесуален представител. Към отговора не са приложени цитираните в него – пълномощно, ведно с договор за правна защита и процесуално представителство. Цитираният отговор не е входиран, поради което не може да се установи дали е подаден в изискуемия от закона срок.

Ответникът П. СЛ. Г. не е представил отговор на основание чл. 276, ал.

1 от ГПК и не взема становище по частната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира следното:

Частната жалба, като подадена от страна, имаща интерес от обжалването и в срока за това, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Определението на Районен съд – К. е правилно.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел за установено, че по образуваното по молба по чл. 625 ТЗ, подадена от „Г.“ ЕООД, т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд - К., по отношение на ЕТ „С..“ е открито производство по несъстоятелност. Установил е, че в хода на откритото производство по несъстоятелност синдикът на ЕТ „С..“ е предявил против едноличния търговец, настоящите ответници – Г. М. Г., П.

П. Г. и П. СЛ. Г., и други три юридически лица – приобретатели, отменителни искове за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника ЕТ „С..“, на сделки, извършени между посочените по – горе лица, касаещи процесния поземлен имот с идентификатор № * по КККР на гр. К., като увреждащи кредиторите на несъстоятелността и за попълване на масата на несъстоятелността, за което е образувано т. д. № */2021 г. по описа на Окръжен съд – К..

При така установените обстоятелства е приел, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от иска по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на сделката с процесния 3 поземлен имот само в отношенията между страните по настоящото дело и в интерес на кредитора - ищец, предвид откритото производството по несъстоятелност и предявените в хода на това производство от синдика отменителни искове за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделките с процесния поземлен имот, в това число и тази между ответниците по настоящото дело и за попълване на масата на несъстоятелността. Посочил е, че при това положение ищецът– кредитор няма правен интерес да води самостоятелно производство по чл. 135 от ЗЗД и че това би било нарушение на принципа за добросъвестност съгласно чл. 3, изр. първо от ГПК и в противоречие с целите на универсалното принудително изпълнение на откритото производство по несъстоятелност, а именно – удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелния търговец, както и на попълване на масата на несъстоятелността с всички имоти, с които са извършени разпоредителни сделки, увреждащи кредиторите. Тези съображения са дали основание на първоинстанционния съд да остави без разглеждане предявения иск по чл.

135 от ЗЗД и да прекрати производството по делото.

Настоящият въззивен състав намира за правилни изложените съображения на районния съд и ги споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК във връзка с чл. 278, ал. 4 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Неоснователен е основният изложен във въззивната частна жалба довод, съгласно който при евентуална отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ще бъдат прекратени и всички заведени от синдика дела, включително и предявения от него отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ, по който е образувано т. д. № */2021 г., като в този случай единственият път за защита правата на частния жалбодател ще бъде предявения иск по чл. 135 от ЗЗД. Във връзка с този довод, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 634 във връзка с чл. 630, ал. 1 и 3 от ТЗ, решението за откриване на производството по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение и действа по отношение на всички. С постановяването на това решение се поставя началото на универсално принудително изпълнение, като отменителните искове, касаещи масата на несъстоятелността на длъжника и Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД се предявяват в хода на производството по несъстоятелност, пред съда по 4 несъстоятелността и в законовоопределените преклузивни срокове от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността, като влязлото в сила решение по такъв иск има действие за длъжника, синдика и всички кредитори (чл. 649 от ТЗ).

Обстоятелството, че решението за откриване на производството по несъстоятелност би могло да бъде отменено не дава основание да се приеме, че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД извън производството по несъстоятелност, доколкото иска касае имот от масата на несъстоятелността и е предявен от ищеца на 02.10.2020 г. т. е. – след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника (02.03.2020 г.).

Още повече, след подаване на частната жалба, образувана в настоящото дело, с решение № 260226 от 25.11.2021 г. по в. т. д. (несъст.) № 254/2020 г. на Апелативен съд - П. е потвърдено решение № 49 от 02.03.2020 г. по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд - К., постановено по реда на чл. 630 от ТЗ, което представлява ново обстоятелство в подкрепа на направените по-горе изводи. Това прави неоснователно и искането за спиране на първоинстанционното производство до постановяване на решение по посоченото въззивно търговско дело на апелативния съд.

С оглед на изложеното, следва жалбата на „Г.“ ЕООД гр. П. против определение № 260535 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 978/ 2020 г. по описа на Районен съд – К. да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Процесуалният представител на ответника П. П. Г. - адв. Е.К., претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Разноски по посочената разпоредба не следва да се присъждат, тъй като в договора за правна помощ не е посочена в коя от хипотезата по чл. 38, ал. 1 ЗА е предоставена безплатна адвокатска помощ, а именно: дали се касае за лице, което има право на издръжка, на материално затруднени лица, на роднини, близки или на друг юрист.

Ето защо и на основание чл. 278, ал. 1 от ГПК, окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Г.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Л.“ № *, ет.*, ап.*, ЕИК *, против 5 определение № 260535 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 978/2020 г. по описа на Районен съд – К., като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Е.К. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на П. П. Г. пред Окръжен съд – К., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6