Определение № 13214 от 03.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13214 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110108005 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност.

С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, съобразно диспозитива на настоящото определение.

Неоснователно е релевираното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на производството с доводи, че повдигнатият правен спор е разрешен със сила на пресъдено нещо с Решение № 17191/25.09.2024 г. по гр. д. № 6170/2024 г. на СРС. С цитираното решение ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на „Берсани“ ЕООД сумата от 1 371,68 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени щети по лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № *** вследствие на ПТП от 03.11.2023 г. с лек автомобил „БМВ 118Д“ с рег. № В ***, ведно със законната лихва, считано от датата на плащането от сумата от 728,32 лева – 12.02.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8,85 лева – мораторна лихва за периода от 02.02.2024 г. до 12.02.2024 г. Предмет на настоящата искова претенция е мораторна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за периода от 22.11.2023 г. до 02.02.2024 г., поради което следва да се приеме, че липсва обективен идентитет между присъдените с посоченото решение суми и претендираните с разглеждания иск.

Производството е образувано по искова молба на „Берсани“ ЕООД, ЕИК:

202635961, със съдебен адрес: ***, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 18.12.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

1

№ 73197/2024 г. по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че на 03.11.2023 г. в гр. София, бул. „Монтевидео“ било реализирано ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил „БМВ 118Д“ с рег. № ***, вследствие на което били причинени щети по лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ***. Посочва, че гражданската отговорност на собственика на МПС „БМВ 118Д“ с рег. № *** била застрахована при ответното дружество съгласно Застрахователна полица BG/02/123001334115. Излага, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие била образувана щета № 2310033833, по която ЗД „Бул Инс“ АД е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 839,64 лева в полза на ищеца. С оглед липсата на алтернативни доставчици на резервни части и необходимостта увреденото пътно превозно средство да се ремонтира в официално представителство на марката било образувано гр. д. № 6170/2024 г. по описа на СРС, 148 състав. С решение № 17191 от 25.09.2024 г. било установено, че щетата по лекия автомобил е тотална по смисъла на чл. 390 ГПК, било определено застрахователно обезщетение в размер 2 100 лева, като предвид извършеното плащане било присъдено обезщетение на стойност от 1 371,68 лева. Поддържа, че по силата на договор за цесия от 18.01.2024 г., сключен със собственика на увредения автомобил – М.И.Г., придобил застрахователното обезщетение, ведно с неговите принадлежности. Счита, че ответникът дължи обезщетение за забава и за периода от 22.11.2023 г. до 02.02.2024 г., поради което моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва дължимостта на мораторната лихва с доводи, че началният момент на забавата е погрешно определен. Поддържа, че не е бил поканен от ищцовото дружество да погаси процесните суми. Релевира възражение, че вземането за законна лихва за забава е погасено поради изтекъл давностен срок. Оспорва размера на исковата претенция с аргументи, че е силно завишена. Моли за отхвърляне на предявения иск. Моли отговорността за разноски да бъде възложена на ищеца, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на производството. Претендира разноски.

Доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване сключването н а валиден договор за цесия с М.И.Г., по силата на който е придобил вземането за мораторна лихва, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето, наличието на главен дълг – в частност че с решение № 17191 от 25.09.2024г. по гр. д. № 6170/2024г. по описа на СРС е определено застрахователно обезщетение в размер на 2 100 лв., че ответникът е изпаднал в забава, както и размерът на обезщетението за забава. По възражението за изтекла погасителна давност следва да установи настъпването на 2 факти, обуславящи спиране, съответно прекъсване на давностния срок.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже правоизключващите си възражения – пълното или частично погасяване на дълга, както и фактите, на които основава сво и т е възражения. По възражението за изтекла погасителна давност ответникът следва да установи началния момент на погасителната давност, както и продължителността на срока на давностния срок.

С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че с Решение № 17191 от 25.09.2024г. по гр. д. № 6170/2024г. по описа на СРС е определено застрахователно обезщетение в размер на 2 100 лв. за нанесени щети на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № *** вследствие на ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ 118Д“ с рег. № В ***, застраховано със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.

По доказателствените искания:

Ответникът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложат по делото материалите по ч.гр.д. № 73197/2024 г. по описа на СРС, 74 с-в.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да формулира надлежен петитум, като го приве д е в съответствие с издадената на 18.12.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73197/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, като при неизпълнение на указанията в цялост и в срок – исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРИЕМА проект за доклад, съобразно обстоятелствената част на определението.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 17191 от 25.09.2024г. по гр. д. № 6170/2024г. по описа на СРС е определено застрахователно обезщетение в размер на 2 100 лева за нанесени щети на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № *** вследствие на ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ 3

118Д“ с рег. № В ***, застраховано със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.

ПРИЕМА представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 73197/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г. от 09:50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4