Решение № 45 от 10.03.2025, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 897/2024
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- Татяна Станчева Станчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2 т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Карнобат, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Ст. Станчева И.а при участието на секретаря Красимира Хр. Недева като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И.а Гражданско дело № 20242130100897 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, срещу М. И. М., ЕГН:**********, с адрес:село Ч., община С., обл.Бургас за осъждането му да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумата от 2160,49 ( две хиляди сто и шестдесет лева и четиридесет и девет ст.), от които 1,031.28 лв.( хиляда тридесет и един лева и двадесет и осем ст.) дължима главница, 195,5 лв.( сто деветдесет и пет лева и петдесет ст.) дължима договорна лихва, 933,71 лв. (деветстотин тридесет и три лева и седемдесет и една ст.) дължима неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата 43,21 лв. реализирани от заявителя съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса. Претенцията се основава на договор за заем № 272192 от 30.11.2021г. сключен между КРЕДИ ЙЕС" ООД, като заемодател, и М. И. М., като заемател, бил подписан Договор за паричен заем № 272192, за сумата от 1, 200.00 лв. Ищецът посочва, че на 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД като цесионер бил сключен Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД цедирал вземането си по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. било включено и вземането по Договор за паричен заем № 272192, сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и М. И. М..
Придобитото ищеца вземане възлизало на 2160,49лв., от които 1,031.28 (хиляда тридесет и един лева и двадесет и осем ст.) непогасена главницата, 195,5 лв. (сто деветдесет и пет лева и петдесет ст.) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 933,71 лв.
(деветстотин тридесет и три лева и седемдесет и една ст.).
Ищецът бил упълномощен от цедента „КРЕДИ ЙЕС" ООД, от негово име, да уведоми ответника за цесията. Направено е искане от ищеца, ако съдът прецени, че длъжникът не е бил уведомен за цесията, същият да се счита за уведомен с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено
1
В срока за отговор ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по иска, не е оспорил представените писмени доказателства и не е ангажирал доказателства, не е направил доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява. Представя писмено становище.
Ответникът редовно призован не се явява и не изпраща представител.
След приключване на съдебното дирене и съдът е обявил че ще са произнесе по реда на чл.238 от ГПК с неприсъствено решение, но след като установи наличието на неравноправни клаузи е задължен да се произнесе като разгледа спора по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.11.2021г. между „Креди Йес“ ООД, като заемател, и ответника М. М. е сключен договор за паричен заем № 272192, с който заемодателят е предоставил на ответника сумата от 1200 лева, която е следвало да бъде върната от заемателя на 12 вноски всяка от които 122,94 лева, при фиксиран месечен лихвен процент 3,330% и ГПР 48,155%, обща сума за плащане 1475,30 лева.
Страните по договора са се съгласили заемът да бъде обезпечен от гарант/и отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2 т.1 от общите условия към договора за заем и с ценна книга издадена в полза на заемателя.
Съгласно чл. 8 от договора ако заемателят не предостави на заемодателя договореното в чл.6 от договора обезпечение или същото не отговаря на условията посочени в чл.10, ал.2 т.1 и т.4 от ОУ заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 996,70 лева, при разсрочено плащане съгласно приложения към договора погасителен план.
В ОУ – чл.10, ал.2 т.1 са поставени множество изисквания, на които следва да отговаря обезпечението – двама гаранти – физически лица, всяко от които да има нетен осигурителен доход над 1000лева, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя да няма неплатени осигуровки за последните две години, да има добро кредитно досие, а т.4 изисква от заемателя да представи банкова гаранция от лицензирана в БНБ търговска банка за периода от сключване на договора за заем до изтичене на 6 месеца след падежа, на общата сума за плащане в размер на два пъти общата сума за плащане по договора.
Предвидена е и еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница неизпълнение на задълженията по договора считано от 60-тия ден след съответната падежна дата.
Съгласно договора - чл.6. т.4 ответникът е издал 30.11.2021г. в полза на заемодателя „КРЕДИ ЙЕС" ООД запис на заповед за сумата от 2472,00 лева.
На 12.01.2024 г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит 2
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД бил сключен Договор за цесия, по силата на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД цедирало вземането си по гореописания Договор за паричен заем на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Ищецът бил упълномощен от името на цедента да уведоми всички длъжници по вземанията на „КРЕДИ ЙЕС" ООД за сключения договор за цесия. За настъпилата цесия ответникът е бил уведомен с писмо с обратна разписка - л.31 от делото.
Представени са доказателства/лист 39 от делото/, че заемателят е внесъл по договора сумата от 416,30 лева, които заемодателят „КРЕДИ ЙЕС" ООД е разпределил както следва: главница 168,72 лева; лихва -79,80, неустойка – 166,12 лева; наказателна лихва -1,66 лева.
По делото е приложено ч. гр. д. № 623/2024 г. по описа на РС-Карнобат, образувано на 03.07.2024г. по заявление на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание заявление по чл.417, ал.1, т. 10 от ГПК срещу ответника М. И. М.. С разпореждане № 1024/30.07.2024г. влязло в сила на 19.08.2024г., съдът е отхвърлил заявлението, което дава основание на ищеца да търси защита на правата си по договора за заем с предявяването на настоящия осъдителен иск.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Предявените искове са с правно основание по чл.415, ал.3 предл второ във вр. ал.1 т.3 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за неустойка:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна 3 функции. Следва да се отбележи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също е нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.
Този извод се подкрепя от обстоятелството, че изначално е предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й – чл.8. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, ал.2 т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Вземането за неустойка не е породено, поради нищожност на клаузата.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него, в който смисъл е трайната практика на ВКС/ решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК, решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о./. Предвид това претенциите по предявения осъдителен иск по чл.415, ал.3 вр. ал.1 т.3 от ГПК е основателен до размера на чистата стойност на отпуснатия кредит. Сумата предоставена като заем на ответника е в размер на 1200 лева, като от тази сума на приспадане подлежи внесената от ответника сума от 414,64 лева, която да бъде отнесена към дължимата главница, при което претенцията е основателна за разликата от 785,36 лева, представляваща дължима главница. В останалата част претенцията за главница над уважения размер до претендирания от 1031,28 лева да се отхвърли, като неоснователна.
На отхвърляне, като неоснователни подлежат и останалите претенции на ищеца за договорна лихва – 195,50 лева и 933,71 лева – неустойка.
По претенцията за разноски:
В исковото и заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер 241,25 лева от които държавна такса 141,25(98,04 лева в исковото +43,21 лева в заповедното производство) и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100 лева. Съобразно уваженият размер на претенциите ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в исковото и заповедното производство в общ размер на 87,69 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН:**********, с адрес:село Ч., община С., обл.Бургас ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД СУМАТА от 785,36 лева – 4 представяща остатък от дължима главница по договор за паричен заем № 272192 от 30.11.2021г., сключен между ответника и „КРЕДИ ЙЕС" ООД, което вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с договор за цесия от 12.01.2024г. , ведно със законната лихва върху главницата от 10.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница над уважения до претендирания размер от 1031,28 лева, договорна лихва в размер на 195,50 лева и неустойка в размер на 933,71 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН:**********, с адрес:село Ч., община С., обл.Бургас ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД разноски в заповедното и исковото производство в общ размер от 87,69 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Разпечатката съдържа 43 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e35b618a-7819-4202-b55f-d509cf12e804