Решение № 18873 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18873 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И. при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело №

20241110153593 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищцата М. Г. И. е предявила срещу ответника К. С. С. искове с правно основание чл.

42, ал. 1, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, евентуално по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, за установяване на нищожност на основание чл. 42, ал. 2, б. „б“ ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, на саморъчно завещание от 12.03.2024 г. на СС.Г. Д., починал на 27.03.2024 г., депозирано пред нотариус *** в НК и обявено на 24.04.2024 г., направено в полза на К. С. С., евентуално за унищожаване на завещателното разпореждане на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН – тъй като поради силно влошено здравословно състояние към датата на съставяне на завещанието завещателят не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Ищцата твърди, че е наследник по закон на СС.Г. Д., починал на 27.03.2024 г., който завещал цялото си имущество на ответницата, която не е от кръга на наследниците по закон.

Сочи, че формата на завещанието не е спазена, защото текстът и подписът не са изпълнени от завещателя, както и че към датата на извършване на завещателното разпореждане завещателят не бил способен да завещава тъй като не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи поради силно влошеното си здравословно състояние. Прави искане предявените искове да бъдат уважени Претендира разноски.

Възразява за прекомерност на разноските не ответницата. В представените в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК писмени бележки, излага доводи, че експертизите не следва да се възприемат от съда, като прави искане да се ценят с оглед останалия събран по делото доказателствен материал. Твърди, че самото авторство на текста и подписа под завещанието не е достатъчно да се приеме наличие на завещателна дееспособност, тъй като тя изисква 1 освен физическа възможност за писане и способност за разбиране на правните последици на действията и свободно, критично и самостоятелно формиране на воля.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответницата, която оспорва исковете като твърди, че завещателят, с когото живяла във фактическо съжителство, е разбирал свойството и значението на постъпките си. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ищеца.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, евентуално по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН от ищцата М. Г. И. срещу ответника К. С. С., за установяване на нищожност на основание чл. 42, ал. 2, б. „б“ ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, на саморъчно завещание от 12.03.2024 г. на СС.Г. Д., починал на 27.03.2024 г., депозирано пред нотариус *** в НК и обявено на 24.04.2024 г., направено в полза на К. С. С., евентуално за унищожаване на завещателното разпореждане на лицето, на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН.

По иска по чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН в тежест на ответника е да докаже автентичността на завещанието, от което се ползва. По иска по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН в тежест на ищеца е да докаже порока на волята, който твърди, че е налице.

Между страните не е спорно и се установява, че ищцата М. Г. И., ЕГН **********, е наследник по закон – еднокръвна сестра на починалия на 27.03.2024 г. в гр. София СС.Г. Д., ЕГН **********, който до датата на неговата смърт живял във фактическо съжителство с ответницата К. С. С., ЕГН **********. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 12.03.2024 г. през време на хоспитализация в УМБАЛ „Св. Анна“ с диагноза множество метастази в бял, черен дроб и кости вследствие на установено онкологично заболяване, СС.Г. Д. в присъствието на разпитания по делото свидетел Г.Г.Я., оставил саморъчно завещание в полза на К. С. С., ЕГН **********, в полза на която се разпоредил безусловно с цялото си движимо и недвижимо имущество.

От изслушаните и приети по делото заключения по първоначалната и повторната съдебно-почеркова експертиза, изготвени съответно от вещите лица инж. С. Е. Ц. и инж. Л.

К. Г., които съдът възприема като обективно изготвени, безпристрастни и обосновани, се установява, че ръкописният текст и подписът, положен след ръкописно изписания текст „12.03.2024 г. гр. София, СС.Г. Д.“ върху оспореното саморъчно завещание, изхождащо от името на СС.Г. Д. в полза на К. С. С., датирано от 12.03.2024 г., обекти на изследването, са изпълнени от лицето, сочено като техен автор - СС.Г. Д..

От заключението по изслушаната и приета по делото съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от д-р В. Б. С., специалист по психиатрия, на което съдът дава вяра като обективно изготвено, безпристрастно и обосновано, като и от разясненията на вещото 2 лице, дадени при изслушване на експерта по реда на чл. 200, ал. 2 от ГПК, което кореспондира изцяло с приетите писмени доказателства, се установява, че към датата на съставяне на завещанието освидетелстваният е бил в съзнание, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и собствена личност, авто- и алопсихично ориентиран. Както се установява от приетите по делото писмени доказателства, в медицинската документация не са отразени данни за психични проблеми. Според експерта, отразеното в епикризите и медицинските документи проведено лечение е било насочено към актуалните соматични проблеми на пациента - антибиотици, кортикостероиди, витамини и други симптоматични средства, като няма данни да е приемал упойващи средства, или други такива, повлияващи яснотата на съзнанието към датата на съставяне на завещанието. По делото не са представени и приети доказателства за това, че СС.Г. Д. е страдал от психични заболявания или е имал когнитивни нарушения, в смисъла на деменция /оглупяване/. Напротив, според експерта в медицинската документация, навсякъде е отразено, че въпреки тежкото соматично състояние, лицето е бил в ясно съзнание, напълно ориентирано и критично към състоянието си, което се установява и от събраните по делото гласни доказателствени средства – разпита на свидетелите А.С.С., Г.Г.Я. и Р. ВВ.Я., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като последователни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Според експерта мотивацията на завещанието е добре обяснена от тримата свидетели и е психологически и житейски разбираема както в нейния позитивен, така и негативен аспект, поради което експертът дава заключение, че СС.Г. Д. не е страдал от психично разстройство или деменция. Влошеното му здравословно състояние през последните месеци от живота му и провежданото лечение не са повлияли на яснотата на съзнанието му, на неговата ориентация и критичност, поради което към процесната дата - 12.03.2024 г. е разполагал с психичната годност за свободно и критично волеизявление, т.е. той е можел „да действа разумно“ и да се разпорежда с имуществото си за след смъртта си чрез завещание. Верността на този извод на експерта не се оборва от събраните по делото доказателства, поради което съдът възприема изцяло като обосновано заключението на д-р В. Б. С..

Ето защо, с оглед установеното по делото настоящият състав на съда счита, че по делото не се установяват предпоставките както за уважаване на главния иск по чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, така и на евентуалния иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, поради което същите са неоснователни следва да се отхвърлят.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има ответницата. Същата е сторила разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, платено в брой по договор за правна защита и съдействие № 0942538 от 25.03.2025 г., който служи за разписка за получаване на описаната сума в брой, съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, които следва да й бъдат присъдени. Що се отнася до 3 възражението на процесуалния представител на ищцата за прекомерност на разноските на ответницата, същото не отговаря на изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като не е мотивирано, поради което следва да се отхвърли само на това основание.

Ето защо, на ответницата следва да се присъди сумата от 1533,88 евро на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България – разноски за адвокат за тази инстанция.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. И., ЕГН **********, с адрес в ***, срещу К. С. С., ЕГН **********, с адрес в ***, иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН във вр. с чл.

25, ал. 1 от ЗН за установяване на нищожност на основание чл. 42, ал. 2, б. „б“ ЗН, вр. с чл.

25, ал. 1 ЗН, на саморъчно завещание от 12.03.2024 г. на СС.Г. Д., починал на 27.03.2024 г., депозирано пред нотариус *** в НК и обявено на 24.04.2024 г., направено в полза на К. С.

С., както и евентуално предявения от М. Г. И., ЕГН **********, с адрес в ***, срещу К. С.

С., ЕГН **********, с адрес в ***, иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН за унищожаване на завещателното разпореждане, на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, като неоснователни.

ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на К. С. С., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1533,88 евро – разноски за тази инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4