Определение № 2193 от 07.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2193 гр. Варна, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500666 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№2346/13.01.2026г., подадена от Г. А.

Г., ЕГН **********, срещу Определение №17687/17.12.2025г., постановено по г.д.№6800/2025г. по описа на ВРС, 25 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №11885/03.09.2025г., постановено по г.д.№6800/2025г. по описа на ВРС, 25 състав.

В жалбата се моли обжалваното определение да бъде отменено. Изтъква се, че в изпълнение на дадени указания от въззивния съд, първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението, с което е прекратил производството. Конкретизира се, че съдът е приел, че същото се прекратява само в частта по предявения от Г. Г. срещу Г. Г. иск, с което действие незаконосъобразно е изменил своята първоначална воля. Отделно се излагат съображения, че при оттегляне на главния иск, то неминуемо производството следва да се прекрати и по отношение на насрещния предявен такъв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор с вх.

№15953/26.02.2026г. от Г. Г., в който се поддържа, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Сочи се, че в обжалваното определение, съдът е посочил, че прекратява производството на основание чл.232 ГПК. Допълва се, че същото следва да продължи своето развитие и първоинстанционният съд да се произнесе по предявения от Г. Г. насрещен иск.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, както и с материали по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна с правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което и същата се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по предявена искова молба с вх.№46650/27.05.2025г. от Г. Г. срещу Г. Г. с искане на 1 основание чл.49 СК да бъде прекратен сключеният между страните брак чрез развод, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, както и са предявени искови претенции във връзка с родителската отговорност и издръжка на роденото по време на брака непълнолетно дете.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. Г., в който същият оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции.

Посочено е, че българският съд не е компетентен да се произнесе по въпросите, касаещи родителската отговорност и издръжката на детето, доколкото същото има обичайно местопребиваване в друга държава. Твърди се, че на 25.06.2025г. Г. Г. е сезирал съда в Констанца, Румъния, с искане да бъде прекратен бракът му с Г. Г., по изключителна нейна вина. В отговора се оспорват и наведените от Г. Г. обстоятелства, с които се обоснова наличието на дълбоко и трайно разстройство на брака им.

С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск за прекратяване на брака между страните чрез развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на Г. Г., както и в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е компетентен, то да разгледа въпросите, касаещи родителската отговорност и издръжката за детето.

С Определение №10545/04.08.2025г., постановено по г.д.№6800/2025г. по описа на ВРС, 25 състав е прекратил производството, в частта му относно определяне на родителските права, местоживеенето на детето, контактите му с другия родител, както и за дължимата спрямо детето издръжка, поради липса на международна компетентност на българския съд.

На 29.08.2025г. Г. Г. е оттеглила исковата си молба и е отправила искане към съда делото да бъде прекратено.

С Определение №11885/03.09.2025г., постановено по г.д.№6800/2025г. по описа на ВРС, 25 състав е прекратил производството по г.д.№6800/2025г., поради оттегляне на исковете на основание чл.232 ГПК.

В мотивите на обжалваното определение, съдът е приел, че производството е образувано по искова молба на Г. Г. срещу Г. Г. за прекратяване на брака им, чрез развод, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, както и за предоставяне, упражняването на родителските права над детето на неговата майка – Г. Г.. Посочено е, че на 29.08.2025г. Г. Г. лично е оттеглила исковата си молба, действието е извършено преди първото по делото заседание, поради което и на основание чл.232 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, поради десезиране на съда.

Срещу така постановеното определение, в срока за обжалване, е подадена частна жалба от Г. Г., в която са изложени твърдения, че производството по делото следва да продължи, като съдът се произнесе, по предявения от него насрещен иск.

По така предявената жалба е образувано в.ч.г.д.№2540/2025г. по описа на ВОС, V състав и с Определение №5589/11.12.2025г., въззивният съд е прекратил производството и е върнал г.д.№6800/2025г. на ВРС. В определението на въззивния съд е обосновано, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на обжалваното определение. Изведено е, че в диспозитива му не е изрично посочено, че производството се прекратява само 2 в частта по оттеглените от Г. Г. искове, при липса на формирани мотиви за прекратяването му и по насрещния иск. Прието, че описаното несъответствие сочи на допусната очевидна фактическа грешка, а компетентен да разпореди отстраняването й е първоинстанционният съд.

С Определение №17687/17.12.2025г., постановено по г.д.№6800/2025г. по описа на ВРС, 25 състав е допуснал на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №11885/03.09.2025г., постановено по същото дело, като в диспозитива на определението вместо „Прекратява производството по г.д.№6800/2025г. по описа на ВРС, поради оттегляне на исковете на основание чл.232 ГПК“ следва да се чете „Прекратява производството по г.д.№6800/2025г. по описа на ВРС, в частта по предявените от Г. А. Г., ЕГН **********, срещу Г. К. Г., ЕГН **********, искове, поради оттеглянето им, на основание чл.232 ГПК“.

При така установената хронология, съдът намира от правна страна следното:

Производството по чл.247 ГПК e предвидено за отстраняване на всяко явно, очевидно несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно, словесно изразяване в диспозитива на съдебния акт. За такова несъответствие в съдебната практика се приемат: погрешно посочване на личните данни на страните, на граници на имот, погрешни математически изчисления, пропуск, изразено от съда становище в мотивите на съдебния акт, да бъде отразено в неговия диспозитив и други. Това производството е механизъм са привеждане в съответствие на изразената в диспозитива съдебна воля с мотивите на акта.

Пропускането на съда обаче да опише в диспозитива част от формираната от него воля, следва да се различава от липсата на формирана воля, който пропуск би могъл да се преодолее, чрез допълване на съдебния акт или ако съдът е допуснал грешка при формиране на своята воля, пътят за нейното преодоляване е инстанционният контрол. Тези пропуски не представляват очевидна фактическа грешка и не могат да бъдат поправяни по този ред, доколкото не е допустимо чрез предвидената в чл.247 ГПК възможност да се замести формираната от съда решаваща воля.

С оглед така посочените критерии, съдът приема, че в конкретния случай не се касае за допусната от страна на първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка. В определението, с което районният съд прекратява образуваното пред него производството, е посоченото, че е постъпила молба за оттегляне на исковете от страна на Г. Г., с оглед горното и на основание чл.232 ГПК, производството следва да се прекрати в тази част. В диспозитива на акта е обаче е прието, че се прекратява цялото производство.

Следва да бъде посочено, че по реда на чл.247 ГПК е недопустимо да се изменя волята на съда по отношение на това дали се прекратява производството изцяло или само в определена негова част.

Първоинстаанционният съд не е формирал воля по отношение на предявените пред него насрещни искове, както и не са изложени мотиви в тази насока, поради което и не се касае за допусната очевидна фактическа грешка. Ако се приеме обратното, то би се достигнало до възможност съдът да може безсрочно да измени волята си по отношение на акт, с който се поставя край на разглежданото от него производство.

3

В случай, че страните намират, че е допусната грешка при формиране на волята на съда, то тя би могло да се преодолее, по пътя на обжалване на определението, с което производството е прекратено. Именно в това производството вече е допустимо да бъдат разгледани всички останали, наведени от страните възражения, относно правилността на съдебния акт, които в настоящото производство е недопустимо да бъдат обсъждани.

С оглед горното, съдът намира, че определението на първоинстанционния съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, следва да бъде отменено и вместо това да се постанови, че не се допуска, провеждане на производство по реда на чл.247 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №17687/17.12.2025г., постановено по г.д.

№6800/2025г. по описа на ВРС, 25 състав, с което на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в

Определение

№11885/03.09.2025г., постановено по г.д.№6800/2025г. по описа на ВРС, 25 състав, като вместо него постановява:

НЕ ПРОВЕЖДА производство по чл.247 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Определение №11885/03.09.2025г., постановено по г.д.№6800/2025г. по описа на ВРС, 25 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл.280, ал.3 вр. чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4