Решение № 11 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в заседание при закрити врати на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20251100901997 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба от „БЛЕКСИЙ СЪПЛАЙ“ ЕООД, ЕИК:

207445236 с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, която аргументира с това, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми и безспорни парични публично правни задължения, както и в невъзможност да посреща текущите такива, свързани с търговската му дейност. Сочи като начална дата на неплатежоспособност 23.12.2024 г. Молителя поддържа в условията на евентуалност и че е свръхзадължен.

Твърди се, че няма никакви активи, няма вземания от клиенти, не разполага с парични средства в банка или на каса, а към момента има непогасени задължения към НАП в общ размер от 31 819,10 лв., която сума е и общият размер на задълженията на дружеството. Твърди, че търговската дейност му е преустановена и не са налице очаквания за нейното възобновяване, постъпване на извънредни приходи или имущество, водещо до възможност за погасяване на задълженията. Твърди, че не са налице финансови средства и приходи от дейност за покриване на ликвидните и изискуеми вземания на кредиторите.

Твърди, че началната дата на неплатежоспособността, евентуално на свръхзадължеността, е 23.12.2024г., на която дата търговецът е спрял плащанията.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по несъстоятелност, да бъде обявена неплатежоспособността, а при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, и да бъде определена начална датата, да се обяви длъжника в несъстоятелност с всички произтичащи от закона последици.

Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства - писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел „Пътна полиция“ СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.

1

„БЛЕКСИЙ СЪПЛАЙ“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Към настоящия момент едноличният търговец има следните задължения - към НАП 31 819, 10 лева.

От представената справка от НАП ТД София се установява, че има наложени обезпечителни мерки върху имущество на търговеца, а именно: запори върху налични и постъпващи суми по три банкови сметки на дружеството, наложени с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С250022-022-0015823/17.02.2025 г., постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл. 121, ал. 1 ДОПК с изх. № С250022-023-0000432/17.02.2025 г. и постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на осн. чл. 121, ал. 6 ДОПК с изх. № С250022-139-0000775/16.05.2025 г., издадени от главния публичен изпълнител в ТД на НАП.

По делото е допусната и назначена СФИЕ. Вещото лице посочва, че за изследвания период от 01.01.2023 г. до 30.11.2025 г. финансовото състояние на „Блексий Съплай“ ЕООД се характеризира с рязко и трайно влошаване, довело до фактическа неплатежоспособност.

Уточнява се, че макар към 31.12.2023 г. дружеството да е реализирало печалба и да е разполагало със значителни краткотрайни активи в размер на 410 хил. лева, към края на 2024 г., и особено към 30.11.2025 г., активите му са сведени до минимални парични средства в брой в размер на около 2 хил. лева, при наличие на нарастващи публични задължения.

Вещото лице пояснява, че към 31.12.2023 г. коефициентът на обща ликвидност е над препоръчителните стойности, което е индикация за временна платежоспособност. За периода от 01.01.2024 г. до 30.11.2025 г., обаче, всички показатели за ликвидност рязко се влошават и трайно остават под нормативните граници, като коефициентът на обща ликвидност спада от 1,7373 към 31.12.2023 г. до 0,0625 към 30.11.2025 г. Това, според експерта, показва липса на достатъчни краткотрайни активи за покриване на текущите задължения и невъзможност дружеството да обслужва изискуемите си задължения.

Вещото лице уточнява още, че показателите за финансова автономност и задлъжнялост след 01.01.2024 г. приемат отрицателни стойности, което се дължи на отрицателния собствен капитал вследствие на отчетените загуби за 2024 г. и 2025 г.

Пояснява се, че това състояние сочи на трайна зависимост от външно финансиране и липса на финансова устойчивост, като дружеството не разполага със собствени ресурси за покриване на задълженията си.

Вещото лице посочва, че към 03.12.2025 г. дружеството има изискуеми публични задължения към НАП в общ размер на 32 391,07 лева, възникнали в периода 2023–2024 г., с настъпили падежи през 2024 г. и началото на 2025 г., които не са погасени. Допълнително се уточнява, че последното плащане по търговска сделка е извършено на 23.12.2024 г., след което не са осъществявани плащания към кредитори.

Вещото лице пояснява, че към 30.11.2025 г. дружеството не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства или други дълготрайни активи, няма назначени служители и разполага единствено с незначителни парични средства в брой. Уточнява се, че всички банкови сметки на дружеството са запорирани считано от 17.02.2025г. по постановление на НАП, което допълнително изключва възможността за извършване на плащания и нормално участие в търговския оборот. Тези обстоятелства се установиха по делото и чрез представените и служебно събрани от съда писмени документи, от които справки от Агенция по вписвания, СДВР, ТД на НАП.

В обобщение вещото лице достига до извода, че считано от началото на 2024 г. финансовото състояние на „Блексий Съплай“ ЕООД трайно и необратимо се влошава, като към 30.11.2025 г. дружеството не разполага с достатъчни активи и ликвидни средства за покриване на изискуемите си задължения, което обосновава състояние на 2 неплатежоспособност по смисъла на Търговския закон.

Следователно, след съвкупната преценка на данните, към датата на която е прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания, сочи на извод за трайно влошено финансово - икономическо състояние, съответно - състояние на неплатежоспособност, което е и обективният фактор търговецът да спре своите плащания липса на средства. По делото няма доказателства за това до края на устните състезания дружеството да е придобило други бързо ликвидни активи или да е намалило своите краткосрочни задължения. Липсата на извършвана стопанска дейност, доказани свободни налични средства по банковите сметки на търговеца или друго бързоликвидно (или каквото и да е) имущество също е индиция за лошото финансовото състояние. При горните мотиви, съдът намира, че дружеството вече не е финансово автономно и е изпаднало в състояние на зависимост от свои кредитори, което състояние не е временно.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен срок на сумата от 5 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя като длъжник, нито от кредитор на дружеството.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл.607а, ал.1 ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице и всички материалноправни предпоставки установени в разпоредбите на чл. 608 в вр. с чл. 607а вр. с чл. 608 или чл. 742 ТЗ, като в случая длъжникът се позовава на свръхзадълженост при условията на евентуалност.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл. 608 ал. 1 ТЗ.

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извода, че молителят е неплатежоспособен. Изпаднал е в състояние на неплатежоспособност, не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може да ги покрие със заемни средства или по друг начин. Същевременно затрудненията в обслужването на задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, което прави молбата основателна.

Производството по несъстоятелност следва да се открие поради доказана неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност (задължения към ТД на НАП в общ размер от 31 819,10 лв.). Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособността му (чл. 608, ал. 1, изр. 1 ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията – краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Установи се единствено от счетоводството на търговеца, че има в наличност сума около 2 000 лева, която да послужи единствено за разноски във връзка с производството по несъстоятелност.

С молбата си по чл. 625 ТЗ молителят е навел двете основания за откриване на производството по несъстоятелност – поради неплатежоспособността, а при условията на евентуалност поради свръхзадължеността на търговското дружество. Предвид, че по делото се доказа, че е налице първото основание – неплатежоспособността на търговеца, и поради 3 несбъдване на процесуалното условие за произнасяне по наведеното в условията на евентуалност основание за откриване на производството по несъстоятелност, съдът не дължи произнасяне по въпроса относно свръхзадължеността на търговеца. При съединяването при условията на евентуалност поредността на разглеждане на основанията се определя от волята на сезиралата съда страна. Ако така определената поредност бъде служебно променена от съда, който се произнесе и по двете основания кумулативно, това ще бъде нарушение на диспозитивното начало. В този смисъл е решение № 201 от 11.12.2014г. по т.д. № 659/2014 г. на ВКС, I т.о.

Като начална дата за неплатежоспособността следва да бъде определена датата 23.12.2024г., от която дата по делото се установи, че търговецът е извършил последното плащане към свой кредитор, и от която дата насетне няма данни да са извършвани други плащания от дружеството. В назначената и приета СФИЕ вещото лице не е посочило изрично конкретна начална дата на неплатежоспособността, но от събраните по делото доказателства и от изследваните данни в заключението на експертизата се установява, че последното извършено от търговеца плащане към кредитор е осъществено на 23.12.2024г.

След този момент липсват данни за извършени други плащания, при наличие на изискуеми и непогасени публични задължения към НАП, възникнали през 2023–2024г. и с настъпили падежи през 2024 г. и началото на 2025г. Установеното спиране на плащанията съвпада с трайно влошаване на финансовото състояние на дружеството, изразяващо се в отчетена загуба за 2024г., рязко понижаване на показателите за ликвидност и финансова автономност под препоръчителните стойности, липса на приходи и практически липсващи ликвидни активи през 2025г. При тези данни не може да се приеме, че неплащането след 23.12.2024г. е временно или инцидентно, а представлява обективна и трайна невъзможност на търговеца да изпълнява изискуемите си парични задължения. След тази дата длъжникът обективно не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. С оглед на изложеното и на основание чл. 608, ал. 3, изр. 1 ТЗ съдът приема, че считано от 23.12.2024 г. е налице спиране на плащанията, поради което тази дата следва да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността на „Блексий Съплай“ ЕООД.